Решение № 6261 от 19.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6261 гр. София, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504694 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1161 от 21.01.2024 г., постановено по гр. д. № 41003/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу К. Т. Й. и Д.

Й. Й. - за признаване за установено, че К. Т. Й. и Д. Й. Й. дължат на „Топлофикация София” ЕАД при условията на разделна отговорност /К. Т. Й. ¾ части, а Д. Й. Й. ¼ част/ от следните суми: сумата 541,56 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. на адреса на топлоснабден имот с аб. № ********, гр. София, ж.к. „********, магазин; сумата 78 лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 06.03.2023 г.; сумата 16,05 лв., представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г.; и сумата 3,16 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2023 г. по ч.гр.д.

№ 13185/2023 г. на СРС.

Ищецът е осъден на основание чл. 38 от ЗА да заплати на адв. Н.И. – пълномощник на ответника К. Т. Й., и на адв. Е.К. – пълномощник на ответника Д. Й. Й., по 400 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.

С определение № 10604/11.03.2024 г. е изменено решението в частта за разноските, 1 като ищецът е осъден да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адв. К.Б. сумата 100 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника К. Т. Й. в заповедното производство, и на адв. С.Д. – сумата 100 лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника Д. Й. Й. в заповедното производство.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло исковите претенции. В жалбата се излага оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че основният елемент от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД е фактическото ползване на процесния имот и след като същият не е бил ползван от ответниците, същите не следвало да отговарят за доставената топлинна енергия.

Въззивникът изтъква, че фактическото ползване на имота е без правно значение в настоящото производство, тъй като съгласно ЗЕ задължението да заплаща топлинната енергия и да сключи договор при ОУ е възникнало за собственика на топлоснабдения имот, в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, вр. чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ. Сочи, че след като ответниците – собственици на имота и небитови клиенти, не са изпълнили задължението си по чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ да сключат писмен договор с топлопреносното предприятие и не са заплащали цената на консумираната в имота топлинна енергия, те са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки разходите за стойността на доставената топлинна енергия. Изтъква, че от значение за иска по чл. 59 от ЗЗД в настоящия случай е кое лице е следвало да заплаща консумираната топлинна енергия, а това са ответниците, които, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия и не са изпълнили законовите разпореждания за сключат писмен договор за продажба на топлинна енергия, респективно не са заплатили цената на доставената топлинна енергия.

Всеки от ответниците е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Навеждат довод, че ищецът не е представил никакви доказателства, че ответниците фактически са ползвали процесния търговски обект през процесния период, нито че реално е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците да са се обогатили.

Навеждат и възражение за неприложимост на заявеното правно основание на претенцията по чл. 59 от ЗЗД, доколкото за процесния имот и за процесния период е възникнала и съществувала облигационна връзка за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника К. Т. Й., която е подала молба за откриване на партида за имота, и тази молба е била приета от дружеството и същото е издавало фактури за процесния период само на нейно име. Наличието на облигационна връзка между ищеца и един от ответниците обосновавало неоснователност на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу К. Т. Й. и Д. Й. Й. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13185/2023 г. на Софийски районен съд, а 2 именно: сумата 541,56 лв., представляваща стойността на топлина енергия, доставена в имот с аб. № ********, представляващ магазинно помещение № 3, находящо се в гр. София, ж.к.

********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане; сумата 78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 06.03.2023 г.; сумата 16,05 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането; и сумата 3,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., както следва:

- К. Т. Й. – за сумата 406,17 лв. – цена на доставена топлинна енергия, сумата 58,50 лв. – мораторна лихва, сумата 12,04 лв. за услугата дялово разпределение и сумата 2,37 лв.

– лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху цената за доставена топлинна енергия и сумата за дялово разпределение от 13.03.2023 г. до изплащането на сумите;

- Д. Й. Й. – за сумата 135,39 лв. – цена на доставена топлинна енергия, сумата 19,50 лв. – мораторна лихва, сумата 4,01 лв. за услугата дялово разпределение и сумата 0,79 лв. – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху цената за доставена топлинна енергия и сумата за дялово разпределение от 13.03.2023 г. до изплащането на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на гореописания имот, са потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./. Твърди се, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването, в размер на исковите суми.

Всеки от ответниците е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание. Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот. Оспорват твърдението на ищеца, че не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за имота през процесния период. В тази връзка изтъкват, че било налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот между ищцовото дружество и ответницата К. Т. Й., възникнало с депозирането от нея на молба за откриване на партида за имота на нейно име /представляваща покана за сключване на договор за доставка на топлинна енергия/ и последвалото приемане на предложението от ищеца с конклудентни действия, изразяващи се в откриване на такава партида и издаване на фактури за процесния период само на името тази ответница. Излагат и доводи за недължимост на лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, за сумите за услугата дялово разпределение и лихви за забава върху тези суми. Правят възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Ответниците изрично заявяват, че не оспорват размера на претендираното задължение, така, както е определен в исковата молба и приложенията към нея, както и че не оспорват разпределението на топлинната енергия да е извършено в 3 противоречие с нормативната уредба.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „ПМУ Инженеринг” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, което заявява становище за основателност на исковете.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца срещу всеки от ответниците за стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в собствения им имот, съответна на частите му в съсобствеността върху имота, с която са се обогатили за сметка на ищеца.

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

С оглед изложените в исковата молба твърдения за липса на договорни отношения между страните по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претендираните вземания за стойността доставената на ответниците топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на неоснователното обогатяване. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а се установява и от представените нотариален акт за покупкопродажба № 100, т. 2, рег. № 11099, дело № 108/12.11.2004 г. на нотариус С.Д., и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 68, т. 2, рег. № 8681, дело № 241/19.11.2009 г. на нотариус Д.Т., че процесният имот, съставляващ магазинно помещение № 3, находящо се в ********, в ж.к. „Разсадника” в гр. София, е бил съсобствен между ответниците К. Т. Й. и Д.

Й. Й.. Не са изложени от ответниците възражения срещу посочените от ищеца квоти на всеки от тях в съсобствеността върху имота, а именно ¾ ид.ч. на първата ответница и ¼ ид.ч. на втория ответник, като тези квоти са вписани и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

Горепосоченият имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин. Не са налице доказателства по делото за сключен между топлопреносното предприятие и ответниците на договор за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Както е посочил първинстанционният съд, подадената от един от съсобствениците /ответницата К. Й./ молба до топлофикационното дружество за откриване на партида на нейно име за имота представлява единствено предложение за сключване на договор, но след като такъв договор не е сключен с ищеца в предвидената в чл. 149 от ЗЕ писмена форма, не е възникнало облигационно правоотношение между ответницата и ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния имот за небитови 4 нужди. В посочената разпоредба на ЗЕ е установено императивно изискване за възникване на договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди с изразена в писмена форма воля на двете страни за сключване на договор при общи условия.

С оглед на това са неоснователни изложените от ответниците в отговора на исковата молба възражения, че е била налице облигационна връзка за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника К. Т. Й. за процесния имот в исковия период.

Процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства, като за това обстоятелство не са изложени конкретни възражения от ответниците.