Решение № 303 от 01.07.2021, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Търговище , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20203530101480 по описа за 2020 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.

Ищците АН. М. ИГН. и БИ. А., двамата от гр.Търговище, действащи чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Г.Ц. –ТАК твърдят в исковата молба, че ответникът Д. ИВ. ВЛ. от гр.Търговище живеел на семейни начала с майката на първата ищца повече от 25 години.Твърдят още, че тъй като нямали жилище, а банките им отказали кредит, ответникът им предложил да изтегли ипотечен кредит и да купи жилище на свое име, а ищците да изплащат кредита, след което ответникът се ангажирал да им прехвърли собствеността върху имота. Излагат, че в началото на м. септември 2018г. ищците разбрали, че се продава апартамент във входа, в който живеят майката на първата ищца и ответника, при което уговорили покупко-продажбата на този имот за сумата от 49 000лв., платили капаро в размер на 1 000лв. на единия от собствениците-ПК., а ответникът изтеглил ипотечен кредит от Банка ДСК в размер на 41 500лв. и придобил собствеността върху имота.Доколкото уговорката между страните била, че ищците ще бъдат собственици на имота, те заплатили комисионната на посредника в размер на 960лв. и всеки месец започнали да изплащат вноските по кредита, изтеглен от ответника. Сочат, че през м.октомври 2018г. дали на ръка на ответника сумата от 490лв., от която 300лв. за застраховка и първа вноска, както и 190лв. за втората вноска. През м.ноември 2018г. банката издала на ответника дебитна карта, която той предал на ищците и чрез нея те внасяли дължимите вноски по кредита, като за времето от м.декември 2018г. до м. януари 2020г. ищците внесли по сметката на ответника сума в общ размер от 2 470лв.Твърдят, че разбрали, че ответникът няма намерение да им прехвърли собствеността върху имота след като против тях същият предявил ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, по който било 1 образувано гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РС Търговище.След като научили за образуваното дело, ищците продължили да внасят месечните вноски за да не се допусне просрочие, но ги внасяли вече на каса, за което получавали съотв. документ и за времето от м.март 2020г. до м. юли вкл. ищците внесли още 950лв., при което поддържат, че общо внесената сума по ипотечния кредит на ответника възлиза на 5 870лв., като отделно от това твърдят, че му дали на ръка и сума от 2 800лв., с която сума той заплатил нотариалните такси и учредяването на ипотеката върху имота.Поради изложеното и като считат, че ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума в общ размер от 8 670лв., ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, претендират законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищците адв. Г.Ц.-ТАК, която пледира за уважаването му, претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител адв.Н.С.-ТАК, се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага се, че ответникът никога не е обещавал на ищците да придобият собствеността върху апартамента, а им позволил да живеят в него, докато той съжителствал с майката на първата от тях, като правените от същите вноски ответникът приема за месечен наем на жилището по занижени цени.Оспорва се и изложеното от ищците, че са заплатили всички разходи по сделката, излагат се подробни твърдения относно отношенията на страните, като се сочи, че в процесния период само ответникът е работел, като е издържал и ищците, които не притежавали доходи, при което оспорва и твърденията им, че са давали парични суми по сделката извън внасяните такива. Твърди още, че след напускането на ищците, ответникът констатирал, че в жилището липсват изградената от ищците вградена кухня на стойност 1800лв., която той им заплатил по гр.д.

№ 1693/2019г. по описа на РСТ като подобрение, както и холна гарнитура на стойност 1 099лв.; жилището било предадено с непогасени задължения по сметки за електричество и вода, за което ответникът заплатил 83,03лв. за вода и 68,64лв. за електричество(вкл. 19лв. за възстановяване на захранването).С оглед на изложеното, ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, като предявява в условията на евентуалност възражение за прихващане между претендираната от ищците сума и сумата от 8 634,03лв., включваща обезщетение за невъзможността на ответника за ползва имота си за периода от 21.09.2018г. до 18.08.2020г. което определя в размер на месечния пазарен наем от 240лв. или общо 5520лв.; стойността на кухнята и холната гарнитура, както и неплатените от ищците сметки; претендира разноски. В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Н.С.-ТАК уточнява твърденията си, като поддържа, че претендира обезщетение за лишаване от ползването на собствения му имот за периода от 09.06.2019г.(когато твърди, че е изгонен от майката на първата ищца) до 18.08.2020г., когато си е върнал владението, в размер на 240лв. месечно.Уточнява още, че претенцията му за прихващане е до размер от по ½ ид.ч. от всеки от ищците в условията на разделност.В съдебно заседание и в писмени бележки ответникът поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на иска, а в условията на 2 евентуалност- за извършване на прихващане с дължимите към него суми; претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за следните обстоятелства: че ответникът е съжителствал с майката на първата ищца повече от 25 години, че през 2018г. ответникът е придоби собствеността върху имот, представляващ апартамент с адм. адрес *********************, представляващ имот с ид.***, по КК на гр.Търговище, видно и от приложения по гр.