Решение № 75 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пазарджик , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260222/04.12.2020 г., постановено по гр.д. № 410/2020 г. Пещерският районен съд е отхвърлил иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България“, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрк.Е.Л. иск против Б. АНГ. КЛ. от гр. Б., ул.“Д.М.“ № 12 Б, ЕГН **********, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А. К., че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 279.29 лева - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане; договорено възнаграждение в размер на 60.32 лева за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година; договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева до 10.02.2019 година и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1505/2019 година по описа на ПщРС.

Оъдил е „Профи кредит България“ ЕООД гр.София да заплати на Б.

АНГ. КЛ. разноски по делото в размер на 300 лева

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Процесуалният представител на дружеството твърди, че Б. АНГ. КЛ. притежавал качеството съдлъжник, а не поръчител и това се 1 установявало от подписания от него ДПК при ОУ, в които било уговорено, че той е поел солидарна отговорност като „солидарен длъжник". В целия ДПК № 3016215297, Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общите условия към договора, дори и в Искането за сключване на договора за потребителски кредит, Б. АНГ. КЛ. се бил подписал лично и съответно задължил по кредита в качеството си на солидарен длъжник.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод била и нормата на чл. 304 ТЗ, която предписва, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Следователно, след като Б.К. е поел такова общо задължение с кредитополучателя и от договора за кредит, сключен при общи условия не следвало друго, то била налице солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД.

За да бъдело поето солидарно акцесорно задължение по договор за поръчителство, то трябвало от съдържанието на постигнатото съгласие между страните категорично да се изведе волята за поръчителстване. Задължението на поръчителя също се предпоставяло от съществуването на главното задължение, но било винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговарял на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг, респ. солидарният длъжник по чл. 121 ЗЗД дължал на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него. Видно от ОУ, правата и задълженията на съзадължените лица по договора за потребителски кредит, наречени в договора клиент и солидарен длъжник, били идентични. От това обстоятелство можело да се направи извод, че било възникнало самостоятелно правоотношение между всяко от тях и кредитора и че всеки от тях дължал изпълнение на собствено правно основание, възникнало от общ юридически факт - сключения договор за потребителски кредит.

От предметното съдържание на процесния ДПК, вкл. и чрез тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД, не можело да се достигне до правен извод, че ответникът е поел задължение като поръчител. От клаузата, уговорена в Общите условия към ДПК № 3016215297, се установявало, че ответникът е солидарен длъжник наред с кредитополучателя, като неговото задължение произтичало от процесния договор за кредит, а не от акцесорно правоотношение, учредено от договор за поръчителство Следователно, тъй като Б. АНГ. КЛ. не бил поел солидарна отговорност като поръчител, то неоснователно се явявало и заключението на районния съд, че поръчителството на същия се е прекратило на основание чл. 147 ЗЗД поради предявяване на вземането за принудително удовлетворяване по отношение на главния длъжник след изтичане на 6-месеца от възникване на изискуемостта на процесиите парични задължения. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за две 2 инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б.К. с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът счита, че от анализа на уговорките в процесния договор се установявало, че целта на страните по договора е да се обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Солидарно отговорният длъжник по договора за кредит нямал свое задължение, което да обезпечава, той гарантирал единствено изпълнението на задълженията на главния длъжник. Дългът на солидарните длъжници в тези хипотези бил функция на дълга по кредитното правоотношение, т.е. имал акцесорен, несамостоятелен характер спрямо задължението за погасяване на усвоения кредит, възнаградителните лихви и останалите вземания на банката.

Те били обвързани в същия обем като главния длъжник, отговаряли за всички задължения на кредитополучателя по договора, включително бъдещи такива и при същите срокове за изпълнение, съответно изискуемостта на задължението на солидарния длъжник се предпоставяло от изискуемостта на главния дълг, като забавата на кредитополучателя се разпростирала и спрямо тях и в тези случаи те отговаряли и за всички последици от неизпълнението на главния дълг /срв. чл. 138, ал. 2, чл. 140, чл. 141, ал. 1 от ЗЗД/.

Видно било от процесния договор, че ответникът по жалбата бил посочен като солидарен длъжник. Солидарно отговорният длъжник по процесния договор за потребителски кредит (ДПК) нямал свое задължение, което да обезпечава, той гарантирал единствено изпълнението на задълженията на главния длъжник.

