Решение № 501 от 22.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Русе, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520103884 по описа за 2023 година

Ищецът “Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова, твърди, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г. На дата 03.08.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължими по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава – 03.08.2022г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от 27.02.2023г., като за същото е информирала длъжника с връчена му покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България” АД. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размерът на задълженията по договора са: 10 984.47 лева – предсрочно изискуема главница, дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.2023г.; 636.30 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 27.02.2023г. и 532.57 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.2023г. За дължимите парични суми по процесния договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г., ищцовата Банка е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС. Издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ е била изпратена на ответника на регистрираните му 1 постоянен и настоящ адрес, където той не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той и прави по настоящото дело. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Д. М., че му дължи сумите от 10 984.47 лева – предсрочно изискуема главница по договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г., дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.

2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – 13.04.2023г. до окончателното й изплащане; 636.30 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 27.02.2023г. и 532.57 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът С. Д. М. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител счита, че искът е доказан по правното си основание, но е недоказан по размер.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не спори, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г. с „Юробанк България” АД, както и че на дата 03.08.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава и е допуснато просрочие на дължими по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава – 03.08.2022г. Не се спори и че с оглед на формираното просрочие ищцовата Банка е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от 27.02.2023г., като за същото е информирала длъжника с връчена му покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, като с поканата е бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

За дължимите парични суми по процесния договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г., ищцовата Банка е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС, както и че издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където той не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу 2 длъжника, което той и прави по настоящото дело.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че през целия период на процесния договор за кредит, ответникът е извършил плащания на задълженията си по кредита в общ размер на 319.49 лева, през периода от 03.06.2022г. до 06.07.2022г., като с тях са били погасени следните задължения: 167.53 лева – главница за периода 03.06.2022г. до 03.07.2022г. по вноски № 1 и № 2 по погасителния план; 147.21 лева – договорна лихва за периода от 03.06.2022г. до 03.07.2022г. по вноски № 1 и № 1 от погасителния план и 4.75 лева – такса за забава на плащанията. На 27.02.2023г. банката е обявила процесният кредит за предсрочно изискуем, когато са дължими и неплатени 7 броя погасителни вноски по процесния кредит – от вноска № 3 с падеж 03.08.2022г. до вноска № 9 с падеж 03.02.2023г. Към 03.04.2023г. – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на банката, дължимите суми по процесния договор за кредит са както следва: 10 984.47 лева – главница; 636.30 лева – договорна лихва дължима за периода от 03.04.2022г. до 27.02.2023г. и 160.98 лева – лихва за забава по чл.9 от договора /лихва за просрочие/ дължима за периода от 03.08.2022г. до 03.04.2023г. Относно начислени и неплатени банкови такси по обслужването на процесния кредит, ищцовата банка не е предоставила на експертизата документи удостоверяващи начислени и неплатени банкови такси за периода на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От писмените доказателства по делото се доказва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, като ответникът е ползвал банков кредит, предоставен му от „Юробанк България” АД, съгласно сключен договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г. На дата 03.08.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава – 03.08.2022г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предстрочно изискуем считано от 27.02.2023г., като за същото е информирала длъжника с връчена му покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 03.04.2023г. – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на банката, включително и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.04.2023г., дължимите суми по процесния договор за кредит са както следва: 10 984.47 лева – главница;

636.30 лева – договорна лихва дължима за периода от 03.04.2022г. до 27.02.2023г. и 160.98 лева – лихва за забава по чл.9 от договора /лихва за просрочие/ дължима за периода от 03.08.2022г. до 03.04.2023г. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил на ищеца тези парични суми по договора, въпреки, че с доклада по делото му е било указано, че доказателствената тежест за това е негова. До тези парични суми посочени в експертизата искът следва да се уважи, а по отношение на претендираната 3 лихва за забава по чл.9 от договора /лихва за просрочие/ дължима за периода от 03.08.2022г. до 03.04.2023г. в частта за размера от 160.98 лева до пълния предявен размер от 532.57 лева да се отхвърли като неоснователен.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявения положителен установителен иск следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника че дължи на ищцовата банка сумите от 10 984.47 лева – предсрочно изискуема главница по договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г., дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04. 2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – 13.04.2023г. до окончателното й изплащане; 636.30 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 27.02.2023г. и 160.98 лева – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС.

Искът в частта да се признае за установено по отношение на ответника че дължи на ищцовата банка лихва за забава по чл.9 от договора /лихва за просрочие/ дължима за периода от 03.08.2022г. до 03.04.2023г. в частта за размера от 160.98 лева до пълния предявен размер от 532.57 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС, разноски съразмерно с уважената част от положителния установителен иск. Ищецът е направил по заповедното производство разноски в общ размер на 1 332.27 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и заплатено адвокатско възнаграждение, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 1 291.54 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по настоящото дело разноски в общ размер от 3 882.63 лева – заплатена държавна такса за производството по делото /296.31 лева/, възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /300.00 лева/, назначения особен представител /1 493.80 лева/ и на редовно упълномощения адвокат /1 792.52 лева/, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 3 763.92 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. М., с ЕГН: ********** и 4 регистрирани постоянен и настоящ адрес: *****************, че дължи на “Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от изпълнителните директори Петя Николова Димитрова и Димитър Шумаров, сумите от 10 984.47 лева /десет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ – предсрочно изискуема главница по договор за кредитна карта на физически лица № FL1279541/03.05.2022г., дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04. 2023г., ведно със законната лихва считано от 13.04.2023г. до окончателното й изплащане; 636.30 лева /шестстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки/ – договорна лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 27.02.2023г. и 160.98 лева /сто и шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – лихва, дължима за периода 03.08.2022г. до 03.04.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 1987/2023г. по описа на РРС.