Определение № 129 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002101655 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от частен съдебен изпълнител Л.

Т. Т., чрез процесуалните представители адвокатите К. и К. против въззивно решение № 5 от 15.01.2024г. по в.гр.д. № 429 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 179 от 16.06.2023г. по гр.д.№ 45/2022г. на ОС Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от „Тиготийм Ой Аб“ искове с правно основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размер на 170 118.78лв. и 19 894.45лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Л. Т. Т. да заплати на „Тиготийм Ой Аб“ сумата от 170 118.78лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№ 20137370400156/2015г. по описа на ЧСИ Л.Т., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г., както и сумата от 19 894.45лв., дължима законна лихва за периода 1.12.2020г.до 25.01.2022г., като са присъдени разноски и е потвърден първоинстанционния акт в останалата част за отхвърляне спрямо Н. Н. на предявените искове за солидарното му осъждане с Л. Т.. Решението е постановено при участието на третити лица- помагачи, ЗК“Лев инс“АД и ЗД“Булстрад Виена Иншуранс“ и ЗД“Асет иншуранс“АД.

Срещу подадената жалба е постъпил отговор от „Тиготийм Ой Аб“, чрез процесуалният представител адвокат П., с който се оспорват допустимостта й поради липса на посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК и нейната основателност.Развива подробни съображения по съществото на спора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на 1 касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявените искове за ангажиране на имуществена отговорност на ЧСИ за вреди за частично основателни приемайки за установени следните факти: Пред ЧСИ Н. е било образувано изп.д.№ 868/2013г., по което взискател е бил„Тиготийм Ой Аб“ по издаден в негова полза изпълнителен лист. Въз основа на издадено от ЧСИ удостоверение от 24.06.2013г., „Тиготийм Ой Аб“ се е присъединил към образуваното от друг взискател изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. срещу същия длъжник „Каварна Екслузив“ЕООД. В полза на „Тиготийм Ой Аб“е била издадена обезпечителна заповед от 12.03.2013г. по ч.гр.д.№ 55/2013г.на ОС Добрич по допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу „Каварна Екслузив“ЕООД, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.88, ал.1 ЗЗД, за сумите 225 811.50 евро и 112 991.60евро, чрез налагане на възбрана върху 10 апартамента, собственост на бъдещия ответник - ап.А-9, ап.А-12, ап.А-16, ап.А-15, ап.А-10, ап.В-2, ап.В3, ап.А-2, ап.А-7, ап.А-13./По обезпечените искове е издадено непресъствено осъдително решение, въз основа на което е издадения процесния изпълнителен лист/.

Не е било спорно, че по изп.д.№ 868/2013г.не са извършвани изпълнителни действия /освен веднага наложените запор на МПС и възбрани/, което е станало причина за прекратяването му, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление от 25.07.2018г./с което са вдигнати наложените запор и възбрана/. Постановлението е било обжалвано, като жалбата е оставена без уважение с решение № 28 от 28.05.2021г.по в.гр.д.№ 252/2021г.на ОС Добрич.

Изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. е образувано по искане на взискателя „Банка ДСК“ЕАД. Не се спори, че изпълнението по него е било насочено срещу част от същите апартаменти, които са били предмет и на допуснатото в полза на „Тиготийм Ой Аб“, като възбраните върху тях са вписани както следва : на 8.02.2013г. е вписана възбраната върху ап.№15, ап.А-13, ап.А-7, ап.А-2, ап.А-12, ап.А-10, ап.А-9, ап.В-2, а на 26.03.2013г. върху ап.№ А-16 и ап.В-3./т.е. само за последните два апартамента вписването на 12.03.2013г.на възбраната в полза на „Тиготийм Ой Аб“ по изп.д.№ 868/2013г. предхожда вписването на възбраните по изп.д.№ 156/2013г./Не се спори и че ЧСИ Т. е била уведомена от присъединения взискател „Тиготийм Ой Аб“за допуснатото в негова полза обезпечение чрез налагане на възбраните. По изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т. е извършена публична продан на апартаментите и са изготвени две разпределения. Първото от 2019г.за постъпилата сума от продажбата на ап.А-13, с която е частично удовлетворено вземането на всискателя „Банка ДСК“ЕАД /ползващ се с привилегия по чл.136, т.3 ЗЗД/ и от 27.11.2020г., с което е разпределена сумата от останалите продажби. Преди последното ЧСИ Т. е изискала информация от ЧСИ Н. за размера на вземането на „Тиготийм Ой Аб“ и е била уведомена, че образуваното пред него производство по изп.д.№ 868/2913г.е прекратено. При размер на вземането от 665 665.33лв., ЧСИ Т. е разпределила получените суми по следния начин: Сумата от 80 206.60лв./продажна цена на ап.А-16 и ап.В-3/- за разноски по изпълнението и такса по т.26, а 77 911.70лв. – порпорционално между взискателите /“Банка ДСК“ЕАД, „Тиготийм Ой Аб“, А.С. и „Енерго Про Продажби“АД/, като „Тиготийм Ой Аб“е получил 44 725.01лв. Сумата от 243 2

713.40лв./ продажна цена на ап.А-2, ап.А-7, ап.А-15, ап.А-10, ап.А-9 и ап.В-2/ е разпределена от ЧСИ Т. - за разноски по изпълнението и такса по т.26 - сумата от 4 070.48лв., а остатъка от 239 642.92лв. –между взискателите “Банка ДСК“ЕАД и А.С..

Доводите на ЧСИ Т. за изключване на „Тиготийм Ой Аб“от второто разпределение е – отпадането на качеството му на присъединен взискател /поради прекратяване на изпълнителното дело, по което е представен изпълнителния лист/ и обстоятелството, че обезпечителната възбрана на исковете му е вписана след налагането на възбраните по образуваното по искане на „Банка ДДСК“ЕАД изп.д.№ 156/2013г. Разпределението не е било обжалвано от Тиготийм Ой Аб“ и е влязло в сила, поради което и определената сума от 44 725.01лв. му е била преведена.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че прекратяването на изп.д.№ 868/2013г.на ЧСИ Н. не е довело до отпадане на качеството на „Тиготийм Ой Аб“на присъединен взискател по изп.д.№ 156/2013г.на ЧСИ Т.. Възникналото му процесуално качество на страна по последното дело е самостоятелно и не е обвързано от висящността на делото пред ЧСИ Н., образувано въз основа на издадения му изпълнителен лист, доколкото основанията за прекратяване на делото не винаги са свързани с отпадане на качеството на кредитор. Когато взискателят по едно дело се е възползвал от предоставената му от закона възможност да се присъедини - въз основа на издадено удостоверение по чл.456, ал.2, вр.ал.3 ГПК към делото на друг взискател, последицата е, че съдебният изпълнител по делото, по което се присъединява като взискател, се счита сезиран и дължи удовлетворяване на вземането му. В тази хипотеза, съдебният изпълнител следва да съобрази извършеното погашение на дълга /ако има такова/ и да преведе следваща се на присъединения взискател сума по сметката на съдебния изпълнител по делото, по което е представен изпълнителния лист. Невъзможността последното да бъде изпълнено поради обстоятелството, че това дело е прекратено, не е аргумент обуславящ извод, че прекратяването на делото води до отпадане на качеството на присъединен взискател. Според въззивният съд, в процесната хипотеза, ЧСИ Т. е следвало да изиска от ЧСИ Н. само информация относно вземането и да укаже на страната, че при неудовлетвореност на присъединеното вземане следва да представи изпълнителния си лист. Като назаконосъобразно е преценил изключването на „Тиготийм Ой Аб“ от разпределението на сумата, получено от продажбата на процесните седем апартамента. С това действие е приел, че ЧСИ Т. му е причинила вреда, която е в причинна връзка с неправомерното й действие, поради което и е уважил иска до посочения размер.

