Определение № 1796 от 11.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 11.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20228002104799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. И.-ответник в производството, подадена чрез пълномощник адв.Г. К. - АК-П., срещу въззивно решение № 607 от 27.04.2022 г. по в. гр. д.

1331/2021 г. на САС, в частта, в която касаторът е осъден да заплати на ищеца на „Софстройпродукт - 98“ АД (н), сума от 375 917 лв. - половината от 751 833 лв., частично заявена от обща сума на стойност 5 500 000 лв., на основание чл.72, ал. 1 вр. чл.59 ЗЗД, както и деловодни разноски в размер 700 лв. - половината от общо присъдените в полза на ищеца 1400 лв. Касаторът твърди, че обжлаваното решение е нищожно или недопустимо, а по същество – че страда от визираните в чл.281, т.3 ГПК пороци : неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Моли да се обезсили, евентуално да се отмени решението в обжалваната част и се отхвърлят исковете срещу касатора. Претендира и разноските по делото. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжлаване по чл.280, ал.2, всички предложения, ГПК, също и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Насрещната страна – ищец в производството „Софстройпродукт - 98“ АД (н), чрез синдика В. А., оспорва касационната жалба с писмен отговор, като неоснователна, възразява, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение в частта, в която е осъден другия ищец – „САВ Пропърти“ ООД да заплати на ищеца по делото същите суми, както П. И.-съответно за обезщетение и за разноски по делото, не е обжалвано от ответниците, влязло е в сила в тази част, ответниците и нямат качеството на необходими другари.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе 1 предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част:

Касационната жалба е допустима и редовна.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260693 от 2.02.2021 г., по гр.д. № 16861/2014 г. на СГС, І-19 с-в, с което предявените от „Софстройпродукт – 98“ АД (н), искове с основание чл.72, ал.1 ЗС са били отхвърлени, вместо което са осъдени „Сав Пропърти“ ООД и П. П. И., да заплатят на „Софстройпродукт – 98“ АД (н), сумата от 751 833 лв., частично заявена от обща сума на стойност 5 500 000 лв., платима по равно (по 375 917 лв. от всеки), на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД, както и разноски в размер на общо 1400 лв.

При произнасянето си въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск от „Софстройпродукт – 98“ АД (н) (предявен като насрещен иск в производство по гр. д. № 6678/2014 г., СГС, І10 с-в, в което „Сав Пропърти“ ООД и П. П. И. претендират да ревандикират вещта от „Софстройпродукт – 98“ АД (н), и отделен за самостоятелно разглеждане), за заплащане от ответниците „Сав Пропърти“ ООД и П. П. И., като титуляри с равни части, по 375 917 лв. всеки ответник, или общо 751 833 лв. (като частичен иск от 5 500 000 лв.), с която сума се е увеличила стойност на имота на ответниците в следствие на изграден от ищеца, чрез вложени от дружеството труд, средства и материали, и въз основа на учредено от ответниците право на строеж с н.а. № 174 от 2007 г., за изграждане на обект "жилищна сграда с две нива подземни гаражи, офиси, магазини М, М+3, М+5, М+6", и който обект съставлява подобрение в съсобствения на ответниците имот УПИ *-*, * в кв. 34, местност "В. - С.", [населено място]. Ищецът твърди, че е изпълнил обекта до нива, описани в молбата му от 15.11.2016 г., като добросъвестен владелец, и в резултат на строежа стойността на имота се е увеличила със сумата 5 500 000 лв., от която претендира частично сумата общо 751 833 лв. На основание чл.72, ал.3 от ЗС е заявил ищецът и право на задържане върху обекта.

Въззивният съд е приел за безспорно, а и установено от събраните доказателства, че двамата ответници са учредили на ищеца право на строеж върху собствения си имот в [населено място], р-н Л., представляващ УПИ *-*, *, кв. 34, по плана на [населено място], местн. "В.В.-С.", целият с площ от 1081 кв.м., за построяване на подробно описана жилищна сграда, включваща ателиета, магазини и подземен гараж, в три входа и обща РЗП 6 888, 94 кв.м., в която ответното дружество-учредител ще получи обектите в т. 1.2 - три магазина, аптека, бърза закуска и един апартамент, а ответникът физическо лице- учредител – обектите в т.

