Решение № 19296 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19296 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110138260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Образувано е по искова молба, подадена от Т срещу Б. Н. Р., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 801,05 лева – главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането; 163,79 лева, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 47,23 лева – главница, представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и сумата от 9,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на 1 топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответницата, в което е заявено твърдение, че процесния имот – нейна собственост, е необитаем от години. Направено е възражение за международна неподведмственост на делото на Софийски районен съд, като се твърди, че с оглед постоянното местоживеене на ответницата делото следва да бъде разгледано от съответния компетентен съд в Германия, а настоящото производство следва да бъде прекратено, позовавайки се на разпоредбите на чл. 28, вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – Н не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 130 ГПК установява задължение на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск. В тази връзка по релевираното от ответницата възражение за липса на международна компетентност на Софийски районен съд да разгледа настоящия спор съдът се е произнесъл с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение № 8163/17.02.2025 г., потвърдено по реда на инстанционния контрол с влязло в сила определение № 13839/17.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 4070/2025 г. по описа на СГС, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на 2 задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно 3 носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не съществува спор по отношение на обстоятелството, че ответницата Б. Н. Р. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 17, вх.

Е, ет. 4, ап. 124. Посочения правнорелевантен факт е отделен на основание чл. 146, ал.

1, т. ГПК като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК определение № 8163/17.02.2025 г., като се установява и подкрепя и от събрания по делото доказателствен материал, в това число – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том XIII, дело 2543/96 г. на Първи нотариус при Софийската нотариална служба.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответницата, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с Н. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, то и ответницата е обвързана от взетото решение.

Следователно при съобразяване с действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния 4 обект и за релевирания от ищеца период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 807,82 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца, поради което и при съобразяване гореизложените изводи исковата претенция за заплащане на цената на доставената топлинна енергия следва да се уважи до размера на съдебно предявеното вземане от 801,05 лева. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане.