Решение № 11 от 24.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Перник , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20201700900041 по описа за 2020 година

Предявените искове са с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

По изложени в исковата молба обстоятелства, „Въгледобив Б."ЕООД/н/, гр. Б. моли да бъде осъдено „Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. П. да заплати по договор за прехвърляне на вземане от ***г. сумата от 2 151 659,47 лв., от които: 1 791 805,30 лв. главница и 359 854,17 лв. - законна лихва от ***г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до датата на плащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Направено е възражение за прихващане .

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

С договор за прехвърляне на вземане от ***г. ищецът е придобил като цесионер от „Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД вземане срещу ответника в размер на 1 791 805,30 лева, произтичащо от фактури, подробно описани в договора.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изпратено от цедента до длъжника, видно от което същото е връчено на длъжника на ***г.

С писмо, получено от ответника на 06.02.2020г. ищецът е отправил покана за плащане на сумата от 1 791 805,30 лева.

1

От заключението на приетата съдебно икономическа експертиза, се установява, че задълженията по договор за прехвърляне на вземане от ***г., са осчетоводени от ответника по делото по сметка 4861 – разчети по договори за цесия, партида „Въгледобив Б.” ЕООД, като няма извършени плащания.

Ответникът не оспорва факта, че има задължение по посочените фактури, както и не твърди и не доказва, че вземането по същите е погасено поради плащане.

Ответникът поддържа, че по силата на т.2.1. от договора за прехвърляне на вземания, цесионерът се е задължил да плати цена, равна на прехвърлените му от цедента вземания в 3-годишен срок от сключването на договора. Според ответника тази уговорка сочи, че действителната воля на страните е била цената по договора да бъде платена в 3-годишен срок, за да може в този период да могат да бъдат събрани първо вземанията от длъжниците и едва след това цесионерът да плати цената по т. 2.1. от договора и този срок е в полза не само на цесионера, но и на длъжниците. Това води до извод, че длъжниците също имат 3годишен срок за плащане на задълженията си към цесионера, който започва да тече от ***г. и изтича на ***г. и съответно предявеният иск е неоснователен, тъй като е преждевременно предявен. Твърди, че вземането не е изискуемо към датата на завеждане на иска.

Горните доводи са неоснователни.

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Съгласно чл. 99 ал.4 ЗЗД извършеното прехвърляне обвързва и длъжника, като от момента на уведомлението старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор и именно на последния длъжникът следва да престира. Последното обаче не придава на длъжника качеството на страна по договора за прехвърляне на вземане и в този смисъл уговорките между страните по договора за цесия относно реда за плащане цената по договора за цесия нямат действие спрямо длъжника.

Страните по цесионния договор в рамките на предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне могат да постигнат съгласие относно цената на договора и сроковете, в които същата да бъде платена, като при неизпълнение на това задължение са приложими общите правила, касаещи неизпълнение на договор. Дали цесионерът е изпълнил задължението си за плащане, както и каква е причината страните да определят съответните срокове за плащане, касае вътрешните отношения между страните по договора и по никакъв начин не обвързва длъжника. Последният може да уговори срок за плащане на задължението си както със стария кредитор, преди прехвърляне на вземането, така и с новия кредитор след сключване на договора за цесия. Доказателства за наличие на такива уговорки няма.

Предвид изложеното, както и отчитайки обстоятелството, че ответникът в хода на производството не е оспорил факта, че е имал задължения към цедента по фактурите, описани в договора за цесия, а също и вземайки предвид, че ответникът е осчетоводил задължението си по договора за цесия, което по същество е действие, сочещо на признаване на задължението и на неговия размер, то съдът намира, че искът по чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 2

ЗЗД е доказан по своето основание и размер.

Претендира се присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 359 854,17 лв. за периода от ***г. / датата на съобщаване на цесията/ до датата на завеждане на исковата молба.

По делото липсват доказателства за това какво е правоотношението във връзка с което са издадени фактурите, вземането, по които е прехвърлено. Изхождайки от това, че цедентът и ответникът са търговци и на основание чл. 286, ал.3 ТЗ, съдът приема, че предмет на цесията е вземане, произтичащо от търговска сделка и съответно относно забавата са приложими правилата за търговските сделки. В случая липсват доказателства, че е уговорен срок за плащане, както и не е установено кога ответникът е получил фактурите, вземането по които е прехвърлено, наред с това не е установена и датата на осчетоводяването им, а също и липсват данни кога ответникът е получил стоката или услугата, за които са издадени фактурите, поради което и на основание чл. 303а, ал.3, изр.1 длъжникът изпада в забава в 14-дневен срок от поканата за плащане.

Към исковата молба е приложено писмо, с което ищецът е поканил ответника за заплати процесната сума в 5- дневен срок. Видно от представеното известие за доставяне, поканата е връчена на длъжника на 06.02.2020г. или ответникът е изпаднал в забава от 21.02.2020г., поради което и същият дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД от тази дата до датата на предявяване на иска – 03.07.2020г., а в останалата й част исковата претенция е неоснователна.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със задължения на ищеца към ответника.

Твърди се, че с договор за наем на моторни превозни средства №***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД като наемодател е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване моторни превозни средства. За заплащане на наемната цена през *** и ***г. са издадени фактури на обща стойност от 43 392 лв. Ответникът твърди че ищецът по делото дължи и лихви за забава по всяка една от фактурите от общо 11 213,80 лв.

