Решение № 827 от 22.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Разград, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за потребителския кредит.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Павлина Цветкова, срещу Р. К. К., с която се моли съдът да осъди ответника да заплати сумата 300,00 лв./ триста лева / главница по Договор за паричен заем Кредирект №392557 от 28.01.2020 г., сключен със “Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва от 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, по реда на ЗПФУР, при следните условия: главница – 300 лв; 6 броя месечни погасителни вноски, първите две по 10,01 лева, а останалите 4 – по 81,36 лева, падеж 28.07.2020 г., фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,3%. Твърди, че кредитополучателят е усвоил заемната сума.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г.

“Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своето вземане към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, което вземане е индивидуализирано в Приложение №1. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението с връчването на исковата молба.

Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника. За задължението, ищецът е инициирал заповедно производство, по което съдът с Разпореждане е установил вероятно наличие на неравноправни клаузи и е отказал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за 1 съпътстващите главницата претенции за мораторна лихва, неустойка и такси, като е издал ЗИ №326/16.04.2025г. по ЧГД 699/2025г. по описа на РС-Разград, по реда на чл.410 ГПК, за главницата от 300 лв. Заповедта е връчена на Р. К. К. по реда на чл. 47 ГПК, като е указана възможността на кредитора да предяви установителен иск за вземането си, което обуславя правния му интерес. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор чрез назначения от съда особен представител. Счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди нередовност на исковата молба, с оглед несъответствие на претенцията с договорените суми, счита, че е необходимо да бъде изяснено обстоятелството дали е предявена частично исковата претенция. Излага съображения за предсрочна изискуемост и производство по чл. 417 ГПК.

Твърди противоречие със ЗПК и недействителност на договора за кредит, сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР.

След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 28.01.2020 г. между „Сити кеш“ ООД и Р. К. К. е Договор за паричен заем Кредирект №392557, по реда на ЗПФУР, при следните условия: главница – 300 лв; 6 броя месечни погасителни вноски, първите две по 10,01 лева, а останалите 4 – по 81,36 лева, падеж 28.07.2020 г., фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,3%.

Представени като доказателства по делото са копие на процесния договор, Лог файл към него, Общи условия, Тарифа за такси и разноски на Сити кеш, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, Уведомление за цесия до длъжника, Разписка № 2000000202610818/28.01.2020г.

Оспорено от ответника е усвояването на предоставената сума, твърди се наличие на неравноправни клаузи, както и липса на обявяване на предсрочна изискуемост.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за потребителски кредит.

Същият е допустим, тъй като за това вземане има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.

За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставе на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора 2 страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ.

С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК /Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор за паричен е видно, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/. За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. Видно от приложения и неоспорен от ответника писмен документ, материализиращ електронните волеизявления на страните

/ЛОГ – файл, лист от делото/, кредитополучателят е направил волеизявление, с което е изразил желанието си да сключи процесния договор, а кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя заемната сума - чрез изплащането й от Изи пей на ответника на дата 28.01.2020 г., в 14:03 ч.

На 13.01.2022г. между „Сити Кеш“ООД и „АПС Бета България“ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който на дружеството-ищец са прехвърлени вземания, между които и вземането от ответника по процесния договор за кредит, което обуславя и процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на кредитора. Ирелевантно е дали договорът за цесия е съобщен на ответника, доколкото въпросният юридически факт би имал правно значение при извършени плащания към първоначалния кредитор, с оглед валидността на същите.

Съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Зповедният съд, разглеждайки процесния договор в рамките на проведеното производство по чл. 410 ГПК, заведено като ЧГД №669/25г. по описа на РС – Разград, е установил вероятно наличие на неравноправни клаузи и е издал ЗИ № 326/16.04.2025г. само за чистата стойност на кредита. Именно установяване дължимостта на главницата е предмет на разглеждане в настоящото производство. С оглед обстоятелството, че от ищеца не се претендират вземания за договорна лихва, такси, неустойки и др. съпътстващи главното вземане суми, съдът намира, че не следва да се произнася по наличие/липса на неравноправни клаузи, доколкото не се претендират вземания по такива.

По делото се установи по безспорен начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане за главница в претендираните размери, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, 3 предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, следва съобразно изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съгласно преставеният списък по чл. 80 ГПК /лист 106/ претендираните в исковото производство разноски са в общ размер на 370 лв., от които 50 лв. държавна такса, 220 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съответно, разноските по ЧГД №669/25г. по описа на РС – Разград са 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, по отношение на Р. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.********, общ. Разград, обл. Разград, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, гр. София, р-н Триадица, бул. България 81В, представлявано по пълномощие от юк. Б. Т., сумата 300лв. /триста лева/ главница по Договор за паричен заем Кредирект №392557 от 28.01.2020 г., сключен със “Сити Кеш“ ООД, което вземане е цедирано с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. с правоприемник „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2025г. до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 326/16.04.2025г. по ЧГД 699/2025г. по описа на РС-Разград.

ОСЪЖДА Р. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р. *********, общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, гр. София, р-н Триадица, бул. България 81В сумата 370лв. /триста и седемдесет лева/ съдебни разноски по исковото производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ЧГД № 669/25г. по описа на РС – Разград.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението копие от него да се приложи по ЧГД № 669/25г. по описа на РС – Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4