Определение № 202 от 03.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Шумен, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500117 по описа за 2023 година

Производството е с основание чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Делото е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., действащо чрез процесуален представител юрисконсулт Х.А.А. против Разпореждане № 197/31.01.2023 год. по Чгр.д.№ 13/2023 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар, с което е ОТХВЪРЛЕНО изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, срещу длъжника В. Н. А. от гр. К.. с ЕГН********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите: 600,00 лв. главница; 82,64 лв. договорна лихва за периода от 24.09.2021 г. до 23.03.2022 г.; 59,37 лв. законна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и счита същото за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че за заявителя в рамките на производството по чл.410 и сл. ГПК не е налице законово задължение да представя договор за цесия, както и каквито и да било други документи, удостоверяващи качеството му на кредитор.

Представянето на договора за кредит и евентуално сключените към същия приложения са необходими доколкото съдът е задължен да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, каквито в договора за цесия няма как да се съдържат.

Поради което твърденията на заявителя не следва да са подкрепени с доказателства за извършената цесия и в процесуалния закон няма въведено подобно изискване. Всички останали факти /прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, размера на дължимите суми/ подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на постъпило възражение от страна на длъжника срещу заповедта за изпълнение, поради което счита, че в заповедното производство по реда на чл.410 ГПК, не следва да се представят доказателства относно уведомяването на длъжника за цесията. Моли въззивен съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана 1 страна/заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Ч.гр.д. 13/2023 година по описа на НПРС е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.

С...., представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я. и действащо чрез процесуален представител юрисконсулт Й.М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Н. А. от гр. К.. с ЕГН-********** за сумите: 600,00 лв. главница; 82,64 лв. договорна лихва за периода от 24.09.2021 г. до 23.03.2022 г.; 59,37 лв. законна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и за присъждане на разноски в размер на 25лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 32/05.01.2023 г. съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя за представяне на договор за цесия и Приложението към него, вкл.и доказателство за съобщаването на цесията на длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 11.01.2023 г. В законния срок, на 12.01.2023 г. е изпратена молба от заявителя, получена в съда на 16.01.2023 г., в която сочи, че подаденото заявление е редовно и съгласно законът не се изисква прилагане на договора за цесия. Към молбата не е приложен договора за цесия, както и доказателства за нейното съобщаване на длъжника. Постановено е от съда ново Разпореждане № 96/16.01.2023 г., с което съдът е оставил заявлението отново без движение за уточняване дали се претендира неустойка поради това, че в договора, въз основа на който се основават вземанията на заявителя е посочено такава. С уточняваща молба от 27.01.2023 г., заявителят е посочил, че не претендира неустойка по договора.

Съдът е приел, че договор за паричен заем Axi credit № 947368/23.08.2021 г. сключен между кредитора „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника В. Н. А., както и Общи условия към него съдържат неравноправни клаузи и, че клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Клаузата по чл. 3 от договора за заем е именно такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на дружество „Файненшъл България“ ЕООД – дружество поръчител. Посоченото в чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция възнаграждение се дължи, независимо дали отговорността на гаранта ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не. От гореизложеното съдът е направил извода, че клаузата по чл. 3 от договора за паричен заем е нищожна на основание чл. 19, ал.5 ЗПК и като такава не може да породи изпълнение за длъжника, вкл. и задължение за сключване на договор за гаранция. След като условието поради което е сключен договора за гаранция № 947368/23.08.2021 г. между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД се основава на нищожна клауза по договор за паричен заем, то и самият договор за гаранция е нищожен.

Съдът е приел, че основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частен правоприемник са налице, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ. Ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, само ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. В случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде не само посочен, но и приложен по делото и прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, тъй като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.Т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедентът. Това има значение за вида на претендираните вземания и техния размер.

Освен това за да се приеме, че в резултат на договора за цесия между дружеството поръчител по договор за гаранция „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е настъпила подмяна на страната на кредитора, то следва да се приложи самия договор. Без прилагането на такъв, заявителят по настоящето дело не се 2 легитимира, като надлежна страна в отношенията спрямо длъжника. За тези си доводи Новопазарският районен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Посоченото от ТР сочи, че в случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. С неприлагането на договора за цесия и уведомяването на длъжника за нея съдът е приел, че подаденото от заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави. Предвид на горното е приел, че искането на заявителя следва да се отхвърли изцяло, като противоречащо на закона и на добрите нрави.

Предвид това и на основание чл.413, ал. 2 от ГПК съдът с Разпореждане № 197/31.01.2023 год. по Чгр.д.№ 13/2023 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар, е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, срещу длъжника В. Н.

А. от гр. К.. с ЕГН-********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите: 600,00 лв. главница; 82,64 лв. договорна лихва за периода от 24.09.2021 г. до 23.03.2022 г.;

59,37 лв. законна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Това разпореждане е предмет на въззивна проверка.Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК .

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

В конкретния случай въззивният съд констатира, че са налице пречките по смисъла на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК , тъй като заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, претендира вземане на първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД изпълнено от дружеството поръчител по договор за гаранция „Файненшъл България“ ЕООД срещу длъжника В. Н. А., което е посочено и от самия заявител. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заповедният РС бил превишил правомощията си в заповедното производство, преценявайки че така направеното искане противоречи на закона.

Напротив - съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК , съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Съгласно чл. 27. (1) ГПК: „Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.“, а съгласно чл. 26. (2) ГПК: „Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.“ За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, претендира вземане на друг кредитор - първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД изпълнено от дружеството поръчител по договор за гаранция „Файненшъл България“ ЕООД – съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за паричен заем, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по 3 гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a730e9f-50dd-4cc6-9b55-bb1310ddc374