Акт № 433 от 29.03.2024, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 433

Шумен, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

Като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 308 / 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Н. С. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][адрес], чрез адв. Б. М. от Русенска адвокатска колегия, против Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ от военното формирование.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Отправено е искане за отмяната й. Претендира разноски.

Ответникът - Командир на военно формирование 54060 [населено място] се представлява от командира Е. С., оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

След образуване на настоящото производство по жалбата на Н. С. П. с протоколно определение от 24.09.2020 г. съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството, образувано по искане за прогласяване нищожността на Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020г.

С определение № 162 от 31.01.2024 г. след приключване на преюдициалния по отношение на настоящето дело спор, предмет на адм. дело № 81/2022 г. по описа на Административен съд-Шумен с окончателен съдебен акт, на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възобновява производството по адм. дело № 308/2020 г. по описа на Административен съд-Шумен.

Оспорващият сержант Н. С. П. постъпил на военна служба в Българската армия на 15.05.2003г., като първоначално работел на длъжност "командир на втори разчет на ПТУР "Фагот" в смесен противотанков взвод". Считано от 01.07.2019г. започнал работа на длъжност „командир на трети разчет на самоходна минохвъргачка в първи самоходен минохвъргачен взвод на самоходна минохвъргачна батарея във ВФ 54060– [населено място]“, която длъжност заемал до датата на прекратяване на договора му за военна служба.

На 08.04.2019г. оспорващият бил командирован заедно с други военнослужещи в [населено място]. На 12.04.2019г. сутринта, по време на закуска преди работа паднал на земята. По тази причина колегите му извикали линейка, която го откарала в МБАЛ“Д-р Иван Селимски“, [населено място]. Видно от епикриза, издадена от посоченото лечебно заведение, Н. П. бил лекуван в същото в периода 12.04-15.04.2019г. по КП № 62, с окончателна диагноза при изписването– МКБ– G 40.6 Епи гранд мал.

Издадено е Експертно решение №10 от 12.03.2020г. на ТЕЛК за общи заболявания към ВМА- ЦВМК, подписано от: председател - д-р Ф., хирург; д-р Б., невролог и д-р М., интернист. Същото се отнася до Н. С. П., като е описана „Водеща диагноза: Grand mal припадъци (с малки припадъци Pеtit mal или без тях), неуточнени G 40.6“. Със същото ТЕЛК е признала състояние на временна неработоспособност на оспорващия, считано от 27.01.2020 г. до 01.03.2020 г., за което ЛКК следва да издаде болничен лист и не го продължава. Указано е освидетелстваният да се насочи по установения ред в ЦВМК за определяне годността за военна служба.“ С писмо рег.№ ЗН-754/16.06.2020г. командирът на ВФ 54060-[населено място] сезирал П. на ЦВМК при ВМА с искане за определяне годността за военна служба на сержант Н. С. П.. Към писмото приложил Здравно-производствена характеристика на оспорващия с Рег.№ ЗН-752/16.06.2020г., съдържаща информация относно функционалните задължения на оспорващия и ползваните от него отпуски за временна нетрудоспособност за 2017г.-2020г. вкл. С Протокол на СЛКК-КПО-ВМА изх.№ 23/17.06.2020г., изготвен от тричленна комисия, съставена от специалисти– невролози при ВМА-[населено място], оспорващият бил представен на ЦВМК за експертизно решение във връзка с диагноза „МКБ-G 40.6 Епилепсия– гранд мал припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без тях, неуточнени“.

В Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние № ВС 997/17.06.2020г., е описано състоянието на оспорващия, въз основа на което е заключено, че Н. П. е с диагноза „Епилепсия– grand mal припадъци/с малки припадъци/petit mal/ или без тях, неуточнени, като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: „Негоден за военна служба по р.G 40.6 от МС/2018, част I, гр.4.“ Видно от Протокол № 95 от проведеното на 17.06.2020г. заседание на ЦВМК при ВМА, на посочената дата ЦВМК е взела решение за обявяване на серж.Н. С. П. от ВФ 54050-[населено място], с диагноза „Епилепсия – Grand Mal припадъци /с малки припадъци/Petit Mal/или без тях/, неуточнени“ за „Негоден за военна служба по Р.G 40.6 от МС/2018г, част I, Гр.4“. С Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., подписано от Секретар на ЦВМК д-р С. и Председател на ЦВМК полк. д-р Ф., серж. Н. С. П., с диагноза: Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени, с код G 40.6, на основание Медицински стандарти, Приложение № 1 към Наредбата за военномедицинската експертиза, е обявен за „негоден за военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4. Цитираното ЕР било връчено на Н. П. на 17.06.2020г., видно от ръкописно изписаната отметка, направена на гърба на самото решение.