Позовал се е и на приетото в т.10 от ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС, че прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, с изтичане на визирания в нормата две годишен срок, считано от последното изпълнително действие, а актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване – само констатира това. От страна на ЧСИ Н. не е налице неправомерно действие, поради което искът срещу него е приет за неоснователен.

В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Запазва ли присъединилия се по чл.456, ал.2, пр.2 ГПК кредитор качеството си на присъединен кредитор при прекратяване на основание 3 чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело, по което е издадено удостоверението за присъединяване?, 2. Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл.460 ГПК вземането на присъединения с удостоверение по чл.456 ГПК кредитор след като официално е уведомен от издалия удостоверението съдебен изпълнител, че образуваното при него дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и при условие, че изпълнителният лист на кредитора не се представя по делото, по което се прави разпределението?, 3. При положителен отговор на въпрос № 2 и вземането на кредитор се включи в разпределението по чл.460 ГПК, как следва да се изпълнят действията по чл.456, ал.3, изр.2 ГПК, при условие че съдебният изпълнител, който прави разпределението, няма право да преведе разпределената на взискателя сума по банковата сметка на съдебния изпълнител, издал удостоверението по чл.456 ГПК, поради отпаднали правомощия на последния пред вид прекратяване на образуваното при него дело и че съдебния изпълнител, в чието дело се намира изпълнителния лист, няма право да направи върху него отбелязване за получената сума за погасяване на задължението, тъй като прекратяването го е десезирало като орган на принудително изпълнение? Касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 76/2018г.на ІV г.о. и определение по гр.д.№ 967/2022г. на ІV г.о., 4. Достатъчно ли е съдебния изпълнител, който прави разпределение по чл.460 ГПК да знае, че присъединеният с удостоверение по чл.465 ГПК кредитор има изпълнителен лист или следва да има доказана информация, че този изпълнителен лист се намира в изпълнителното дело, което не е прекратено?, 5. Води ли прекратяването на изпълнително дело поради перемция до заличаване с обратна сила на издаденото по това дело удостоверение по чл.465 ГПК и следва ли в такава хипотеза, съдебният изпълнител, който прави разпределението по чл.460 ГПК, да зачете действието на това удостоверение?

По посочените въпроси касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 781/2015г.на ІІ т.о. и ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, 6. Длъжен ли е съдебният изпълнител, преди да пристъпи към разпределението по чл.460 ГПК, да укаже на присъединилия се с удостоверение по чл.456 ГПК кредитор, че следва да представи издадения му изпълнителен лист или представянето му се явява задължение на кредитора и част от дължимата за него грижа за собствения му интерес?

Твърди противоречие с решение по гр.д.№ 76/2018г.на ІV г.о., 7. Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и подробни мотиви относно причинната връзка между незаконосъобразно извършено от съдебния изпълнител разпределение и твърдяната от кредитора като претърпяна вреда? Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 3219/2014г.на ІІІ г.о., 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, поотделно и в тяхната цялост, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановения акт?, 9. Има ли право въззивният съд да се произнася по факти, които не са твърдени в исковата молба и по възражения срещу основателността на изводите на първоинстанционния съд, които не са направени във въззивната жалба? Според касаторът – ищецът не е твърдял, че нарушението на ЧСИ се изразява в недаване на указания за представяне на изпълнителен лист по делото, по което е присъединен кредитор. Позовава се противоречие на въззивния акт с приетото в 4 решения по т.д.№ 828/2015г.на ІІ т.о., ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, гр.д.№ 2149/2014г.на ІІІ г.о., т.д.№ 311/2021г.на ІІ т.о. и 10. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че ответниците не носят солидарно отговорност и има ли право да осъди само един от тях, при положение че петитумът в исковата молба е за солидарно осъждане на ответниците и няма предявени искове за разделното им осъждане и не са давани указания за уточнение как се претендира вземането, ако не е налице солидарност? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по т.д.№ 642/2011г.на І т.о., гр.д.№ 941/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 44/2010г.на ІV г.о., т.д.№ 2079/2014г.на І т.о., гр.д.№ 4182/2015г. на ІІІ г.о.