д.1693/2019г. по описа на РСТ(приложено по делото) НА № 92, том XII, дело № 2344/21.09.2018 год. на СВ Търговище, както и обстоятелството, че ищците са заплащали месечни вноски по банковата му сметка. В съдебно заседание е прието за безспорно между страните и обстоятелството, че при предаване на владението на апартамента, в същия са липсвали холната гарнитура, както и вградената кухня(видно и от представения от ответника приемо-предавателен протокол от 18.08.20120г., когато е предадено държането на имота).Спорът е за това какви суми са платили ищците на ответника и на какво основание.В тази връзка, ищците са представили платежни документи за извършените от тях вноски по сметката на ответника, както и квитанция от ЕТ”Мари Консулт” за платена сума в размер на 960лв. с посочено основание ”покупко-продажба на имот” от 21.09.2018г. От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и отговарящо на поставената задача се установява, че ищците са изплатили по сметка на ответника сума в общ размер от 3 417лв.(от която 2 470лв. чрез банкомат и 947лв. чрез превод на каса), които са постъпили по сметката на ответника IBAN BG21STSA93000018711206 (посочена в договора за ипотечен кредит), от която сметка банката ежемесечно е удържала вноските по ипотечния и потребителския кредит на ответника, а средният пазарен наем на такъв имот за процесния период е 215лв. месечно. По делото са събрани и гласни доказателства, като от разпита на св.РПР-приятел на втория ищец се установява, че същият знае, че преди 3-4 години ищците решили да закупят жилище, но им бил отказан кредит от банките.Свидетелят твърди, че закарал ищците да се договарят със собственичката на жилището, когато е следвало да оставят капаро, ако постигнат съгласие, но не е присъствал лично на срещата между тях, а разбрал след това, че са се споразумели.Твърди още, че знае за уговорката между ищците и ответника за това, че той ще купи жилището на свое име с ипотечен кредит, който те ще изплащат и след това той ще им прехвърли жилището, като тази информация има от ищците, които твърди, че поне 10 пъти е карал до банкомата на Банка ДСК за да правят вноски по кредита.Свидетелят твърди още, че е присъствал и помагал при ремонта на жилището, като е карал материали за ремонта, които били плащани от втория ищец, за когото твърди, че освен основната си работа, работел и като строител и така си осигурявал допълнителни доходи.Свидетелят твърди също, че дал в заем на ищците сума в размер на 1 200-1 300лв., които им били необходими за заплащане на разходите по сделката, но данни тези суми да са използвани за тази цел, по делото липсват.Липсват и доказателства за това ищците да са платили капаро от 1 000лв., както и да са предоставили 3 на ответника „на ръка” суми в размер на 490лв.(за застраховка и за две вноски от по 190лв.), както и сума от 2 800лв., с която сума ищците твърдят, че ответникът заплатил нотариалните такси и учредяването на ипотеката върху имота.От показанията на св. СИИсестра на ответника се установява, че същата живее в друго населено място и няма преки лични впечатления от ремонта на жилището, както и от отношенията на страните, а твърденията й се базират на казаното от ответника.Същата твърди, че ответникът искал да си купи жилище, защото жената, с която живеел искала да го изгони.Твърди още, че ответникът „пуснал” ищците да живеят в неговото жилище, защото били по квартири, но твърди, че те не са плащали наем, а са внасяли минимални суми по сметката му без негово разрешение.После посочва, че е чувала, че картата на брат й е останала у ищците и те теглили и внасяли по нея суми, а по-нататък обясненията й са противоречиви и неясни и не може да се установи какво всъщност твърди свидетелката-кога брат е узнал, че се внасят суми по сметката му, знаел ли е за това, колко банкови карти е имал и пр. От разпита на св.СЙС-съсед на ответника се установява, че същият познава ответника, ищцата и майка й, като свидетелят твърди, че ответникът купил жилището, тъй като Малина (майката на ищцата) постоянно го гонела, а след това пуснал ищците да живеят в имота.Свидетелят твърди, че ответникът е платил всички такси и разходи по прехвърлянето на имота, но после посочва, че не е присъствал нито на плащането, нито на сделката.По отношение на това дали ищците са били на квартира в имота, свидетелят отговаря „моята логика е, че те са били на квартира, защото иначе Добри трябва много да е изглупял”.Съдът, преценявайки свидетелските показания съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира показанията на св. Р. в частта относно ремонта на жилището, доколкото същият единствен е имал лични непосредствени впечатления от извършването му от ищците.Показанията на св. И. и св. С. съдът не кредитира, доколкото показанията на първата свидетелка са базирани единствено на казаното от самия ответника, а показанията на св.С. се базират също на казано от ответника, а в останалата си част представляват собствените заключения на свидетеля.От стокова разписка от 14.12.2018г. се установява, че ответникът е закупил холна гарнитура „Калифорния” на стойност 1 099лв. От нотариална покана, връчена на първата ищца на 07.08.2029г.(приложена по гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ) се установява, че ответникът е предоставил на ищците десетдневен срок от получаването на поканата да освободят имота му.По същото дело са приложени и две пощенски разписки за изплатените от ответника суми за подобренията, увеличили стойността на имота, извършени от настоящите ищци в размер общо на 9700лв., като не се установява каква част от тези суми са заплатени за вградената кухня.Що се отнася до представеното по делото копие на заключението по назначената СТЕ по гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ, същата не е назначена по настоящото дело, поради което и съдът не може да я цени, доколкото ГПК изключва процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.200 от ГПК и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд, с оглед спазване на принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл.11 от ГПК, във връзка с чл.195 от 4