Решение № 308 от 13.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. С.З., 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. ПЕ.а при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. ПЕ.а Търговско дело № 20245500900365 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, депозирана от търговско дружество „М.” ЕООД - гр. С.З., ул. *** ЕИК

***, чрез адв. Е. Е. от АК-С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на посоченото дружество.

В молбата се посочва, че дружеството „М.” ЕООД, гр. С.З., е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 28.07.2014г., с основен предмет на дейност - производство и търговия с бельо.

От началото на съществуването си, дружеството използва наета производствена база в гр. С.З., кв. Л., сграда НИПИ.

Посочва, че средносписъчният състав на дружеството наброява 8-10 човека - шивачки, опаковчик и продавачи. Продукцията се реализирала на местния пазар в нает магазин в гр. С.З., ул. *** и онлайн чрез различни платформи за електронна търговия.

Сочи се, че в опитите си да развие бизнеса за периода на съществуването на дружеството управителят вложил над 74 400,00 лева лични средства под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, които обаче се оказали недостатъчни. Още в края на 2015г. оборотите започнали да не достигат, за да се обслужват текущите задължения за данъци и осигуровки. От май 2018г. дружеството изпаднало в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за внасяне на ДДС. До 2020г. работили на загуба, като едва успявали да обслужват задълженията си към персонала и доставчиците.

Посочва, че след обявяване на извънредното положение в страната от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от болестта COVID-19, 1 търговската им дейност буквално спряла. За справяне с последиците от пандемията направили опит да търгуват изцяло онлайн, като извършили регистрация в германската платформа за електронна търговия - amazon.de.

Направили и ДДС регистрация в Германия. След около 2 месеца започнали да реализират продажби и да получават регулярни приходи.

Твърди се, че този период съвпаднал с възложена проверка на ТД на НАП по ЗДДС, която приключила с Акт за дерегистрация по ЗДДС от 20.05.2020г. Горното автоматично довело до прекратяване на регистрацията по ДДС в Германия и закриване на акаунтите им в платформата за електронна търговия - amazon.de. Запорирани били фирмените им сметки в обслужващата банка.

Молителят сочи, че фактически с дерегистрацията по ЗДДС дейността на дружеството реално е прекратена. Това наложило прекратяване на всички трудови договори и освобождаване на наетите помещения.

Заявява, че от 20.05.2020г. за дружеството е невъзможно да изпълнява търговската си дейност. Пасивите надхвърляли активите на дружеството.

Същото било във фактическа неплатежоспособност.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да обяви в неплатежоспособност „М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано от Н.Н.М., като определи първоначална дата на неплатежоспособност - 20.05.2020г., евентуално 31.05.2018г. (датата на спиране на плащане на ДДС), да открие производство по несъстоятелност, прекрати търговската дейност на предприятието на длъжника и го обяви в несъстоятелност.

Молбата на длъжника е обявена в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 16.05.2024г.

От приложенията към молбата, подадена на основание чл.625 ТЗ, както и от изпълнената по делото съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано, съдът приема за установено следното:

Видно от последния неокончателен финансов отчет, представен от „М.” ЕООД за периода от 01.01.2024-30.06.2024г, фирмата има задължения в размер на 87 030,47 хил.лв., като тази сума представлява данъчни задължения към същата дата - 30.06.2024г. Според Счетоводния баланс към 30.06.2024г. общо задълженията на „М.” ЕООД също възлизат на 87 030,47лв.

Вещото лице е констатирало от доказателствата по делото, представени от молителя (Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК от НАП офис С.З. към 03.06.2024г.), че фирма „М.” ЕООД има данъчни задължения към НАП -П., офис С.З. в размер на 87030,47лв., от които главница - 54 218,48 лв. и лихва за забава 32811,99лв.

Според експертизата, задължението по главницата е формирано от неплатен данък /ДДС,ДОД,3О,УФ,ПФ /

2

Задълженията на „М.” ЕООД произтичат от търговски сделки, който са формирали задълженията към НАП-С.З..

Видно от заключението, експертиза приема, че последното плащане, направено от дружеството-молител „М.” ЕООД, е към дата 06.07.2020г.

Плащането е било за наем на магазина, който се е ползвал и е на стойност 64,50 лв. към В.К.Г.. От 07.07.2020г. до настоящия момент „М.“ ЕООД не е погасявало свои задължения.

Според финансовия отчет към 30.06.2024г., активите на дружеството възлизат на 152,17 лв., в това число краткосрочни активи в размер на 152,17 лв., представляващи парични средства в касата на фирмата и дългосрочни активи в размер на 0,00 лв.

