Решение № 6881 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6881 гр. С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110144028 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу И. П. С., ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.С., жк. Х.Д., Б.***, В.*, А.**, общ.С., обл. С. (столица) обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за доставена топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение през периода 05/2022 04/2024г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С. 1309, общ. И., жк.

И., Б.***, В.*, Е.* А.**, инсталация 4000096018/аб.№ *****: 1. сумата в размер на 1154,08 евро (2 257.18 лева) - главница за топлинна енергия за периодаот 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2025 г. - подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - до изплащане на вземането; 2. сумата в размер на 209,13 евро (409.02 лева) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.07.2025 г.; 3. сумата в размер на 22,13 евро (43.28 лева) главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2025 г. подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - до изплащане на вземането; 4. сумата в размер на 5,91 евро (11.55 лева) мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г., като 1 вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 144/25 г. по описа на СРС, 174 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответника.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от страна на ответника.

Със становище от 20.01.2026г. ответникът поддържа възражението си по заповедното производство, че т не дължи процесните суми, доколкото не е ползвал имота през процесния период и претендира разноски.

;

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниka в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на 2 топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с 3 установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съдът в открито съдебно заседание е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че със съдебни решения ответникът е признат за собственик на процесния имот през исковия период, както и че в имота е доставена топлинна енергия.

Спорно по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия, доколкото е бил въведен от частен съдебен изпълнител в процесния имот след исковия период, а именно на 07.10.2025 г. Процесният топлоснабден имот е бил собственост на Стоил Петров Стоилов, починал на 1.12.2014 г., който със саморъчно завещание от 1.2.2012 г. го завещал на И. П. С., а със завещание от 15.1.2014 г. го завещал на К.С.С., който с договор от 20.07.2015 г. го продал на М.И.А. С решение от 8.3.2022 г. по гр.д.№ 1292/2018 г. на СГС, саморъчното завещание в полза на К.С. е обявено за нищожно, установено е че И. С. е собственик на имота и е осъден М.А. да му предаде владението на имота.

Решението е потвърдено с решение на САС от 28.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2073/2022 г., в сила от 24.03.2025 г., т.е. след исковия период по настоящото дело. От така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод, че ответникът не е ползвал топлинна енергия в процесния имот през исковия период, доколкото не е осъществявал в пълен обем правото си на собственост.

Имотът е бил във владение на трето лице до осъществения на 07.10.2025 г. въвод във владение. Именно това лице, в чието владение е бил имотът, и което го е ползвало, съобразно гореизложените съображения, е било потребител на доставената в имота топлинна енергия, което съответства и на разпоредбата на §2а от ДР на ЗЕ, съгласно който битов клиент е лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Крайният клиент в разглеждания казус не е ответникът, който като "гол собственик" е бил лишен от възможността да ползва имота. Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника обуславя извод, че ответникът 4 не е легитимиран да отговаря за процесните задължение. Предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните искове за лихви, които също следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на правния спор ответникът има право на разноски, който не е сторил такива. Процесуалния представител на ответника има право на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие в размер на 204 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу И. П. С., ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.С., жк. Х.Д., Б.***, В.*, А.**, общ.С., обл. С. (столица) обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за доставена топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение през периода 05/2022 - 04/2024г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С. 1309, общ. И., жк. И., Б.***, В.*, Е.* А.**, инсталация 4000096018/аб.№ *****: 1. сумата в размер на 1154,08 евро (2 257.18 лева) - главница за топлинна енергия за периодаот 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2025 г. - подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - до изплащане на вземането; 2. сумата в размер на 209,13 евро (409.02 лева) мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.07.2025 г.; 3. сумата в размер на 22,13 евро (43.28 лева) главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2025 г. подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - до изплащане на вземането; 4. сумата в размер на 5,91 евро (11.55 лева) мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г., като 5 вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 144/25 г. по описа на СРС, 174 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв.

„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко“ АДД, БУЛСТАТ 131445768, адрес гр. С., бул. Х.Б. № 28, ет.4“ сумата в размер на 204 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие,

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6