Дългът на солидарния длъжник в тази хипотеза бил функция на дълга по ДПК – правоотношение, имащо акцесорен, несамостоятелен характер спрямо задължението за погасяване на усвоения потребителски заем, възнаградителните лихви и останалите вземания на кредитора- ищеца.

В титулната част на ДПК ответникът по жалбата бил определен като „солидарен длъжник”, но той не бил съзадължено лице със заемополучателя А. Г. Ц., в чийто патримониум е преминала паричната сума и от който се очаквало и да погаси заема. К. счита, че могъл да бъде солидарен длъжник, ако заедно със заемополучателя А. Г. Ц. е получил отпуснатият заем, ако двамата заедно са получили заема, без значение кой каква част е получил.

Ответникът обаче не бил заемополучател. На него „Профи Кредит България” ЕООД не било превело сумата по заема и заемополучател бил само и единствено А. Г. Ц..

При тези данни правилно районният съд бил приел, че той е поръчител.

Решението на Пещерския районен съд било правилно и ответникът иска то да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноските за тази инстанция.

3

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Б.К. ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е твърдял, че на 17.01.2017 г. лицата А. Г. Ц., Б.А. К. и Н.П. Ц.а подали до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит като получили разяснение, от което можели да преценят доколко предлаганият продукт съответствал на възможностите им и на финансовото им състояние.

Същите били декларирали, че са запознати с Общите условия на кредитодателят, които били неразделна част от искането за отпускане на потребителски кредит. Получили били и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Твърдели са още, че след като „Профи Кредит България“ ЕООД одобрило отпускането на заема, бил сключен договор за потребителски кредит с лицето А. Г. Ц. под № 3016215297, а на основание чл.10.1 от ОУ на ЗРЗ във връзка с чл.121-чл.127 от ЗЗД лицата Б. АНГ. КЛ. и Н.П. Ц.а в качеството си на съдлъжници по същия договор за потребителски кредит се задължили да отговарят за задълженията на А. Г. Ц. при условията на сключения с първия длъжник договор за потребителски кредит. Ищецът е твърдял, че по силата на договора дружеството в качеството си на кредитодател изпълнил точно и в срок договорните си задължения, като превел по банкова сметка сумата, посочена в договора в размер на 500 лева чрез платежно нареждане от 18.01.2017 година. Солидарните длъжници били получили одобрение да закупят пакет от допълнителни услуги като подписали и допълнително споразумение за предоставяне на такъв пакет.

Съгласно същото споразумение ответникът К. в качеството му на солидарен длъжник поел задължение да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 24 месеца чрез месечни вноски по погасителен план, като размерът на месечната вноска бил определен на 46.54 лева. Договор № 3016215297 бил сключен при следните параметри: сума по кредит от 500 лева; срок на кредита 24 месеца; размер на месечна вноска 30.91 лева; годишен процент на разходи 49.89%; годишен лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден 0.11% или общо дължима сума по кредита 741.84 лева. След закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на 375.12 лева, се добавяла към вноската още сумата от 15.63 лева или месечната вноска ставала в размер на 46.54 лева. В този случай общата дължима сума по кредита била в размер на 1116.96 лева.

Размерът на договореното възнаграждение бил предварително определен в погасителния план, като страните се били споразумели това допълнително възнаграждение да се заплаща разсрочено във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорено възнаграждение в конкретния случай било в размер на 60.32 лева и било дължимо за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година. По същия 4 начин било договорено и възнаграждението за закупеният пакет от допълнителни услуги, като неизплатената част била в размер на 156.30 лева дължима до 10.02.2019 година. Ищецът е твърдял, че длъжниците са изпълнили частично задълженията по договора, като са внесли сумата от 655.40 лева. Поради неизпълнение на задължението по договора било депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК пред PC-Пещера въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1505/2019 година по описа на ПщРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение срещу А. Г. Ц., Б. АНГ. КЛ. и Н.П. Ц.а. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК било депозирано възражение от длъжника Б. АНГ. КЛ., което мотивирало правният интерес на ищеца да установи вземането си. Към 10.02.2019 година договорът за потребителски кредит бил изтекъл и вземането станало изискуемо, както следва: главница в размер на 279.29 лева; договорено възнаграждение в размер на 60.32 лева за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година; договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева. Искането е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 279.29 лева - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане; договорено възнаграждение в размер на 60.32 лева за периода от 10.04.2018 година до 10.02.2019 година; договорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 156.30 лева до 10.02.2019 година Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.