Определение № 251 от 14.08.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Търговище, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500196 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Община Търговище, представлявана от пълномощник ст.юрк. Д. К., срещу определение № 822/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1709/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на Община Търговище, за изменение на решение № 254/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1709/2023 г. на РСТ в частта му за разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал.3 във вр. с чл. 78, ал.2 от ГПК

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.

78, ал. 2, предл.последно от ГПК - в случая са били налице и двете кумулативно свързани предпоставки: ответникът не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска, както с отговора по чл. 131 ГПК, така и в с.з.: В писмения отговор ответникът е признал изцяло иска, като е уточнил, че „ищците владеят имот с идентификатор с № *** по КК за землището на гр. Т., м. „Драка“, който е записан в Протоколно решение № 2/30.07.2008 г. на комисията, назначена съгласно чл 19, ал 2 от ЗСПЗЗ, Приложение № 1 към Раздел ІІ, т 1, където са включени „имоти, по отношение 1 на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ ....“без данни за собствеността или ползването в разписния лист“. В с.з. е направил възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподателя сочи, че е можело и е трябвало ищците да докажат собствеността върху имота по административен ред - по реда на чл. 11, ал 1 3СП33; срещу съответната ОСЗ по чл. 11, ал 2 от ЗСПЗЗ [§ 22 от Г1РЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр 13 от 2007 г.)] или са могли да подадат Молбадекларация за заверка в Община Търговище относно статута на имота и правото на собственост върху същия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но и това не е сторено. Към исковата молба липсвали такива доказателства, а в случай, че това е било сторено, се извършва административна проверка за имота и се отразява/заверява в случая, че не е съставен Акт за общинска собственост. Ищците обаче са избрали възможността да предявят установителен иск за собственост срещу Община Търговище по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Предвид установения материален интерес, при данъчна оценка 168.00 лв., минималното адв.възнаграждение е 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Жалбоподателят подчертава, че в с.з., след изясняване и събиране на доказателствения материал, искът изрично е признат от него. За процесния имот няма съставен акт за общинска собственост. Води се „Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, с площ 1197 кв. м. Имотите, регистрирани като „земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ са имоти с неустановена собственост. По смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тези имоти се водят „стопанисвани от Общината“, но Общината по никакъв начин не заявява воля на своене на такива имоти, същите не са записани по партидата на Общината.

По изложените съображения, счита че са налице предпоставките на чл.

78, ал. 2 от ГПК, поради което моли отмяната на обжалваното определение и вместо него да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като същите бъдат възложени върху ищцовата страна на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК в постъпилия писмен отговор от ответните по жалбата страни, чрез процесуалния им представител по пълномощие адв.

В. Д., ТАК, се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Първоинстанционният съд е извършил констатация, че процесната земя не е 2 от подлежащите на възстановяване, а от категорията на тези, за които собствеността е била запазена като допустима (видно от представеното удостоверение, издадено от общината в тази насока). Отразяването на процесния имот като „земя по чл. 19 ЗСПЗЗ“ в кадастралната карта се дължи на грешка, последицата от която е невъзможността да се ползва нотариалното производство, поради спорността на имота. По евентуалното възражение за прекомерност са изложени доводи, че разноските са съобразени с базовия минимум, определени по правилата на имотните спорове, а не на облигационните искове.

Съдът след проверка относно редовността и допустимостта на жалбата, прие за установено следното:

Частната жалба е допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 254/11.06.2024 г. по гр.д. № 1709/2023 г. на РС-Търговище първостепенният съд е уважил предявения от ищците иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, като е признал за установено на осн.чл. 327, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Търговище, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на посочени квоти от имот, отразен в скица № 1594629/31.01.2024г., изд.от СГКК Търговище като имот с ид.№ *** с площ от 1197 кв.м. в м. „Драка“, в землището на гр. Т., земеделска земя-V категория, при описани граници, с номер по предходен план 174704, на на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Със същото решение Община Търговище е осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 1570 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът е приел искането на ответника за освобождаване от разноски на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователни, поради което е оставил тези възражения без уважение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника по реда на чл.248 ГПК като неоснователна.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Ищците са предявили установителен иск за собственост по реда на чл.

