Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1346 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 740/2023
Вид
Решение № 1346
Подписан
16.11.2023
В сила
27.03.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500740 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А. А. чрез адвокат Т. П. срещу решение № 299 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д.

№ 170524576 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата П.

А. А. с децата М. П.ов А. и М. П.ова А.а; в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на С. К.; както и в частта относно определената за заплащане държавна такса върху определената издръжка за двете деца.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Доводите досежно определения режим на личен контакт на бащата с децата се свеждат до това, че въпреки изразеното становище, че в интерес на децата е да бъде опредлен разширен режим, то същият е намален в сравнение с този по постановените привременни мерки. Сочи се, че от раздялата на страните майката възпрепятства срещите на бащата с децата, настройва ги срещу него, което още повече задълбочава отчуждението между тях. Излагат се подробни аргументи защо *** на ж.к. «Ч.» в град Варна не е семейно жилище, а такова е друг апартамент. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като бъде постановено ново, с което да бъде определено бащата да вижда и взема двете деца при себе си всеки вторник от 18,30 часа до 19,30 часа, всяка сряда 1 от 18,30 часа до 9 часа в четвъртък с преспиване, всеки първи и трети и, ако има, пети, петък от месеца от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в неделя с преспиване, през лятото – от 1 до 15 юли и от 1 до 31 август; да бъде предоставено за ползване на С. К. и децата семейното жилище в град ***, както и да бъде намален размера на разноските за държавна такса по исковете за издръжка.

Въззиваемата страна С. К. чрез адвокат А. Н. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване.

За да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца П. А. А. срещу ответницата С. А. К. искова претенция за постановяване на съдебно решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните граждански брак; родителските права на родените от брака деца да бъдат предоставени на майката; да бъде определен разширен режим на лични отношения между бащата и децата, като бащата е съгласен да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева за всяко от децата.

Приети за съвместно разглеждане в производството са предявените от ответницата насрещни искове, а именно: бракът да бъде прекратен по вина на ищеца; за предоставяне на родителските права спрямо децата М. и М. на майката; за определяне на режим на лични отношения между бащата и децата всяка първа и четвърта събота от месеца от 10 часа до 17 часа в присъствието на майката; за осъждане на бащата да заплаща в полза на всяка едно от децата издръжка в размер на 250 лева месечно; за предоставяне на семейното жилище на майката.

Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция са само исковете за определяне режим на лични отношения на бащата с децата и предоставяне ползването на семейното жилище.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че са били в граждански брак, който е прекратен по силата на необжалваното в тази му част и влязло в сила решение по първоинстанционното дело за прекратяване на брака. От брака си страните имат родени две деца – М., роден на 07.02.2017 г., и М., родена на 20.02.2019 г.

2

Също така с цитираното решение родителските права по отношение на децата са предоставени на майката.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – заключението на приетата съдебнопсихологическа експертиза и изслушването на родителите на основание член 59, алинея 6 от СК.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза се установява, че при двете деца не са открити проблеми по отношение на развитието и функционирането им, по отношение на способността им за изграждане на емпатия и емоционални връзки с нови и непознати за тях хора; при децата основно значимата фигура е майката, която е техният обект на емоционална привързаност, като не се идентифицира абсолютно никаква емоционална принадлежност към бащата, когото и двете деца посочват като лош, предизвикващ у тях страх, безпокойство и тревожност; и към момента на раздялата на родителите, и към настоящия момент двете деца се намират във възраст, в която са лесно внушаеми и манипулируеми, като въздействието върху тях може да се упражни от авторитетна фигура /майка, роднина/ и то може да бъде както целенасочено и умишлено, така и индиректно; у децата понастоящем напълно отсъства конфликт на лоялност, а също така и амбивалентно отношение към бащината фигура; децата се намират в крайната трета степен на синдрома на родителско отчуждение, чието преодоляване става много трудно; препоръчително е първите контакти между децата и техния баща да бъдат в присъствието на майката в защитена среда и с подкрепата на съответни специалисти /социален работник и психолог/, които да следят психоемоционалното състояние на децата.

