Определение № 717 от 19.08.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 392/2024
- Вид
- Определение № 717
- Подписан
- 19.08.2024
- В сила
- 19.08.2024
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 36, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717 гр. Враца, 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500392 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба вх.№ 1101/18.03.2024 г., подадена от С. Р. Ц., чрез пълномощника си адв.Б. Д. АК-Варна, против Определение № 178/19.02.2024 г. по гр.д.№ 558/2022 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което е оставена без уважение молба Вх. № 281/22.01.2024 г. депозирана от адв. Б. Д. - П. от АК Варна – пълномощник на ищеца С. Р. Ц., за изменение на Решение № 185/13.12.2023 г. в частта му за разноските, с искане за присъждане в полза на ищеца на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв., като неоснователна.
Поддържа, че определението е неправилно.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че едва с отхвърлената молба за изменение на решението в частта за разноските вх. № 3230/17.10.2023 г. бил представен неподписан списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Сочи, че доказателства за заплащането на разноските били представени по делото и изпратени по електронна поща, заверени за вярност чрез подписването им с електронен подпис от пълномощника на страната. Бил подписан един единствен общ документ, регистриран в съда с вх. № 3230/17.10.2023 г. и който съдържал, че депозираната молба, приложените към нея списък на разноските и разписка установяваща заплащането на адвокатския хонорар, които представляват един единствен документ подписан с електронен подпис на 17.10.2023 г. в 10,02,48 +03.00. ч.
Твърди, че по делото е наличен договор за правна защита, който е под номер *** в кочана, където е отразено и платеното в брой възнаграждение. Екземплярът, който остава при адвоката е под индиго, поради което и е труден за разчитане.
Признава, че индигираният екземпляр на договора за правна помощ по който претендира присъждане на разноски бил труден за разчитане, поради което и адвокатът изготвила допълнително печатна разписка за получаване на сумата, която била подписана с електронния й подпис.
Поддържа че липсата на представен договор за правна помощ, който да е 1 изготвен и подписан в адвокатския кочан не променял извода за дължимост на сумите, доколкото упълномощаването можело да бъде извършено и устно.
Твърди, че възнаграждението е определено съобразно правната и фактическа сложност на делото, изготвянето на искова молба, своевременни изявления по хода на производството и приложените писмени бележки, поради което и поддържа, че договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е адекватен.
Предвид на изложеното моли да бъдат отменени в частта за разноските Решение № 185 от 13.12.2023 г. постановено по гр.д. № 558/22 г. PC-Оряхово, и Определение № 178/19.02.24 г. по гр.д. № 558/22 г. по описа на PC-Оряхово като неправилни и въззивният съд да присъди на частния работодател претендираните и сторени разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1626/17.04.2024 г. от насрещната страна С. Р. Ц., подаден чрез пълномощника му адв. В. Д. - В. САК, в който се оспорва основателността на частната жалба.
Въззиваемият счита, че по делото не са представени доказателства за уговорен и заплатен от страната адвокатски хонорар. С исковата молба било представено само пълномощно. Договор за правна помощ е представен едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Позовава се на практика на Върховния касационен съд, включително и ТР № 6/2012г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, че : "Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената Форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. ” .
Твърди, че представеният по делото списък на разноските от страна на ищеца, както и доказателства за тяхното заплащане от страна на ищеца, не удостоверяват заплащането на разноски за адвокатска защита, които се претендират от ищеца и неговия процесуален представител.
Твърди, че разписката за получаване на адвокатски хонорар не е подписана и съответно няма доказателствена стойност, както и че е без значение дали при изпращането й за прилагане по делото е подписана с електронен подпис доколкото представлява доказателство, приложено, към молба на пълномощник на страната.
Предвид на изложеното моли съда да остави без уважение частна жалба срещу Определение No 178/19.02.2024г. от адв. Б. Д.. пълномощник на С. Р. Ц., без уважение, като неоснователна и потвърди в цялост обжалваното Определение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба от С. Р. Ц., ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Д. - П. от АК Варна срещу С. Р. Ц., ЕГН ********** от ***, с искане за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на неговия покоен баща Р. Ц. – б.ж. на гр. Оряхово, като се намалят направените от последния дарствени разпореждания от 2017 г. и от 2010 г. в полза на ответника до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца.
Претендират се и съдебни разноски.
По делото ищецът е представляван от пълномощника си адв. Б. Д. - П. от АК Варна.
С исковата молба е представено пълномощно от ищеца, което е изготвено на лист формат А4 и не е със стандартното съдържание на пълномощно от адвокатски 2 кочан.
Копие от договор за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му е представен едва с молба вх. № 281/22.01.2024 г., която е депозирана след постановяването на Решение № 185/13.12.2023 г. Договорът за правна защита и със стандартното съдържание на договор от адвокатски кочан на АК-Варна в случая – кочан серия Б № ***. Няма спор между страните и първоинстанционния съд, че изписаната с ръкописен текст част на договора е нечетлива.
