Решение № 281 от 14.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. С., 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. П. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200582 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба на А. Б. А. против наказателно постановление №22- 0804- 000888/15.04.2022г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, нередовно призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Изпраща становище, с което моли да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.02.2022г. полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., свидетелите И. И. и Г. Г. извършили проверка на 1 жалбоподателя А. Б. А.. Той се е движел в гр. С., в района на ул. „П.

Милюков“, управлявайки лек автомобил „БМВ“ с рег. №............ При проверката установили, че автомобилът е собственост на М. Ангелов И., а регистрацията му е била прекратена служебно, считано от 27.07.2021г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят А. се познавал със собственика на лекия автомобил М. И. и е поискал да ползва неговия автомобил. Собственикът на автомобила му го предоставил да го ползва като му обяснил, че всичко е платено.

Свидетелят И. И. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, вр. чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му Г. Г. се подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение.

Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-С. за преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По преписката е било приложено уведомление с рег.

№804р- 4082/27.07.2021г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., адресирано до М. И., с което да бъде уведомен за служебно прекратената регистрация. Не е бил приложен документ, удостоверяващ, че въпросното уведомление е било получено от собственика М. И. или от някое друго лице.

Прокурор от РП- С. издал постановление от 07.04.2022г., с което отказал да образува наказателно производство поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено до РУ на МВР- С. за преценка дали са налице данни за извършено административно нарушение от жалбоподателя.

При извършената проверка е била изискана информация от Застрахователно акционерно дружество „Дал бог: Живот и здраве“ дали има към датата 02.02.2022г. сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. №............ Получен е бил отговор, че е имало налице застрахователно правоотношение съобразно застрахователна полица №BG/30/122000175099 със срок на действие от 10.01.2022г. до 10.01.2023г.

Изпратено е било и заверено копие от въпросната застрахователна полица.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и постановление от 07.04.2022г. на РП- С. впоследствие 2 началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил две наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели И. И., Г. Г. и А.К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация от 27.07.2021г. Установи се безспорно, че това превозно средство е било с прекратена регистрация във връзка с уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

След служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите от ОД на МВР- С. не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. По делото се установи, че проверяваният автомобил не е собственост на жалбоподателя А. А., а на неговия приятел М. И.. Няма доказателства, че собственикът на лекия автомобил е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.

3

Още повече по преписката са били събрани доказателства, че към датата на проверката 02.02.2022г. въпросният лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това подробно е описано в докладна записка (лист 12 и 13 от делото). Щом е имало сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите автоматично е следвало да бъде възстановена регистрацията на лекия автомобил, собственост на лицето М. И.. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвПСлужебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От приложената по делото докладна записка е видно, че началникът на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР- С. е бил уведомен за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за периода, в който е извършено деянието по настоящото производство.

С оглед изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят А. към въпросната дата 02.02.2022г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство. За да е налице такова нарушение същото следва да е извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно обратното, че жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то значи, че виновно нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Още повече, че е имало и сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което както бе посочено по- горе и да е имало дерегистриране със сключването на застраховката регистрацията е следвало да бъде възстановена.

Въпросът дали се наказва в този случай водачът на моторното превозно средство вече е решен с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., според което не се наказва с предвиденото в 4 чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Поради това съдът приема, че административнонаказващият орган съобразно правомощията си по ЗАНН не е направил необходимото и не е събрал доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила, който е управлявал е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за да бъде прието, че водачът изобщо е бил наясно с това. Поради тази причина обжалваното наказателно постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 000888/15.04.2022г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на А. Б. А. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5