1.3 - два магазина, 6 апартамента, 6 паркоместа. Съответно приобретателят на правото на строеж-ищецът, е получил правото да придобие останалите обекти в сградата, извън тези, посочените по-горе за учредителите в т.1.2 и т.1.3, срещу задължението да построи изцяло сградата със свои средства, самостоятелно или чрез трети лица, и с осигурени от дружеството материали. В т. 2.2 от нотариалният акт са описани имотите, на които дружеството-ищец става изключителен собственик въз основа на учреденото му право на строеж от ответниците – а именно на 39 паркоместа, 5 ателиета, 29 апартамента и 34 мазета.

Въззивният съд е отчел и безспорното между страните, установено и от доказателствата, че с 2 решение № 6020/15.07.2016 г. по гр. д. 6678/2014 г. на СГС, І-10 с-в (влязло в сила на 4.11.2016 г.) е признато за установено по отношение на настоящия ищец, че ответниците по настоящото дело са собственици, по силата на приращение, на процесния обект, представляващ строеж на сграда, от стоманобетонова конструкция на вх. А, вх. Б и вх. В, от които вх. А - частично изграден до кота 0, 00, вх. Б и вх. В - частично изградени до кота + 11, 90 м., като е осъдено на основание чл.108 ЗС „Софстройпродукт – 98“ АД (н) да предаде на настоящите ответници (ищци по другото дело) владението на горепосочения строеж.

Въззивният съд е подложил на преценка приетите по делото съдебно технически експертизи /СТЕ/- две пред първата инстанция и една пред въззивната инстанция (последната с поставени задачи служебно от съда). От първите две СТЕ е установено, че глобалната стойност на извършените СМР, с характер на подобрение, възлиза на 415 453, 56 лв., но за да може изграденото да се ползва (с оглед факта, че обектът понастоящем не се експлоатира и в него се развиват корозионни процеси), са необходими разходи в размер на 426 722 лв. и още 80 000 лв. за хидроизолацията на сутерена. От последната е установено, че сградата, състояща се от три входа (с различна степен на изграждане), не е достигнала състояние на „груб строеж“, същата е изоставена, по нея не се извършват никакви строителни дейности от много време. След съпоставка на пазарната стойност на процесния имот като незастроен (2 080 420 лв.) и увеличената стойност на имота вследствие на застрояването му, вещото лице по последната СТЕ е дало увеличената стойност на имота само с обекти по т.2.2 от договора за суперфиция-тези на ищцовото дружество, в размер на 582 577 лв., и само с обектите по т.

1.2 и т. 1.3 от договора за суперфиция - тези за ответниците, в размер на 337 185 лв. От СТЕ пред въззивната инстанция също така е прието за установено, че стойността на разходите за обектите, предназначени за ответниците, възлиза на 247 004 лв., а построеното в отклонение от около 14 кв.м., а установено от вещото лице от 29,58 кв.м., е изяснено от същата СТЕ да е разлика в застроените площи спрямо предвижданията по план, но тази стойност е сумарна и не може да бъде отделена от обектите по всички етажи, към които е изпълнена. При тези приети за установени факти, въззивният съд е формирал и правните си изводи по спорните въпроси във въззивната инстанция. По аргументи, изведени от цитирана практика на ВКС, че когато не се установи качеството добросъвестен владелец на предявилия иск за подобрения в чужд имот, то е необходимо да се изследва претенцията на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД (доколкото искът по чл.72, ал. 1 ЗС е частна хипотеза на иска по чл. 59 ЗЗД ), като се установи дали е налице обикновен подобрител и какъв е обема на обезщетението, което той може да получи за извършените в чужд имот строителни действия, въззивният съд е разграничил положението на ищеца спрямо обектите, за които на него му е било учредено право на строеж (тези по т.2.2 от договора за суперфиция), и спрямо обектите, за които ответниците като учредители, са запазили за себе си правото на строеж (тези по т. 1.2 и т. 1.3 от договора за суперфиция). За първите, за които на ищеца е било учредено право на строеж, на ищеца е признато качеството на добросъвестен подобрител по чл.72, ал.1 ЗС, и според дадената стойност за тях от СТЕ, приета във въззивното производство, е прието, че с тях се е увеличила стойността на имота с 582 577 лв., която сума се следва на дружеството-ищец. За вторите, които са били 3 предназначени за ответниците, ищецът е счетено да няма качеството на добросъвестен владелец, а на обикновен подобрител, държател, защото по силата на договора за суперфиция е имал субективното знание, че те съставляват реализиране на право на строеж за трето лице, поради което за тях реализира правата си по реда на общото правило за неоснователно обогатяване в чл.59 ЗЗД, т.е. има право на по-малката стойност между разходите за изграждането им (само за обектите на ответниците) - 247 004 лв., и увеличената стойност на имота за тях - 337 185 лв. Така е направен извод, че ищецът има право сумарно на сума в размер на 829 581 лв., която стойност е прието да не подлежи на намаляване със стойността на построеното в отклонение от проекта с площ приблизително 14-15 кв. (или 29,58 кв.м.според СТЕ приета във въззивното производство), тъй като то се намира в имота, няма данни да подлежи на премахване, нито ответниците да са се противопоставили на запазването му, при което, по смисъла на ППВС № 6/1974 г., се увеличава стойността на имота.

