Определение № 532 от 31.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Благоевград, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200501023 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** № 11, чрез Адвокатско дружество „Ч. и В.“, представлявано от адв. Г. Ч., с искане за изменение на Решение № 648/19.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 1023/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските.

Изложени са доводи, че е налице неправилна съразмерност при разноските по въззивното производство.

Сочи се, че въззивната жалба е уважена частично. Предметът на въззивното обжалване (по уважените от първата инстанция суми) е 13 600 лв. (12 800 лв. имуществени и 800 лв. неимуществени). Уважената част на въззивната жалба (намалението) е 5 100 лв.

Сочи се също, че съразмерността е: успех за въззивника: 5 100/13 600 = 37,5% и успех за въззиваемия: 62,5%, поради което разноските на въззивника в общ размер 300,50 лв. (150,50 лв. държавна такси и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение) следва да се присъдят в размер на 37,5%, т.е. 112,69 лв.

Сочи се още, че дължимият хонорар на въззиваемия при съразмерност е 1 000,00 лв.

Адвокатският хонорар на въззиваемия е 1 600 лв., като е минимален по Наредба № 1/2004.

При успех на въззиваемия 62,5% по въззивната жалба, дължимата част е: 1 600 лв. × 0,625 = 1 000,00 лв.

Изтъква се, че редукцията „поради прекомерност“ е немотивирана и процесуално порочна. В мотивите/диспозитива съдът е посочил, че присъжда 500,00 лв. „след редуциране поради прекомерност“, но не е изложил конкретни мотиви, които да обосноват приложението на чл.

1

78, ал. 5 ГПК, а именно: не е посочил какъв размер приема за „прекомерен“, спрямо какъв критерий (минимален размер по Наредба № 1/2004, фактическа и правна сложност, обем на процесуалните действия, материален интерес и др.); не е направил съпоставка между претендирания/дължимия минимум и определената от съда сума; не е мотивирал защо редукцията води точно до 500 лв., т.е. защо именно този размер е „справедлив/непрекомерен“ при конкретния спор и извършената защита.

Сочи се, че съдът не е отчел извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия. Депозиран е отговор на въззивната жалба и е осъществено процесуално представителство.

Твърди се, че е налице и материална неоснователност на редукцията при минимален размер.

При положение че хонорарът на въззиваемия е в минимален размер по Наредба № 1/2004, тезата за „прекомерност“ поначало е несъвместима с минималните стандарти, доколкото минималният размер е нормативно определен като долна граница за възнаграждение при съответния материален интерес.

Иска се, на основание чл. 248, ал. 1 от, съдът да измени Решение № 648/19.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1023/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта за разноските пред въззивната инстанция, като:

- измени осъждането на Р. Г. М. да заплати на въззивника разноски пред въззивната инстанция (общо 300,50лв.), като присъди същите съразмерно на уважената част от въззивната жалба, а именно 112,69 лв.

- измени присъденото в полза на Р. Г. М. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция от 500,00 лв. на 1 000,00лв., представляващо 62,5% от минималното адвокатско възнаграждение 1 600 лв. по Наредба № 1/2004, като приеме, че липсват мотиви и основания за редукция по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, по делото е постъпило становище по депозираната молба от насрещната страна по делото – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрк. Р. И., с което са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените 2 разноски.

Съобразно законовия текст на чл. 248 от ГПК, очертани са две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, в едномесечния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В постановеното по делото решение съдът е приел, че въззивната жалба на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е частично основателна и е осъдил въззиваемия Р. Г. М. да заплати на дружеството застраховател, сумата 150.50лв. за държавна такса и сумата 150.00лв. за юрисконсулстко възнаграждение пред въззивната инстанция.

Поради частичната неоснователност на въззивната жалба, подадено от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, съдът е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемия Р. Г. М. сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция.

Неоснователно е и оплакването, че съдът не е отчел извършените от процесуалния представител на въззиваемия Р. Г. М. процесуални действия.

Съдът ясно е посочил в постановеното по делото решение, че е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ОС Благоевград. Съобразил е сложността на делото и осъществените действия по защита и процесуално представителство.

Поради това е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 1750лв. на 1000лв., съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** № 11, чрез Адвокатско дружество „Ч. и В.“, представлявано от адв. Г. Ч., молба с искане за изменение на Решение № 648/19.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1023/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в 3 едноседмичен срок от съобщаването му.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4