При изслушването му в съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г., вещото лице добавя, че резултатите от проведените тестове се отнасят персонално за всяко едно лице и не е необичайно да съвпаднат изследванията. като посоченото по всеки един показател не означава, че изследваното лице страда от алкохолизъм или ниска трудоспособност, но при определени житейски ситуации е възможно това нещо да се отключи, но това не означава, че към момента изследваното лице е такова. При обследването на децата не е присъствала майката, а само вещото лице, преводачът и двете деца, като е работено с децата поотделно. М. е по-малката и при нея нивото на развитие не предполага организация на дългосрочната памет, тя към настоящия момент все още оперира с кратковременната си памет. Има възможност да запомня и да съхранява неща от ежедневието, но ако се говори за целенасочено манипулативно действие, детето няма интелектуалните възможности към настоящия момент предвид развитието си да съхранява по-дълго една мисъл, 3 ако тя е внушена от страната. Като пример дава, че М. разказва от първо лице за дядо си А., без да го познава, и това няма как да стане, без да е говорено на детето за този човек, предвид факта, че той е починал. Вещото лице пояснява, че пасивното и недиректното въздействие е да не се обсъжда отсъстващият родител пред децата, а да се говорят неща, които волно или неволно представят отсъстващия родител в неблагоприятна светлина, докато целенасоченото въздействие е умишленото и при него се използват съвсем други методи. Вещото лице потвърждава, че и двете деца са в крайната степен на отчуждаване - бащата е възприет като изцяло лош, майката като изцяло добра, като тази степен е трудно преодолима, дори и с терапевтична помощ. Допълва се, че през цялото време специалистът е търсил амбивалентно поведение, което децата да имат имат. Амбивалентността представлява едновременно да приемаш и да отхвърляш една фигура, но спрямо бащата те нямат тази амбивалентност. Той е изцяло лош, само го отхвърлят, при тях няма никакво приемане, дори няма усещането, че това е техен родител. При М. би следвало да има спомени за бащата, М. е била помалка, когато фактически се разделят родителите. М. би следвало да има спомен както за баща си, така и за изградена семейна триамбулация майкародител-баща. М. говорел за баща си в минало време, което е крайно неестествено за дете на тази възраст, но не може да каже дали това се дължи на обстоятелството, че детето основно използва руски език. Децата разбират български език, но по-лесно им било да комуникират на руски език. За преодоляване на отчуждението ще трябва дълга работа и сътрудничество на двамата родители. Ако започне да се работи с помощта на социална услуга, трябва да има сътрудничество и от двамата родители, защото без такава няма да се преодолее. При М. няма потребността от бащината фигура, от авторитета, от силата, от подкрепата, от поставянето на граници, без това да означава, че майката не може да се справи, но това ще го постави в ситуацията, в която би могъл да избере поведение, което да не е чак толкова добре приемливо социално и го поставя го в риск. При М. е обратното - ако тя няма изградено отношение с бащината фигура, което да е емоционално подкрепящо и градивно, това би могло да я постави в ситуация на риск при изграждане на взаимоотношения със срещуположния пол в бъдеще. Ако има наистина агресивно поведение, децата не е добре да стават свидетели на такова.

П. А. А. при изслушването си на основание член 59, алинея 6 от СК заявява, че няма нормална среща с децата над 2 години. Имал две срещи в Центъра за закрила на детето в кв. „Ч.“ миналата година за около 45-50 минути в присъствието на социален работник с двете деца, а другата среща била в центъра, който е близо до Окръжна болница, но само с М.. Твърди, че е правил много опити да вижда децата, има постановени привременни мерки, но когато отиде да ги вземе, ставали все неприятни неща. Всеки път, като иска да бъдат изпълнени привременните мерки, майката на децата му пречи: крият децата; не са в апартамента в дадения час, когато трябва да се 4 осъществи контакта; не му се отваря. Преди две седмици, когато ходил за последен път, заедно с баща си влезли в апартамента в коридора и майката на децата започнала да ги изблъсква. Ходил е в детската градина, която децата посещават, но не ги е виждал, а само е говорил с директорката.Заявява, че би ползвал услуги на психолог. Гневен е, защото децата са умишлено доведени до това положение и сега изведнъж се е оказало, че те са абсолютно и тотално отчуждени, и им се втълпява постоянно, че аз той е насилник и побойник. От моя страна твърди, че ще приложи всички усилия, но не е сигурен дали има гаранция, че след като се върнат децата в дома, в който живеят заедно с тяхната майка и с тяхната баба по майчина линия, с двамата си братя от друг баща, няма да бъдат пак манипулирани, защото те живеят в тази среда, а той е в неизгодно положение.

С. К. при изслушването си на основание член 59, алинея 6 от СК започва с нападки, че въобще не може да разбере защо се защитава интересът на един агресор и насилник. Твърди, че изпълнява определението на съда, но бащата на децата и роднините му влизат в жилището, отварят вратата, а децата се плашат, защото са виждали агресия от него, той постоянно й крещял. Заявява, че дава децата винаги, ако не са болни и децата искат да отидат, но преди две седмици не поискали да отидат с него. Потвърждава, че не е имало среща през последните две години, защото децата не искат да отидат, а тя не може насила да ги даде, тъй като това ще е нещо ужасно и те ще загубят доверие към нея.

Тя им казвала, че това е техният баща и трябва да се виждат с него, но те виждали обратното, на това, което говори, защото той я псувал, дърпал ги да излязат с него. К. също заявява, че иска да ползва социална услуга и е съгласна да участва в програми, ако съдът постанови. Разбира, че отношенията им ще се отразят негативно на децата.