Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Балчик, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20253210100402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.

Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ****, със седалище и адрес на управление: *******, срещу К. Ю. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 300 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит ****., сключен между ответника и ****, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ****, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението **** до окончателното изплащане на задължението; сумата от 15.02 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от ****, както и сумата от 8.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата периода от ****, за които суми е издадена Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** по ч. гр. дело *** по описа на Районен съд - Балчик.

Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на ****, като в указания едномесечен срок, изтекъл, на основание чл. 60, ал. 3 във вр. ал. 6 ГПК, на *** г. (първия присъствен ден, следващ последния ден от срока – ****), същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Първото по делото заседание е проведено на ***, като редовно призованият ответник (видно от призовката на л. 75 от делото) не се е явил лично, нито е изпратил представител.

1

Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.

От приложените по делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 51 и определение на л. 68 от делото, препис от които са връчени на страната).

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения: на *****г. между праводателя му „*** и ответника К. Ю. Ж. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 300 лв., която се е задължил да върне на 1 бр. вноска в размер на 476 лв. в срок до *** Сочи, че бил уговорен лихвен процент в размер на 40.05%, годишен процент на разходите в размер на 48.63 % и че при забава се дължи обезщетение. В исковата молба излага, че с договор за цесия от 11.11.2024 г. вземането към ответника му е прехвърлено от ****, за което К. Ю. Ж. е уведомен на посочен от него имейл адрес, евентуално да се счита, че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към настоящия момент няма постъпили плащания по кредита от страна на длъжника, поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.

Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.

По разноските:

От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност 2 на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило. В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г.

Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 127.82 евро, с левова равностойност 250 лв., от които 76.69 евро, с левова равностойност 150 лв., за заплатена държавна такса и 51.12 евро, с левова равностойност 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.

8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени в полза на ищеца с издадената заповед за изпълнение в общ размер на 14.81 евро, с левова равностойност 28.98 лв., от които 4.93 евро, с левова равностойност 9.66 лв., за внесена държавна такса и 9.87 евро, с левова равностойност 19.32 лв., за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, като същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове, че ответникът К. Ю. Ж., ЕГН **********, с адрес: г****, дължи на ищеца ****, със седалище и адрес на управление:

****, следните суми: сумата от 153.38 ЕUR (сто петдесет и три евро и тридесет и осем евроцента), с левова равностойност 300 лв. (триста лева), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит ***, сключен между К. Ю. Ж. и ****, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 към договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от ****, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението *** до окончателното изплащане на задължението; сумата от 7.67 ЕUR (седем евро и шестдесет и седем евроцента), с левова равностойност 15.02 лв.

(петнадесет лева и две стотинки ), представляваща възнаградителна (договорна) лихва по кредита, начислена за периода от ****, както и сумата от 4.16 ЕUR (четири евро и 3 шестнадесет евроцента), с левова равностойност 8.15 лв. (осем лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.01.2020 г. до 29.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ****по описа на Районен съд - Балчик, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД.

ОСЪЖДА К. Ю. Ж., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ****, със седалище и адрес на управление:****, сумата от 127.82 ЕUR (сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента), с левова равностойност 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща сторени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

ОСЪЖДА К. Ю. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на **** със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 14.81 ЕUR (четиринадесет евро и осемдесет и един евроцента), с левова равностойност 28.98 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща сторени в заповедното производството по ч. гр. дело***по описа на Районен съд - Балчик, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

4