По първоинстанционното дело е налична молба вх. № 3230/17.10.2023 г. от пълномощника на ищеца и частен жалбоподател за разглеждане на делото в насроченото за 18.10.2023 г. открито съдебно заседание в негово отсъствие. В първата страница на молбата има отбелязване за подписването и с електронен подпис от пълномощника на ищеца. Към молбата е приложен списък на разноски в който се претендират разноски, включително 2800 лв. адвокатско възнаграждение, както и разписка, за получаване на такава сума за изготвяне на искова молба и процесуално представителство от адвоката. Списъкът на разноските и разписката не носят саморъчен подпис. Същите са прикачени в ЕИСС от служител на РС-Оряхово, който обаче е разпечатал депозираните в съда документи и на 17.10.2023 г. в 11:03:22 ч. е удостоверил съдържанието на текста, подписвайки го с електронния си подпис. В ЕИСС не е прикачен оригинални документ изпратен по електронна поща от пълномощника на страната, поради което и по делото не е установено категорично дали списъкът на разноските и разписката за получаване от адвоката на сумата са били заверени с електронния подпис на адвоката при депозирането им по електронна поща в първоинстанционния съд. Налична е разпечатка, че след извършена проверка документ на документ с име: молба, списък на разноските и разписка от 17.10.23 г. с подпис.pdf е установено, че същият е подписан валидно с квалифициран електронен подпис от адвоката, но не и точно какво е съдържанието на документа.
С Решение № 183 от 13.12.2023 г. Районен съд-Оряхово е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН запазената част на С. Р. Ц., ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Д. - П. от АК Варна, равняваща се на 1/3 дробна част от наследството на общия на страните наследодател Р. С. Ц., ЕГН ********** – б.ж. на гр. Оряхово, починал на ***, накърнена с 5933,55 лв. от извършеното от наследодателя дарствено разпореждане с Нотариален акт за дарение на идеални части от урегулиран поземлен имот с № 28, том 5, рег. № 3566, дело № 461 от 14.07.2017 г., вписан в СВ Оряхово Вх. № 1540/14.07.2017 г., акт № 42, том 5, дело № 534/2017 г., като е намалил дарението със сумата от 5933,55 лв., представляваща стойността, с която е накърнена запазената част на С. Р. Ц., ЕГН **********.
Постановил е на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН задържане на недвижимите имоти - предмет на дарението, извършено с Нотариален акт за дарение на идеални части от урегулиран поземлен имот с № 28, том 5, рег. № 3566, дело № 461 от 14.07.2017 г., вписан в СВ Оряхово Вх. № 1540/14.07.2017 г., акт № 42, том 5, дело № 534/2017 г., а именно: ½ ид. части от УПИ с кад. № *** с площ от 2220 кв.м. в ***, ведно с ½ ид. части от построените в него сгради – едноетажна полумасивна жилищна сграда с кад. № 501.1110.1 със ЗП от 85,10 кв.м., полумасивна сграда с кад. № 501.1110.2 със ЗП от 15,70 кв.м. и стопанска сграда със ЗП от 20 кв.м.
Осъдил е С. Р. Ц., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Р. Ц., ЕГН ********** от *** сумата от 5933,55 лв. (пет хиляди деветстотин тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща стойността, с която е накърнена запазената част на С. Р. Ц. от наследството на Р. С. Ц., ЕГН ********** – б.ж. на гр.
Оряхово, починал на ***, с извършеното от последния дарствено разпореждане с Нотариален акт за дарение на идеални части от урегулиран поземлен имот с № 28, том 5, рег. № 3566, дело № 461 от 14.07.2017 г., вписан в СВ Оряхово Вх. № 1540/14.07.2017 г., акт № 42, том 5, дело № 534/2017 г.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Р. Ц., ЕГН ********** от *** ДА 3
ЗАПЛАТИ НА С. Р. Ц., ЕГН ********** от *** сумата от общо 520 лв. (петстотин и двадесет лева), представляваща платени такси и разноски по делото.
В частта за разноските е приел, че изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, които се претендират в общ размер на 3320 лв. (държавна такса – 50 лв., такса за 2 бр. удостоверения – 10 лв., такса за скици и данъчни оценки – 40 лв., такса за вписване 20 лв. към АВ, депозит за вещо лице - 400 лв. и адвокатско възнаграждение – 2800 лв.), съгласно изпратен към молба Вх. № 3230/17.10.2023 г. неподписан списък на разноските по чл. 80 ГПК. Първоинстанционният съд обаче е констатирал, че не са представени доказателства за заплащане на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв., тъй като по делото е представено само пълномощно, без сключен Договор за правна защита и съдействие, а впоследствие към молба Вх. № 3230/17.10.2023 г. е приложена неподписана „разписка“ за получаване на сумата от 2800 лв. като е приел, че не са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК), е преценил, че съдът не дължи присъждането му.
Предвид горното и съобразно изхода на спора, първоинстанционният съд е уточнил, че на ищеца следва да бъде присъдена от общо претендираните съдебно деловодни разноски сумата от общо 520 лв. (държавна такса – 50 лв., такса за 2 бр. удостоверения – 10 лв., такса за скици и данъчни оценки – 40 лв., такса за вписване на исковата молба– 20 лв. и внесен депозит за вещо лице - 400 лв.), без претендираното адвокатско възнаграждение, за което не е представен документ, удостоверяващ плащането му на адвоката.
По делото е депозирана молба вх. № 281/22.01.2024 г. от пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските не е взел становище по нея.
Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a748387-29f4-437d-bf70-7b86e3339ec2