Решение № 4124 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4124 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330117476 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт П. против Г. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „******“ № ****, ет.**, ап. ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 681,12 лева /шестстотин осемдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ********, ул. „******“ № ***, ап.

**, ИТН: ********; обезщетение за забава за периода 05.01.2022 г. – 24.10.2022 г. в размер на 49,10 лева /четиридесет и девет лева и десет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. *********. Продажбата на 1 топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот топлинна енергия, а ********** като топлинен счетоводител е разпределил за имота на ответника ТЕ за БГВ-673,68 лв.; и услуга за разпределение -7,44 лв. , които са определени служебно поради липса на измервателен уред , както и неосигуряване на достъп до имота на инкасатор на топлинния счетоводител. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 15249/22 г. на ПРС. Срещу заповедта е постъпило възражение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди, че от 2008 г. не използва услугите на дружеството. В процесния период жилището не е използвано. Налице е измервателен уред, който сочи липса на потребление. Няма отказан достъп до жилището за проверка на водомера.

През 2021 г. е монтиран нов от служители на топлинния счетоводител.

Липсва основание за начисляване на такса за разпределение. Никой в жилищната сграда не ползва ТЕ за отопление. Само един потребител ползва БГВ.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното заявление от 23.02.2022 г. е видно, че на посочената дата ответника е заявил при ищеца, като наследник на С. П.- собственик на имота, желание за получаване на ТЕ на процесния адрес за ползване за битови нужди.

От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 10 от делото); справка за доставена ТЕ (лист 21 от делото); е видно, че за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. на ответника е определено задължение за недвижим жилищен имот находящ се в гр. ********, ул. „******“ № ****, ап. ***, ИТН: ******** в размер от 681,12 лв., формирано от БГВ-637,68 лв. и услуга разпределение-7,44 лв. За забава на плащането е начислена лихва от 49,10 лева дължима за периода 05.01.2022 г. – 24.10.2022 г.

От представените констативни протоколи от 01.12.2020 г.; 01.12.2021г.;

30.12.2021г.; 31.01.2021 г.; 01.02.2022 г. е видно, че в процесния период е извършвано три пъти отчитане на монтираните уреди за дялово 2 разпределение от представител на *************** за потреблението през м. ноември, декември на 2021 г. и януари на 2022 г.

От представения талон за пломбиране на водомер от 28.02.2022 г. е видно, че през февруари 2022 г. служител на ********* е посетил имота и проверил монтирания в него в банята водомер.

От представените справки от ********** ( лист 69-71 и 74 от делото) се установява, че в показанията на монтирания водомер в имота в периода м.

11.2020-м. 01.2021 г. не е настъпила промяна.

От показанията на свидетеля Г. Р. Р. , без родствени връзки с ищеца се установява, че отоплението в процесната сграда е прекъснато от 2018 – 2019 г. Възможно е ползване на топла вода, но никой в сградата не го прави. Имота на ответника е последен. Радиаторите били студени, а топлата вода била хладка, затова си поставили бойлер. Всички апартаменти имат монтирани измервателни уреди за топла вода. Преди няколко години са сменени.

От представените писмени доказателства справка за начислена ел енергия(лист 49 от делото) е видно, че в периода 09.10.2021-08.05.2022 г. за имота е определено задължение от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в размер от 604.99 лв. за консумирана ел енергия ежемесечно.

От приложеното гр. д. 4223/2022 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № *****/02.03.2021 г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение срещу заповедта, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Не се спори по делото, а и с оглед събраните писмени доказателства съдът намира за доказано, че ответника е собственик на процесния имот в заявения период, следователно се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна 3 собственост, ако тя е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация.

Предвид това, същия може да се яви клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В случая се доказва наличие на искане от ответника за предоставяне възможност за ползване на услугите на ищцовото дружество. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство.

По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е формирано от ТЕ за БГВ и такса за разпределение. Доколкото от събраните писмени доказателства-констативни протоколи и справки и гласнипоказанията на свидетеля Р., които се кредитират изцяло от съда като безпристрастни и обективни се установява, че в имота не се ползва топла вода, доставена от ищеца, тъй като има монтиран бойлер, а при направените проверки на водомера в процесния период е констатирана липса на промяна на показанията му, съдът намира за недоказано ползването на притендираната услуга, а от там и наличие на основание за начисляване на дължима цена за същата. Събраните доказателства изцяло оборват твърдението на ищеца за липса на монтиран измервателен уред за БГВ в имота или за неоказан достъп до имота за проверка на водомера, което да въвежда основание за служебно начисляване на цена потребен количество топла вода. Ето защо притендираното вземане за главница за сума от 637,68 лв. се явява неустановено по основани и размер. В тази връзка недължимо се явява и задължението за услуга разпределение-7,44 лв. Недължимостта на главното вземане е пречка за определяне дължимост и на обезщетение за забавеното му плащане.

4

Факта дали в имота е ползвана ел енергия в периода е без значение, тъй като това обстоятелство няма значение за потреблението на ТЕ, а и не е ясно задължението за ел енергия, на какво основание е определенено.

Предвид изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

На ответника следва да се присъдят притендираните такива от 450 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък и доказателства.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт П. против Г. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.

********, ул. „******“ № ****, ет.**, ап. ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 681,12 лева /шестстотин осемдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ********, ул. „******“ № ***, ап. **, ИТН: ********; обезщетение за забава за периода 05.01.2022 г.

– 24.10.2022 г. в размер на 49,10 лева /четиридесет и девет лева и десет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 15249/2022 г .

ОСЪЖДА "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, да заплати на Г.

К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „******“ № ****, ет.**, ап.

** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________ 5