По съображения, че предвидения и частично изпълнен строеж е наличен в имота на ответниците, липсата на данни по делото той да не съответства на действащия ПУП, нито да подлежи на премахване, или да е нежелан от собствениците на терена, напротив-в друго производство те са поискали ревандикация на сградата, а не премахването й чрез негаторен иск, е прието, че този строеж увеличава стойността на имота на ответниците, а бъдещите разходи по възстановяването му, предвид занемарено му състояние, не са релевантни за спора, и в тежест на същите следва да останат всички последващи действия и разходи по възстановяване, узаконяването като строеж и пр., за който извод е почерпен довод от определение № 401 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 1916/2016 г., ГК, І г.о. на ВКС. Така е счетено ненужно назначаване и на допълнителна СТЕ, която да установи бъдещите разходи по довършване на обекта.

Направените от ответниците възраженията за прихващане не са били уважени. Искането за прихващане с вземане за неустойка от неизпълнен договор, по силата на т.5.4 от суперфициарното съглашение-възникнало още през 2010 г. поради неспазване на срока за изпълнение на строежа, и искането за прихващане с разноски по друго производство между страните, са счетени за неоснователни по общ мотив, че не са били заявени по надлежния ред и в сроковете по чл.688, респ. чл.685, ал.1 ТЗ и не са надлежно включен в списъка на предявените вземания, доколкото спрямо ищцовото дружество през 2013 г. е открито производство по несъстоятелност, а позоваването от ответниците на разпоредбата на чл.645 ТЗ за исканото прихващане не може да ти облагодетелства в случая, доколкото и последния законов текст изисква като предпоставка за основателност на такова искане то да е заявено в предвидения в закона изричен срок, посочен по-горе. За вземането за разноски по друго дело е посочено допълнително, че същото не е било заявено за прихващане с отговора на исковата молба, а и сумите за разноски следва да постъпят в масата на несъстоятелността и да бъдат разпределени по предвидения за това нарочен ред на привилегии на нейните кредитори. Искането на ответниците за прихващане със вземане за стойността на съборената къща, намирала се в имота преди да започне строежът в него, като направено извън срока за отговор, е прието за преклудирано и невъзможно да бъде разглеждано по 4 същество, като е посочено още, че, не е установено в процеса чия собствеността е била постройката, и че премахването на тази налична сграда е способствало изпълнението на договор за строеж и не съставлява действие, което е сторено от жалбоподателя/т.е. ищеца/ по начин да обоснове обезщетение за ответната страна. Съответно, заявеното от ищеца право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС (което принципно въззивният съд е приел, че ищецът може да има само за имотите, за които му е било учредено право на строеж и за които е добросъвестен владелец), е счетено за неоснователно, предвид установеното, че въз основа на влязло в сила през 2016 г. решение по иска за ревандикация, ответниците са получили владението върху вещта, настоящият ищец вече не я държи и правото на задържане не може да му бъде признато.