С жалба до ШАС, подадена на 27.07.2020 г. чрез командира на поделение №54060 [населено място], освен оспорването на настоящата заповед е поискано прогласяване нищожността на ЕР. С определение от 24.09.2020 г. производството срещу Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] е отделено, като по жалбата, в частта й, съдържаща искане за прогласяване нищожността на ЕР е образувано АД № 351/2020 г. по описа на ШАС.

С Решение № 110 от 13.07.2021г. по адм.д. № 351/20г., Административен съд Шумен се е произнесъл по спора, като е отхвърлил жалбата. С Решение № 2145 от 08.03.2022г., ВАС е отменил решението на първа инстанция с мотивите, че фактите по делото са останали неизяснени и следва да се назначи тройна съдебно-медицинска експертиза по основния спор, свързан с това дали жалбоподателят страда от заболяване МКБ: G40.6 "Епилепсия– grand mal припадъци /с малки припадъци /petit mal/или без тях/, неуточнени". Образувано е АД № 81/2022 г., приключило с решение №120/31.10.2022 г., с което жалбата на Панчев е отхвърлена. С решение № 667/22.01.2024 г. по АД № 11838/2022 г. по описа на ВАС решението на ШАС е оставено в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна и в законоустановения преклузивен срок - запознаването със заповедта за прекратяване на договора за военна служба е станало на 13.07.2020 г., а жалбата против нея е подадена на 27.07.2020 г.

Същото е насочено против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване по силата на чл. 171 от ЗОВСРБ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото обаче е неоснователно, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, както и изискуемата се писмена форма. Видно от т. 10 от представената Заповед № 0Х-1252/07.12.2017 г. на Министъра на отбраната, издадена във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 вр. чл. 161, т. 2 и т. 3 от ЗОВСРБ, ответникът по длъжност и по звание е оправомощеният орган, който назначава и освобождава кадровите военнослужещи. В този смисъл издадената заповед не е нищожна.

Фактическото основание за издаване на заповедта е констатирана с Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г. на П. на ЦВМК към ВМА, [населено място] негодност за такава и това основание съвпада с правното. Непосочването в оспорената заповед на конкретното обстоятелство (заболяване), поради което оспорващият е негоден за такава служба не съставлява нарушение, след като същото се съдържа в Експертното решение, цитирано в нея и съдържащо точната диагноза, която прави лицето негодно за такава служба. Съгласно TP № 16/31.03.75 г. ОСГК на ВК, мотивите за издадения акт могат да бъдат изложени и в съпроводително писмо или друг документ от преписката, ако изхождат от същия орган, който е издал акта, както и в документи, към които актът изрично препраща, поради което съдът приема, че с позоваване на ЕР по годността в оспорената заповед, последната съдържа фактически основания за своето издаване.

На първо място по основното оплакване, че обжалваната заповед е издадена преждевременно, преди влизане в сила на ЕР по годността за военна служба, съдът съобрази действащото законодателство в момента на издаване на заповедта.

На основание чл. 77 от ППЗОВСРБ(в съответната редакция), постановеното експертно решение на военномедицинските органи е основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили па Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност), което се извършва въз основа на влязло в сила експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Настоящият състав на съда намира, че издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна служба освен, че съдържат експертиза по здравословното състояние на освидетелстваните лица, носят и белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като засягат непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. В настоящия случай експертното заключение относно годността за военна служба, безспорно рефлектира пряко върху правото на военнослужещия на труд, същото е основание за освобождаването му от кадрова военна служба по чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ.

Същевременно, в нормата на чл. 112, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за здравето е предвидена обжалваемост на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, във вр. с чл. 16, ал. 3 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предвиждащ, създаването на ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР).

От това си право настоящият жалбоподател се е възползвал и е обжалвал пред АдС-Шумен Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г. с искане за прогласяване нищожността му. Решението на съда е влязло в законна сила на 22.01.2024 г.

Следва да бъде съобразено както наличието на влязло в сила съдебно решение, с което експертното решение е потвърдено, така и разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето(в относимата редакция), предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.

В случая оспорената Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] относно освобождаването на Н. П. от длъжност сержант от военна служба и зачисляването й в резерва, е издадена на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 77 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ във връзка с Експертно решение по годността за военна служба № ВС-997/17.06.2020 г. на ЦВМК. Следователно от значение за правилното приложение на материалния закон е наличието на подлежащ на изпълнение акт, с който е установена настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност. Настоящият състав, приема, че ответният орган при издаване на обжалваната заповед не е нарушил закона. В случая е налице подлежащ на изпълнение акт(по арг. на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето(в относимата редакция), предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им). В подкрепа на този извод е и текстът на чл. 77, ал. 5 от ППЗОВСРБ(понастоящем отменен, но действал към датата на издаване на обжалваната заповед), който предвижда, че заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на издаване на експертното решение или заключението по ал. 1.