С договор №***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД като изпълнител се е задължил да съхранява взривни материали в склад за ВВ срещу задължението на „Въгледобив Б." ЕООД да заплаща цена в размер на 500лв. месечно без ДДС. Във връзка със задължението на „Въгледобив Б." ЕООД за заплащане на договорената цена за ***г., ***г. и за периода от ***г.- ***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД е издало фактури на обща стойност в размер на 17 900 лв. Претендира се и лихва за забава по всяка една от фактурите в общ размер на 4 141,78 лв.

За изработката и доставката на резервни части, възложени му от ищеца, ответникът е издал фактури на обща стойност 18 535, 51 лв. Претендира се и лихва за забава по всяка 3 една от фактурите в общ размер на 4 845,33лв.

Ищецът по делото е дружество, обявено в несъстоятелност, поради което и съдът при произнасянето си по направеното възражение за прихващане, следва наред с общите правила за прихващане по чл. 103 от ЗЗД да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 645, ал.1 и 2 ТЗ.

При направената от съда справка в ТР по партидата на ищеца, се установява, че производството по несъстоятелност е открито с решение от 15.05.2012г. по т.д. № 55/2011г. по описа на ОС- К.. С решение № 36/04.06.2015г. е утвърден приетия на 22.01.2015г. оздравителен план и е прекратено производството по несъстоятелност, като в ТР е вписано, че решението е влязло в сила на 10.07.2018г. С решение № 65/14.10.2019г. е възобновено производството по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност.

В случая ответникът иска да бъде извършено прихващане с вземания, част от които са възникнали в периода след откриване производството по несъстоятелност до влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, а друга част са възникнали в периода след влизане в сила на решението, с което е утвърден оздравителният план и производството по несъстоятелност е прекратено до възобновяване производството по несъстоятелност. Установява се от обявените в ТР списъци на приетите вземания, че вземанията на ответника не са включени в списъците на приетите вземания.

При тези факти, съдът намира, че при наличие на условията на чл. 103 от ЗЗД, направеното възражение за прихващане е допустимо да бъде разгледано в настоящето производство и да бъде извършено прихващане с вземанията, описани по- горе. Това е така, защото се иска прихващане с вземания, възникнали след изтичане сроковете по чл. 685 и чл.

688 от ТЗ, поради което и за да се извърши прихващането е достатъчно да бъде направено волеизявление за това до синдика, а такова изявление в случая е налице и то е обективирано в отговора на исковата молба, препис от който е връчен на синдика. Непредявяването на вземането в производството по несъстоятелност не е пречка да бъде извършено прихващане, тъй като в закона не е предвиден срок за предявяване на вземанията, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл са и решение № 1275 от 1.06.2017 г. на САС по т. д. № 1581/2017 г. , както и решение № 429 от 19.03.2010 г. на САС по т.д № 2851/2011 г., където изрично е прието, че обстоятелството дали вземането е включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност или не, е без значение по отношение искането за извършване на съдебно прихващане. Фактът, че част от признатото и дължимо парично задължение не е включено в списъка не означава, че това задължение не съществува или, че не може да бъде предмет на прихващане.

Предвид горното, съдът намира, че следва да се произнесе дали ответникът по делото има вземания спрямо ищеца, с които може да бъде извършено прихващане.

Както се посочи ответникът е направил възражение за прихващане с вземания, 4 произтичащи от няколко правоотношения с ищеца.

На първо място се твърди наличие на вземане в общ размер на 43 392 лв. по договор за наем, както и законна лихва за забава от общо 11213,80 лв.

Като доказателство по делото е представен договор за наем на моторни превозни средства №***г., видно от който „Мини Открит Въгледобив" ЕАД е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване моторни превозни средства при месечен наем, както следва : Автокран „Краз" с рег.№*** - 1025лв.; „Камаз" бордови с рег.№*** - 370лв.; „Пежо" бус с рег.№*** - 205лв.; „Уаз" бордови с рег.№*** - 150лв.; „Газ 53" фургон с рег.№*** 180лв. и „Уаз" фургон с рег.№*** - 150лв. Договорът е сключен за срок от една година с уговорка същият да бъде продължен с още една година ако никоя от страните не възрази.

Постигнато е съгласие, че наемната цена се фактурира в края на календарната година за целия период на плащане.

За заплащане на наемната цена са издадени фактура № ***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за 6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за 6102лв. и фактура № ***г. за 6780лв. видно от фактурите, същите са за дължима се наемна цена за цялата ***г., както и за периода ***г.-***г.

От заключението на вещото лице, се установява, че горните фактури са осчетоводени, както от ищеца, така и от ответника, като няма данни за извършено плащане.

При тези доказателства следва извод, че страните по делото са сключили срочен договор за наем, който при условията на чл. 236 , ал.1 ЗЗД се е трансформирал в безсрочен такъв. Ищецът по делото в качеството си на наемател дължи заплащане на наемната цена, което свое задължение той не е изпълнил, поради което и следва извод, че в полза на ответника е налице вземане в размера на 43 392 лв., съставляващо наемна цена по посочения договор.