Решение № 31 от 22.01.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 134/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Костинброд, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100134 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр.
С., район “Т.“, бул. „Б.“ №81В, срещу М. А. Д.,ЕГН**********, от гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 337, 50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №1205333 от 28.12.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по реда на ЗПФУР, сума в размер на 81, 14 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 28.12.2018г. до 31.12.2019г. и законна лихва в размер на 210, 89 лева, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 29.12.2018г. до 05.08.24г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 14.08.24 г. до окончателното изплащане на вземането,вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.21 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД като „цедент“ и „АПС Бета Б.“ ЕООД, като „цесионер“, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№809/24 г. по описа на РС- Костинброд- искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит №1205333 от 28.12.2018 г. по електронен път съгл.
ЗПФУР.
По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от 400 лева, срещу което се е задължил да върне 12 вноски по 41,24 лева в срок 1 до 31.12.2019 г., когато е падежирана последната вноска съгласно съдържащия се в договора погасителен план. Твърди се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 %, както и ГПР в размер на 50 %.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
Твърди се наред с това, че съобразно сключения договор за кредит с длъжника се е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, по силата на който последното дружество се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – ищеца и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит сключен с ищеца така, както те са установени в договора и приложенията към него.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ищеца.
Сочи се, че на 28.12.2018 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на ответницата по договора за кредит. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на М. Д. по договора за кредит.
Сочи се, че за това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до длъжника на 23.02.21 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“, е погасило дължимите от ответникът към „Кредисимо“ суми, така както са посочени в ИМ.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“, е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 322,69 лева, ведно със сумата от 133,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.21 г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК *******, като се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора настоящ адрес, както и чрез съобщение по посочения от него телефонен номер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
2
В съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща представител, като взема писмено становище, с което отправя искане да бъде приет за основателен предявеният иск.
Ответникът е редовно призован, не се явява, като назначеният му особен представител – адв. Л. М.- оспорва исковата молба и предявените с нея претенции.
Съдът намира за установеното следното от фактическа страна:
Между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на „кредитодател“ и М. А. Д., в качеството и на „кредитополучател“, е бил сключен договор за потребителски кредит №1205333 от 28.12.2018 г., сключен по реда на
ЗПФУР. По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от 400 лева, срещу което се е задължил да върне 12 вноски по 41,24 лева в срок до 31.12.2019 г., когато е падежирана последната вноска съгласно съдържащия се в договора погасителен план. Бил е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 %, както и ГПР в размер на 50 %.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“, е погасило дължимите от ответникът към „Кредисимо“ суми, така както са посочени в ИМ, по силата на сключен договор за поръчителство.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.21 г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
Договора за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, за което е представено надлежно доказателство, налице са ОУ на Кредисимо, както и доказателство за това, че заемната сума е преведена на ответника.
При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца.
По делото се установи наред с това, че на 18.12.2018г., ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с трето неучастващо лице – „Ай Тръст“ ЕООД.
Договора между ответникът и Ай Тръст е договор за поръчителство, след като по същество само идентифицира кредита на ответника и учредява обезпечението му чрез поръчителство от третото лице. На практика това е договор за поръчителство, но в него е посочено и прехвърляне на средства от 3 ответника към третото лице представляващи възнаграждение по договорните отношения между тях. Съответно отчисленията към третото лице в размер на 370,44 лева следва да бъдат отнесени към задълженията по главница и договорна лихва по основния договор за заем.
За договора за поръчителство, следва да се отбележи, че отношенията между ответника и третото лице по повод договора за кредит с „Кредисимо“ са недействителни – нищожни, след като „Кредисимо“, е едноличен собственик на капитала на третото лице, съответно те са свързани лица по смисъла на закона. Това дава основание за извод, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с това трето лице представлява заобикаляне на закона с цел по-високо възнаграждение за „Кредисимо“ за предоставената финансова услуга на ответника, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , съответно договора за поръчителство е нищожен на основание ал. 5 от същата разпоредба, след като ГПР по договора е в размер на 50 пункта, към момента на сключване на договора. По същество обаче няма искане за признаване на договора между ответника и Ай Тръст за недействителен и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Налице са обаче основания за обявяване на договора за кредит за недействителен след като практически „Кредисимо“ извършва заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК , чрез определяне на условия за одобрение на заявленията за кредит преимуществено и в по-кратки срокове за лицата избрали да пожелаят представяне на обезпечение. В същото време обезпечението е предоставено от дружество, което е изцяло собственост на „Кредисимо“, поради което договореното възнаграждение за третото лице е допълнително възнаграждение за това дружество, без в договора за кредит това възнаграждение да е отчетено при изчисление на ГПР. Договорено е плащанията под формата на възнаграждение за „Ай Тръст“ да постъпват при „Кредисимо“ и от негова страна на се превеждат на дружеството негова собственост, което дава основание на съда да счита, че това са плащания по кредита, след като са договорени и се дължат на кредитодателя, макар и формално да постъпват при трето лице, съответно следва да се считат за свързани с договора за кредит и представляват част от общите /преки или косвени/ разходи по кредите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , съответно следва да бъдат включени при изчисление на ГПР.
4
Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Ето защо, на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи претенцията за претендираната главница, като се отхвърлят претенциите за претендирана договорна и мораторна лихва.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юриск.възнаграждение в размер на 100 лева/доколкото по делото е проведено едно заседание и в него не е взел участие представител на ищеца/. Поради, което с оглед представените доказателства за заплатена ДТ в хода на исковото производство в размер на 116, 59 лева, както и сума в размер на 500 лева за особен представител, то в тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 401,68 лева, съобразно уважената част на исковата молба.
Ответникът има право на разноски, но такива не се претендират.
Следва да се присъдят в тежест на ответника и сторените разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част на исковата претенция, а именно за сумата от 24,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., район“Т.“, бул. „Б.“ №81В, срещу М. А. Д.,ЕГН**********, от гр. Г., че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца, сумата от 337, 50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №1205333 от 28.12.2018 г., сключен между 5
„Кредисимо“ ЕАД и ответника по реда на ЗПФУР, заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 14.08.24 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д.
№809/24 г. по описа на РС- Костинброд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. С., район “Т.“, бул. „Б.“ №81В, срещу М. А. Д.,ЕГН**********, от гр. Г., че ответникът ДЪЛЖИ сума в размер на 81, 14 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 28.12.2018 г. до 31.12.2019 г. и законна лихва в размер на 210, 89 лева, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 29.12.2018 г. до 05.08.24 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д.
Разпечатката съдържа 49 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a79e1b2-1224-42fd-8cca-6f1fa8e76895