Решение № 563 от 04.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000669 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 313679 от 29.04.2021г. по описа на

Софийски градски съд на „АРКУС“ АД, ЕИК 129007079, чрез адв. П.З. И., срещу решение № 260589 от 07.04.2021г., постановено по т.д. № 715 по описа за 2020г. на

Софийски градски съд, търговско отделение, VI-18 състав, с което са отхвърлени предявените от „АРКУС“ АД, ЕИК 129007079, срещу

А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ и „Корпоративни търговска банка“ АД /н/, ЕИК 831184677, искове с правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, за приемане за установено, че изявление за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, представлявана заедно от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД, с изх.№2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под № 4 2 0 в Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 1

ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032 в размер на

408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724 288.62 лева, е нищожно, поради противоречие със закона и липса на предписаната от закона форма и липса на активно вземане, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на относителна недействителност на изявлението за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана заедно от А. Н.

Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н/, с изх.

№2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ “ АД /н/, с което се прихваща вземането на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф.

№36/032, и „АРКУС“ АД,

ЕИК 129007079, е осъдено да заплати на ответната страна

- синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/, и „Корпоративни търговска банка“ АД /н/, ЕИК 831184677, сумата от 558 лв. - съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, и А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на„Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, са представили отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на постановеното решение, като претендиран присъждане на сторените по делото в настоящата съдебна инстанция съдебни разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Ищецът „АРКУС“ АД, ЕИК 129007079, е предявил обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.26. ал.1, предл. първо ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, и евентуалуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН срещу „Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, и А. Н. Д. и К. Х.

М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративни търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 831184677, за установяването на нищожността на 2 изявление за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана заедно от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД, с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземане на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под №420 в Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф.

№36/032 в размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724 288.62 лева, поради противоречие със закона и липса на предписаната от закона форма и липса на активно вземане, и при условията на евентуалност да бъде обявено за относително недействително изявление за прихващане от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана заедно от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н/, с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземане на „АРКУС“ АД в размер на 661 300.64 лв., включено под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „АРКУС“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032.

Ответниците са оспорили предявените искове, като процесуално недопустими, евентуално като несонователни, по подробно изложени съображения.

С обжалваното решение, след като е описал представените доказателства и установената въз аснова на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни.

По отношение на главните искове с правно основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1. предл. първо от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването им. Иск за установяване на нищожност на сделка, било едностранна или договор, е допустим винаги, включително и срещу несъстоятелния длъжник, когато е налице обективно обоснован правен интерес, какъвто в случая е налице, тъй като ищеца не е получил разпределената му по одобрена и влязла в сила частичната сметка сума в посочения размер поради извършено от страна на банката прихващане с твърдяни задължения.

В случая се касае за изявление за прихващане, което изхожда от синдиците на банката до насрещната страна - ищеца и тълкуването на нормата на чл.59, ал.2 ЗБН сочи на извод, че в тази хипотеза не се предвижда форма за действителност на изявлението, а именно писмена с нотариална заверка, поради което доводите и твърденията на ищеца за нищожност на прихващането поради липса на форма не могат да бъдат споделени и са неоснователни.

След откриване на производството по несъстоятелност на банката, няма основание да се поддържа, че нейните законни представители - бивши изпълнителни директори или други органи са легитимирани да правят волеизявления, извън дадените им специални права, а 3 такъв орган се явява синдика, който е и представителния орган, поради което не се установява нищожност на процесното изявление за прихващане.

Съдът е приел, че от събраните и ангажирани по делото доказателства не се доказват доводите на ищеца, че няма активно вземане на банката. Напротив, установено е сключването на двата договора за гаранционна сделка, по всеки от които е поета гаранция във връзка с конкретно описан договор доставка на описаните изстрели за оръдия. Двата договора, които са предмет на гаранционната сделка са: договор № DP3/2/6/2002/50-C за доставка на описаните боеприпаси на стойност

15 686 758 щ.д. и договор №

DP3/2/6/2002/50-A за доставка на описаните боеприпаси на стойност 15 588 000 щ.д., като ищецът не е истановил изпълнение по тях.

Всички документи, които той представя, касаят трети договор, който освен че е различен по обозначение и описание и е с различна стойност и не може да се приеме, че е техническа грешка. Такова изпълнение не се установява и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице отново в изпълнение на поставените именно от страната задачи е разглеждала и дала отговор на въпроса дали има изпълнение на договор DP3/2/6/2002/50-B, а не процесните два, за които са сключени договорите за гаранция. Следователно изпълнение по някой от двата договора ищецът не е установил надлежно и съобразно доказателствената тежест, която носи, нито пък е установил уведомяване за горното на банката. Такова уведомление не се твърди и не установява да е отправяно и връчвано.

Предвид горното е налице хипотезата на чл. 8 от сключените договори за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на такси и комисионни. Ирелевантно е дали същите са начислени при банката задбалансово и осчетоводени, тъй като осчетоводяването им, съответно липсата на такова не означава недължимост на вземането. Съдът е приел за несонователни доводите на ищеца, че след поставянето на банката под специален надзор по чл. 115 от ЗКИ, съответно отнемане на лиценза й, е налице невъзможност за изпълнение на договора, която следва да доведе до развалянето му по право, като са развити подробни съображение в подрепа на направения извод, като е прието че не е настъпила последваща невъзможност на предмета на договора, съответно договорът не е станал нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Сумите, с които е направено изявлението за прихващане от 16.09.2019г., са както е посочено за период от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. Липсват доводи и твърдения на ищеца, че до момента на изявлението за прихващане и настъпване на погасителния му ефект, той се е позовал на изтекла погасителна давност. След като съгласно чл. 118 ЗЗД, дори и при изтекла погасителна давност е възможно изпълнение на задължението, то няма пречка и да се извърши прихващане със същото.

Общия размер на задълженията по двата договора към момента на изявлението за прихващане е сборът между сумите от 724 288,62 лв. и 1 444 157,47 лв., или общо 2 168 446.09 лв., поради което дори и за периода 2014г.- до септември 2016г. вземанията да са погасени по давност, то погасеният размер не надхвърля сумата от 661 300,64 лв., за

4 която е заявено прихващането. По тези съображения съдът е приел за неоснователни и недоказани главни искове.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, за обявяване на относително недействително спрямо кредиторите на банката на изявлението за прихващане, съдът е приел следното:

Специалният иск по чл.59, ал.5 ЗБН може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката в петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката, като активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността.

Горното, обаче, не обуславя недопустимост на предявения иск, тъй като в действащата редакция на чл. 59, ал.5 ЗБН, а именно след измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник на 28.11.2014г. и влезли в сила в деня на обнародването, разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, тя е с редакция както следва: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността: 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“ Със закона за изменение и допълнение на ЗБН. обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила от 16.03.2018г., чрез § 8 от ПЗР е предвидено, че „чл.59, ал. 5. 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“. Именно употребеното в първата част на разпоредбата вметнато изречение - „освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество“, сочи на извод, че по отношение на суми, за които има разпределение в полза на конкретен кредитор, прихващането не е недействително. В случая именно това е извършила и банката, като е прихванала сума срещу това, което е следвало да получи ищеца „Аркус“ АД при частичното разпределение по сметката. Предвид горното и доколкото няма спор, че изявлението за прихващане е само за размера на сумата, която му е определена по одобрената сметка, а не за вземания над нея, то няма пречка да бъде извършено такова прихващане и неговата действителност не е в зависимост от останалите предпоставки съгласно изричното изключение по разпоредбата.

Разпечатката съдържа 42 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a74aa08-5006-4011-996d-c1c8233d3bd5