Според експертизата, дружеството има общи задължения в размер на 87 030,47лв., а от Отчета за приходи и разходи се установява, че няма реализираните приходи за годината, което води и до невъзможност за покриване на задълженията. В баланса на дружеството има непокрита загуба в размер на 161 280,30лв. Това, според експерта, говори за лош финансов мениджмънт и недалновидно управление на дейността. Налице са данъчни задължения в размер на 87 030,47лв., като финансовите данни показват, че „М.” ЕООД не може да покрива задълженията към кредиторите си и изпитва остра нужда от ликвидни средства.

Съгласно финансовия отчет към 30.06.2024г. дружеството няма активи, а паричните наличности в касата са 152,17лв.

Експертизата е изчислила коефициентите за ликвидност на дружеството.

Същите изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди.

Видно от експертизата, коефициентът на обща ликвидност на дружеството-молител е 0.001748. Този коефициент разкрива възможността на предприятието да погаси най- изискуемите си задължения с активите, които имат сравнително висока ликвидност. Тъй като материалните запаси заемат голям дял в краткотрайните активи, анализът изисква да се направи преглед на съС.ието на запасите и тяхната ликвидност. Приемливи стойности на показателя са 1.3-2.0.

Коефициентът на бърза ликвидност на дружеството-молител е 0.001748.

Анализът изисква да се направи подробен преглед на вземанията и вероятността те да бъдат инкасирани, ликвидността и доходността на ценните книжа в оборотният портфейл на фирмата. За приемливи стойности се приемат тези между 1.2 и 1.8.

Коефициентът на незабавна ликвидност на дружеството-молител е 0.001748. Коефициентът характеризира способността на фирмата да покрие задълженията си със сравнително най-лесно ликвидните си активи. За приемливи стойности се приемат параметрите между 0.7 и 0.9.

3

Коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.001748. Той показва каква част от задълженията може да се изплати незабавно с паричните наличности (касови наличности, банкови депозити и други сметки). За приемливи стойности се приемат тези между 1.4 и 1.9.

С коефициентите за финансова автономност се анализира финансовата структура на фирмата и нейното влияние върху финансовият резултат и финансово равновесие. Анализът на финансовата автономност установява независимостта на фирмата от кредитори и способността да посрещне дългосрочните си задължения.

В случая коефициентът на финансова автономност на дружествотомолител е 0.00. Съотношението е основен индикатор за качеството на финансиране на фирмата. Показва с колко единици собствен капитал е покрита единица привлечен капитал. Препоръчителна стойност е 2.

Коефициентът на задлъжнялост на дружеството-молител е 0.00. Той дава представа за участието на дълга при финансиране на фирмата.

Препоръчителни са стойности, по-малки от единица.

Финансовите коефициенти показват, че на дружеството-молител ,,М.“ ЕООД е в лошо финансово съС.ие и е изпаднало в неплатежоспособност.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като не е в съС.ие да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка и публично-правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.

Съдът приема за установено с оглед данните по делото, че затрудненията на длъжника не са временни, имат траен и поС.ен характер и длъжникът не разполага с имущество, с което да покрие задълженията си към кредиторите.

Като взе предвид експертното заключение, съдът приема, че следва да определи за начална дата на настъпилата неплатежоспособност – 06.07.2020г, когато е било извършено последното плащане за наем на магазина, ползван от дружеството-молител към В.К.Г. на стойност 64,50лв.

В съдебно заседание, проведено на 20.08.2024г. вещото лице посочва, че необходимите разноски в производството по несъстоятелност възлизат на 1800лв. месечно.

Съдът, на основание чл.629б от ТЗ, е указал на длъжника „М.” ЕООД гр. С.З. и на лицата по чл. 625 от ТЗ да заплатят сума в размер на 7 000лв., необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност в 1-седмичен срок от датата на обявяване на определението за началните разноски по несъстоятелността в ТРРЮЛНЦ по набирателната сметка на Старозагорския окръжен съд и в същия срок да представят по делото платежен документ, тъй като в противен случай съдът ще постанови решение по чл. 632, ал. 1 ГПК.

4

Определението е обявено по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 22.08.2024г.

В дадения от съда срок, а и до датата на постановяване на настоящото решение определената сума за начални разноски за откриване на производство по несъстоятелност не е внесена.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Длъжникът следва да бъде обявен в неплатежоспособност с начална дата – 06.07.2020г., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение чрез налагане обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да се прекрати дейността на предприятието, длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност и да се спре производството по делото.

На основание чл.620, ал.1 от ТЗ длъжникът следва да заплати държавна такса в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) по сметка на Старозагорския окръжен съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА в неплатежоспособност „М.” ЕООД - гр. С.З., ул. *** ЕИК ***, с начална дата 06.07.2020г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо „М.” ЕООД - гр.

С.З., ул. ***

ЕИК ***.

НАЛАГА запор върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника „М.” ЕООД - гр. С.З., ул. *** ЕИК ***, както и обща възбрана върху недвижимите имоти на дружеството.

ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на длъжника „М.” ЕООД гр. С.З., ул. *** ЕИК ***.