124, ал. 1 от ГПК, срещу Община Търговище, позовавайки се на придобивна давност на процесния имот на осн.чл. 79 от ЗС.

3

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право, а материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

В настоящия случай Община Търговище се явява надлежна страна по спора, без значение дали имотът е актуван като общинска собственост или общината е собственик на този имот по силата на закона.

Ищците са твърдяли, че приживе наследодателите им, поч.съответно през 1977 и 1999 г., са владели като собственици лозе в м. Драката; съгласно удостоверение от 2007 г. при регистрите на Община Търговище, т.31, стр. 20, имотът е записан на н-ци на Станю Г. С., придобит със замяна по протокол, което владение е продължило от ищците след смъртта на наследодателите им.

Понастоящем, по КККР на гр. Търговище имотът е с идентификатор № ***, с площ от 778 кв.м., записан като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, обуславящо правния им интерес от предявяване на иска срещу ответната община. Имотът не е бил никога общинска собственост, не е и в категорията на земи по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, неприложимо е ограничението по чл. 1, ал. 13 от ЗСПЗЗ, предвид представените документи, удостоверяващи непрекъснат статут на частна собственост.

В писмения отговор по чл. 131 ГПК ищецът е признал иска, пояснявайки, че от извършени от него справки е установено, че няма подадени документи по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, няма съставен акт за общинска собственост, имотът попада извън строителните граници на населеното място, в кадастралния план от 1987г. за м. Драката; идентичен е с пл.№ 1704, без данни за собствеността или ползването в разписния лист към плана; записан е в Приложение № 1 към раздел ІІ т.1 от Протоколно решение № 2 от 30.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ (с участие на представител на съответната община, съгл. чл. 45в от ППЗСПЗЗ) където са включени „имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“.

В края на представената извадка от Протокола на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ (с участието на Общината, чрез неин представител, съгласно чл. 45в от ППЗСПЗЗ) в т.1 е отбелязано: имотите да се обособят като 4 самостоятелна категория, различна от „Чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ - „Частна собственост, без име на собственик“. Въпреки това, видно от представената скица на поземления имот от 31.01.2024 г. по КККР, одобрен със заповед на изп.д-р на АГКК със Заповед от РД -18-18/17.06.2005 г., без последващи промени, процесният имот е записан като „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ площ 1197 кв.м. от правото на собственост. Общината, като заинтеросована страна, е следвало да предприеме действия за коректното отразяване на записването.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Следователно, предпоставките са две и са кумулативно дадени. Няма спор относно втората предпоставка - ищецът е признал иска още с отговора на исковата молба, поддържан и в с.з., обусловило и постановяване на решението в условията на признание на иска (чл. 237 ГПК).

Спорно е първото условие - дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Съгласно установената съдебна практика в сходни казуси, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като имотът е отразен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ (определение № 181/30.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.. № 3852/2017 г., ІІ г.о.). Същият е общински по силата на закона - чл. 19, ал.1, изр. 2 от ЗСПЗЗ. Процесният имот изначално не е подлежал на реституция, именно поради това и отразяването му като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ , дори и погрешно (цитирания от ответника Протокол на комисията по чл. 19.,ал. 2 от ЗСПЗЗ), предвид и липсата на промяна в КККР, видно от представената скица, е причинило необходимостта от предприетата съдебна защита. От съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че поначало от значение за приложението на разпоредбата е поведението на ответника, а не това на ищеца. Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, не може да освободи ответника от отговорност за разноските по делото. Ищецът не е длъжен да се възползва от тези други средства, след като има на свое разположение сигурната искова защита (определение № 111/14.03.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 815/2016г., ІІІ г.о.).

Като е стигнал до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, поради което подадената срещу него 5 жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

За пълнота на изложението, предвид позоваването в ч.жалба на предвиденото минимално адв.възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), в случая минималният размер се определя по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредбата, като договореното и заплатено адв.възнаграждение е именно в размер на този минимум.

Предвид горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Община Търговище срещу определение № 822/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1709/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните – при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6