Определение № 1492 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100602372 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП срещу определение на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 107ми състав, от 17.12.2025г., по НЧД 14341/2025г. , с което е било отменено постановление на прокурор при СРП ,от 20.05.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1483/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР; пр.пр.№ 31518/23г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК.

С протеста се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна некоректност при анализа на материалите по делото, довела до необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на процесуалния закон от решаващия съд.

Настоящият съдебен състав намира, че протестът е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК и от легитимирана страна,поради което е допустим.

При разглеждане по същество на депозирания протест въззивният съд приема, че същия е неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 10.08.2023г. и водено за това, че на 20.06.2023г.,около 02,00часа, в гр.София,бул.“Скобелев“, № **** на 1

М. Р. М. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните кости с разместване, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота -престъпление по чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването не са били събрани достатъчно доказателства , които да обосновават категоричен извод за осъществено деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК, тъй като такива твърдения се съдържали единствено в показанията на свидетелката М., а останалия доказателствен материал не обосновавал безспорен извод за извършено спрямо нея физическо посегателство от друго лице.

Районният съд, осъществявайки съдебен контрол върху този акт на прокурора при СРП, не се е съгласил с изразеното от него становище, като е изтъкнал,че по делото не са били извършени всички необходими и възможни действия по разследването, съставомерните обстоятелства не са били изяснени в пълнота, а извършения от прокурора анализ на доказателствата не е всестранен, поради което правните му изводи се явяват необосновани. След това първия съд е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за привличане на лицето А.М. в процесуалното качество на обвиняем за осъществяване на инкриминираното деяние, предмет на делото.

Най-напред, следва да бъде посочено,че коректна е отправената от прокурора критика към възприетия от районния съд подход за изразяване на становището му относно „достатъчността“ на събраните по делото доказателства за привличане на конкретно лице към наказателна отговорност, при това за престъпление и с конкретна правна квалификация. Действително, даването на такава категорична оценка на доказателствата от страна на контролиращия съд, би могла да създаде у прокурора усещане за незаконосъобразна намеса от страна на съда в тези негови изключителни правомощия, тъй като все още единствения орган, в чиято компетентност е вземане на решение относно наличието или липсата на предпоставки за привличане на конкретно лице към наказателна отговорност за конкретно престъпление и за правната му квалификация, е прокурорът. Извън това следва да бъде отбелязано и обстоятелството,че разпоредбата на чл.219 НПК не е изрично изключена от приложното поле на съдебния контрол по реда на 2 чл.243 НПК, при осъществяването на който съдът има задължение да съблюдава правилното приложение на закона от страна на прокурора, както в неговия материален, така и в процесуалния му аспект. Поради това направената от страна на районния съд оценка на доказателствения материал в хипотезата на чл.219 НПК, от една страна не се явява незаконосъобразна, а от друга тя/оценката/ не изземва изключителната компетентност на прокурора при осъществяване на обвинителната му функция.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че дадената от прокурора качествена оценка на доказателствената стойност на показанията на свидетелката М. не е обоснована. От една страна заключението на КСППЕ дава категоричен отговор на въпроса за запазената у М. свидетелска годност.

От друга страна коментираните показания на свидетелката М. се отличават със стегнатост, значителна информативност, логическа последователност в изложението и конкретика на твърденията. На следващо място, тези твърдения на свидетелката М., в значителната си част се подкрепят еднопосочно от другите доказателствени източници. В подкрепа на твърденията на М. са заключенията на извършените по делото СМЕ и допълнителна СМЕ установяващи вида, характера и начина на причиняване на телесните увреждания на М.. В подкрепа на твърденията на М. са и показанията на свидетелката Д.М., възприела обстоятелствата по случая от самата М. непосредствено сред претендираното деяние на 20.06.2023г. ,както и видимото й физическо състояние. Тук е мястото да бъде посочено,че изтъкнатия от прокурора в неговия протест аргумент за липса на категоричност в заключенията на вещите лица по СМЕ относно механизма на причиняване на телесните увреждания, не среща подкрепа в коментираните заключения на СМЕ, тъй като в тях /заключенията/ не е отразено становище, допускащо друг вероятен или възможен начин за получаване на несъмнено наличните при М. телесни увреждания. Несподелим е и упрекът на прокурора, за декларативно отхвърляне от страна на първия съд на показанията на свидетелите Б., Х., Б. и Р., тъй като коректно районния съд е съобразил обстоятелството,че никой от цитираните свидетели не е направил твърдения, които влизат в противоречие със заявеното от М. и не се е ангажирал с твърдения за възприети от самите свидетели обстоятелства, касаещи конкретния случай, явяващ се предмет на делото. Поради това правилно районния съд е отчел липсата на принос на тези показания за изясняване на 3 обстоятелствата по делото.

Обосновано районния съд е стигнал до извод, че от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и най-вече за обосноваване, респ.опровергаване съмненията на прокурора относно достоверността на твърденията на М. за евентуалната съпричастност на конкретно трето лице/А.М./ към причиняване на телесните й увреди, е провеждане на нов разпит на свидетелката М., при това с активното участие на разследващите органи, които имат процесуалната възможност да поставят конкретни въпроси на свидетелката, да изискват конкретни отговори, както и правомощието/правото, но и задължението/ да проверят тяхната/на показанията/ достоверност и с други процесуални способи.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми тази непълнота на събраните по делото доказателства и техния /на доказателствата/ некоректен/в пълнота и съобразно точното им съдържание/ анализ от страна на прокурора, довели до необоснован извод за наличието или липсата на деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.129 и др. НК, както и неизчерпването на процесуалните възможности за попълване на материалите по делото и с други доказателства и доказателствени средства, са били оценени от районния съд, като обстоятелства, аргументиращи наличието на предпоставките на чл.243,ал.6,т.3 НПК, налагащи оспореното постановление на СРП да бъде отменено и делото върнато на прокурора за продължаване на разследването. Това е така и предвид процесуалната възможност, при събиране на всички възможни доказателства и при тяхната коректна съвкупна оценка, решаващия прокурор, упражнявайки изключителната си обвинителна функция, да стигне и до различни /от чл.243 НПК/ правни изводи относно процесуалната съдба на настоящото наказателно производство.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което е било отменено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 1483/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 17.12.2025г., по НЧД 14341/2025г. по описа на СРС-НО, 107-ми състав, с което е било отменено постановление на прокурор при СРП ,от 20.05.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1483/2023г. по описа на 06 РУСДВР; пр.пр.№ 31518/23г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.129,ал.2;вр.ал.1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5