Решение № 1609 от 25.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203157 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №****на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община П., с което на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: с. Б., местност „Л.“ № ***, представлявано от Б. Т., ЛНЧ ***, на основание чл.123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.14 ал.4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Б., която оспорва подадената жалба като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.10.2022г. дружеството-жалбоподател „С.С.“ ЕООД закупило с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, рег. № ***дело № 229 от 2022г., недвижим имот на адрес: гр. П.ул. „Д.Т.“ № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** 1

На 02.02.2023г. от страна на „С.С.“ ЕООД била подадена в Дирекция „Местни данъци и такси" - Община П. данъчна декларация по чл.14 ал. 4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ с вх. № ****., която касаела придобития недвижим имот.

В тази връзка св. В. И. Г., на длъжност „гл.инспектор“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община П. , приела, че от страна на дружеството е осъществено нарушение на чл.14 ал.4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ, тъй като не е била подадена информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка по чл.14 ал.4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ относно новопридобития имот, на адрес: гр. П., ул. „Д.Т.“ № , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***в законоустановения двумесечен срок. Имотът е бил придобит на 21.10.2022г., а информацията по чл.14 ал.4 вр. чл. 4 ал.1 от ЗМДТ е била подадена в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – П. на 02.02.2023г. Счела е, че двумесечният срок изтича на 21.12.2022г. включително. Поради това и съставила на „С. С.“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *****.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на „С. С.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.14 ал.4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на актосъставителя В. И. Г., от които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП, както и от писмените доказателства – данъчна декларация с вх. № ., нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, рег. № ***, дело № 229 от 2022г., схема № *****г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК гр. П., журнал на сметка за периода от 01.12.2022г. до 31.12.2022г., аналитична ведомост по документи за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., оправомощителни заповеди. Съдът кредитира събрания доказателствен материал в цялост като обективен, непротиворечив и взаимоподкрепящ се.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Безспорно установено е, че дружеството-жалбоподател е подало на 02.02.2023г. декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за придобития с нотариален акт № ***имот. Съгласно чл.14 ал.4 от ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Посоченият в ал.1 на чл.14 от ЗМДТ срок е 2месечен срок от придобиване на имота. Имотът е придобит на дата 21.10.2022г., на която дата е съставен актът за собственост – горепосоченият нотариален акт. В случая двумесечният срок изтича на 21.12.2022г., а декларация по чл.14 от ЗМДТ е подадена на 02.02.2023г., с което „С. С.“ 2

ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл.14 ал.4 вр. чл.14 ал.1 от ЗМДТ, категорично потвърдено както от показанията на актосъставителя, така и от приобщените по делото писмени доказателства. Нарушението е формално и се счита за довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние. Съотнесено към настоящия казус това означава, че нарушението е довършено след изтичане на срока, в който субектът е следвало да осъществи задължението за подаване на информация за отчетната стойност на новопридобития имот, но въпреки че е бил задължен не е сторил това. Даже и впоследствие да бъде подадена изискуемата от закона декларация, извършено ли е след определения двумесечен срок, какъвто е настоящият случай, е налице неизпълнение на горепосочените разпоредби. В този смисъл възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради непосочена дата на нарушението, съдът намира за неоснователно. Изрично в акта и постановлението е посочена крайната дата, до която декларацията е трябвало да бъде подадена, като конкретно е уточнено, че същата се включва в този двумесечен срок. Това според съда е достатъчно за нарушителя да разбере, че от следващия ден е в нарушение на вменените му за изпълнение разпоредби от ЗМДТ и в този смисъл не е нарушено правото му на защита и възможността му да се защити своевременно и в пълен обем.

За така установеното административно нарушение правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил имуществена санкция на основание чл.123 ал.1 от ЗМВД, която се явява относима към разглежданото деяние. Разпоредбата предвижда за всеки, който не подаде декларация по чл.14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с налагане на санкция в минимален размер, който се явява съответен на степента на обществена опасност на деянието и според съда би постигнал посочените в чл.12 от ЗАНН цели на наказанието.

Основанието за налагане на санкцията е ясно и конкретно посочена в обжалваното постановление и не буди съмнение въз основа на коя законова разпоредба дружеството е санкционирано. Останалите изброени от административнонаказващия орган разпоредби посочват, че в случая са налице предпоставките за издаване на санкционния акт /чл.53 от ЗАНН/, вида на наказанието съобразно нарушителя /чл.83 от ЗАНН/, както и принципа за налагане на наказание в границите, установени за съответния вид нарушение /чл.27 от ЗАНН/. Тяхното изписване в постановлението според съда по никакъв начин не води до нарушения на процесуалните правила при издаването му, още по-малко до съществени такива, които биха довели до неразбиране от страна на санкционираното дружество въз основа на коя 3 законова разпоредба е наказано.

Съдът намира, че процесният случай не разкрива обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл.28 от ЗАНН и да го характеризират като такъв със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи, което да доведе до отпадане на административнонаказателна отговорност на дружеството. Действително нарушението е отстранено по инициатива на наказаното дружество, което обстоятелство е взето предвид от административнонаказващия орган при индивидуализиране размера на наложената административна санкция.

Въпреки това, съдът намира, че това не е основание деянието да бъде разглеждано като маловажно, доколкото отстраняването му е станало след един сравнително дълъг период от време, а именно повече от месец. Отделно от това, действията по подаване на изискуемата по закон декларация са извършени не в същия данъчен период /2022г./, а в началото на следващата година, което би могло да доведе до накърняване интересите на фиска и нарушаване режима на отчетност при приходите на общинския бюджет, доколкото данъкът би бил начислен не за същия данъчен период. Не на последно място следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства за други смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които следва да се формира извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и неговата маловажност по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в жалбата възражение за съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел и в нарушение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН. Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1-3 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението; когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие; при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствената възможност АУАН да се състави в отсъствие на свидетели е визирана в чл.40 ал.4 от ЗАНН, когато 4 нарушението е установено въз основа на официални документи. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел по съставяне на акта. Възражението на жалбоподателя за нарушение на нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН се явява неоснователно, тъй като самият законодател допуска възможност за съставяне на акт и без свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи. В случая нарушението е установено при извършена проверка на подадената от дружеството в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П. декларация. Предвид на това АУАН е съставен именно в присъствието на един свидетел, който е свидетел при съставяне АУАН, т.е. възраженията за нарушение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН се явяват неоснователни.

Необосновано и неоснователно е и възражението за непосочено ЕГН на свидетеля, доколкото относимата към разглеждания случай редакция на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН изисква като реквизит на АУАН имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, но не и ЕГН на свидетелите. Действително в процесния акт липсва посочване на дата на раждане на вписания като свидетел на акта, но това според съда не е нарушение от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата на нарушителя и възможността му да разбере волята на наказващия орган. В случая в АУАН се установяват безспорни факти, които обуславят съставомерността на деянието, времето и мястото на извършване на нарушението и личността на нарушителя /дружеството–жалбоподател/.