Решение № 77 от 25.03.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Н., 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620101260 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на клауза за неустойка, обективирана в чл. 6.2 от договор за заем № *** г.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за паричен заем за сумата от 800лв. при срок за издължаване от 12 месеца, като съгласно договора сумата, която трябва да се върне е 1019,43лв. Съгласно чл. 6.2 от договора се предвижда заплащането на неустойка в размер на 1068,57лв., разсрочена на 12 месечни вноски.

Ищецът твърди, че уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че с договарянето на посочената неустойка е накърнен и принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до нарушаване на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Ищецът твърди, че договорената неустойка е неравноправна клауза по см.на чл. 143 от ЗЗП и като такава е нищожна. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК уговорката за неустойка е нищожна поради това, че има за цел заобикаляне изискванията на закона. Тя е и нищожна по аргумент на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като е неоснователно висока.

Ищецът твърди, че с уговарянето на посочената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал.4 от ЗПК и се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на 1 законната лихва по просрочените задължения. Ищецът сочи, че посочения в договора размер на ГПР не е реалния и това е заблуждаваща търговска практика по см.на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т. 1 от ЗЗП, а посочването на по – нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см.на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. Това прави клаузата за неустойка неравноправна по см.на чл. 4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО.

Ищецът се позовава на нарушение на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищецът твърди, че е нарушен и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не включвал, противно на разпоредбата от закона, всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи като нищожна клаузата за неустойка по 6.2 от Договор за заем № *** г., сключен между ищцата и „Сити кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1068,57 лв. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска, с който се признава неговата допустимост, но се твърди, че е неоснователен и недоказан. Не се оспорва сключения договор за заем, но се твърди, че ответната страна не била погасила задълженията си по него. Съгласно чл. 7 от договора вр. Чл. 26, т.4 от Общите условия, кредиторът може да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в случай на забава от страна на заемателя, независимо от броя и размера на вноската, както и дните забава. Ответникът сочи, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищцата.

Ответникът е предявил насрещни осъдителни искове.

Насрещния иск е с правно основание по чл. 240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 800,00 лв. неизплатена главница по договор за заем и иск по чл. 240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 53,40 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от изпадането на длъжника в забава от *** г. до предявяване на иска – *** г.

Ответникът и ищец по насрещния иск сочи, че по посочения договор за заем, ищцата не е изплащала задължението си по договора напълно, поради което за ищеца по насрещния иск е възникнало съгласно чл. 26, т. 4 от ОУ на договора за заем, основанието за предсрочна изискуемост на кредита, считано от *** г.

Ищецът по насрещните искове, обявява кредита за предсрочно изискуем и претендира непадежирания остатък по него относно главницата и възнаградителната лихва.

Предвид на горното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да осъди ищцата 2 да му заплати оставащата неплатена част от вземанията, произтичащи от договора за кредит, конкретно за неизплатена главница в размер на 800,00 лв. и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 53,40 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от изпадането на длъжника в забава от *** г. до предявяване на иска – *** г.

По предявения насрещен иск е постъпил писмен отговор, с който първоначалния ищец, оспорва исковете, поради това, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора за заем. От съдържанието на чл. 26, т. 4 от ОУ не можело да се определи при какви условия настъпва предсрочната изискуемост на вземането на кредитора, поради което счита, че поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията исковете са неоснователни.

Сочи, че договореното в договора за паричен заем представлява неравноправна клауза, която прави договора нищожен, съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 24 от ЗПК.

Оспорва исковете поради това, че сключеният договор е нищожен поради съдържащите се в него клаузи в нарушение на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, а.1, т. 7-9 от ЗПК.

Сочи, че договорът съдържа клауза за неустойка, която е нищожна, тъй като се касае за вземане, което представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.

Оспорва като нищожна клаузата за възнаградителна лихва в размер на 53,40 лв. поради противоречие с добрите нрави.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни насрещните искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на договор за заем № *** г. Договорът е сключен с предмет предоставяне на паричен заем в размер на 800 лв. Съгласно чл. 3 от договора, предоставения заем следва да се погаси на 12бр. месечни вноски, 3 от които по 26,70лв. и 9 по 104,37лв. Дата на първото плащане е посочена *** г. и последна дата за погасяване *** г. В чл. 3 от договора е посочено още, че фиксирания лихвен процент е 40,05% и ГПР от 48,14 %, а общия размер на всички плащания е 1019,43лв.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласявали договорът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 33, ал.1 от ОУ.

Съгласно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 6.1 от договора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1068,57лв.

По своя характер, сключения между страните договор за паричен заем 3 отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в чл. 6 от договора, относно предоставянето на обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит по начин, посочен в чл. 6 от договора.

По делото са приложени ОУ по договор за потребителски кредит, валидни от *** г.

Съгласно чл. 33 от ОУ, страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечен, по някой от посочените начини, което показва, че наличието на обезпечение не е задължително условие за предоставяне на кредита, а само възможност. Това следва от разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ОУ, където е посочено, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира, да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключването на договор за заем, докато не бъде предоставео исканото обезпечение или да откаже сключванет она договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение. Това показва, че в случай, че заемополучателят не представи надлежно обезпечение, то договор не следва да се сключва. Сключването на договора е резултат от преценката за надлежно обезпечение. Независимо от това, в чл. 6 от договора е посочено, че страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен. Съгласно посоченото в чл. 33, ал.1, т.1 от ОУ, самото обезпечаване на задължението по договора, може да стане чрез Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Съгласно т.2 като обезпечение се предвижда предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от 4 лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

В сключения между страните по делото договор не е посочено как ще се случи това обезпечение, а само бланково са изброени два от предложените в ОУ начини – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Както в общите условия, така и в самия договор, обаче не е посочено какво от същинския договор обезпечават тези обезпечения и в какъв размер следва да е даденото обезпечение. Съдът намира, че въпреки посоченото в титулната част на договора, сключен между страните, че е сключен при индивидуални условия, то уговорките относно обезпечението не са индивидуално договорени. Посоченото в чл. 6 от договора, е бланково, едностранно изготвено и дори в нарушение на разпоредбата по чл. 5, ал.12 от ЗПК, съгласно която при договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита (цялата главница), а се използват за формиране на средства при кредитора, в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, в преддоговорната информация се посочва ясно и разбираемо, че за този вид договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава гаранция е предоставена.