Решение № 113 от 05.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20214500100486 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ц. СТ. Ц. твърди, че в качеството му на младши автоконтрольор към Пътна полиция-Русе с Постановление от 22.02.2012 бил привлечен като обвиняем по ДП № 20-П /11 по описа на СГП, за престъпления по чл.302,т.2 и т.1, вр. ал.2, вр чл.301, ал.3, пр.1, вр ал.1, пр.1, вр чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2, ал.1 НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. С Постановление от 07.03.2013г бил привлечен като обвиняем по ДП № 20-П/11 по описа на СГП за престъпления по чл.302, т.2 и т.1, ал.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр ал.1, пр.1, вр чл.20, ал.2 НК и чл.387, ал.1, пр.2, ал.1 НК. На 31.01.2014г бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство за престъпление по чл.301, ал.1, пр.2 ,ал.2 вр чл.20, ал.2, вр ал.1 НК. На 09.01.15 бил изготвен обвинителен акт по сл.д.№ 20П/11 по описа на СГП и в РОС е образувано НОХД № 20/15. Същото е приключило с Определение № 533 от 11.12.2015г, с което досъдебното производство е върнато на СГП, като е дадена възможност на прокурора в 3-месечен срок да го внесе в съда с обвинителен акт. С постановление от 29.03.2016г на СГП ДП № 20-П/11 е прекратено спрямо него на основание чл.369 вр чл.243, ал.1,т.2 НПК. Обжалвал определението, тъй като не бил съгласен с основанието за прекратяване на наказателното производство. С Определение № 47 от 05.08.2016г по ВЧНД № 212/16 по описа на ВТАС е отменено Определение № 170 от 16.05.2016 по описа на РОС и изменено постановление на прокурор при СГП в частта относно основанието за прекратяване от чл.243,ал.1,т.2 НПК на чл.243, ал.1,т.1 вр чл.24 , ал.1, т.1, пр.1 НПК-деянието не е извършено. Наказателното производство срещу него провокирало образуване на дисциплинарно производство и отстраняването му от работа за максималния срок от 6 месеца на основание Заповед рег № З-697 от 23.02.2012г на Директора на ОД на МВРРусе. Самото дисциплинарно производство приключило с наложено му дисциплинарно наказания „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР на основание Заповед рег № З-3631/21.08.2012 на Директора на ОД на МВР-Русе. В дисциплинарното производство изцяло били използвани доказателства единствено от воденото срещу него наказателно производство и се базирало само на недоказани твърдения от защитен свидетел по досъдебното производство, което впоследствие било прекратено. Почти 5 години в периода от 22.02.2012 до 05.08.16 срещу него било водено съдебно и досъдебно наказателно производство. Обвиненията били за тежки 1 умишлени престъпления, а той имал ясното съзнание за сериозността на обвиненията.

Освен повдигнатите му обвинения му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв, която внесъл на 24.02.2012г., която към него момент не била малка сума. Същата му била възстановено на 19.03.2014г.

Повдигнатото му обвинение станало повод за внезапно и неочаквано за него като човек, изпълнявал достойно служебните си задължения драстично изменение в професионалния и личния му живот в негативна посока. Това обвинение било очевидно несправедливо и в пълен разрез с ценностната му система. Животът му се преобърнал. Останал без работа и средства. Простил се напълно с плановете за кариерно израстване и развитие, както и с очакванията за предвиденото в ЗМВР обезщетение. Започнал да търси работа, за да има някакви доходи и започнало „ходене по мъките“ и молене за работа при достойни и добри условия на труд. Отстраняването му от работа също довело до уронване на името и престижа му в обществото, така и до състояние, в което за този срок не можел да започне някъде работа, нито имал доходи.

Това от друга страна ще удължи срока му за придобиване на правото му на пенсия от една страна, а от друга се отразили и на периода и размера на обезщетението, което получавал за безработица. В цялата ситуация не виждал как ще намери начин да се защити и да противодейства срещу задействалата се държавна машина. Това създало у него натрапчиви сценарии, които включвали търпене на ефективно наказание лишаване от свобода за дълги години, всякакъв институционален произвол, обвинения от всякакво естество и трайно и непреодолимо оставане без работа, без доходи и достойно съществуване. Чувството за безизходица първо му отнело съня и се наложило да взема сънотворни, както и самооценката му като личност, чувствал се обиден и омерзен, както и засегнали и емоционалната му устойчивост, започнал да изпитва постоянно безпокойство и се затворил напълно в себе си. От усмихнат и жизнерадостен човек се превърнал в апатична и вечно неудовлетворена личност. Тези преживявания се отразили и на отношенията в семейството. За периода от пет години честта и достойнството му значително се накърнили, срамувал се от случилото се и ограничил рязко контактите си с всички. Пред дъщеря си се чувствал непълноценен родител, не можещ да даде ясен и разбираем отговор на въпроса защо вече не ходи на работа и не носи униформа, защо не може да й купи дребните поискани от нея неща. Това формирало у него натрапчиви фикс идеи, че дъщеря му не го възприема по досегашния начин, че е „олекнал“ в нейните очи и тя вече не го възприема с респекта на достоен баща. Принудил се да ограничи общуването си с нея, за да спести поредните разочарования, а това довело до взаимно отчуждение по между им. Още по-тежко се развили личните отношения със съпругата му, която трябвало да поеме всички функции в семейството и да понася емоционалния му срив и депресивното му състояние. В отношенията си с нея станал затворен и некомуникативен. Спрял да се вижда с приятели и познати като ограничил до минимум контактите си с роднините.

След отстраняването му от работа започнали да се обаждат приятели и роднини, разбрали от медии, че в ЧКАТ са отстранени служители и по инициалите предполагали, че той е един от тях. Не искал да разговаря с никого по тази тема и спрял да си вдига телефона. Всички във входа на жилищната сграда, в което живеел, до този момент го познавали като усмихнат и дружелюбен, държащ на думата си, а се оказал от служител на реда в „престъпник“ според техни коментари. Чувствал се смачкан и репресиран. И понастоящем бил мнителен към хората. Макар и наказателното производство е де прекратено, му е поставено клеймо, което ведно с изживения стрес остават. Здравословното му състояние се влошило. Наложило се да взема сънотворни и различни видове транквиланти за борба с постоянното чувство на страх, безпокойство и безизходица. Най-вероятно на неврологична основа се появила загуба на слуха с едното ухо, шум и болки и главоболие. Твърди, че освен неимуществените вреди, претърпял и имуществени такива, изразяващи се това, че заплатил адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 2400лв, освен това поради задържането на паричната гаранция вреда за него се явява като пропусната полза в размер на законната лихва за периода от 24.02.2012 до 19.03.14 в размер на 422.72лв, направил разходи за посещения и консултации при психолог и лекарства в размер на 600лв, освен това бил лишен от нетен доход за 6 месеца, поради 2 временното му отстраняване от работа в общ размер на 5 178лв. Освен това дисциплинарното уволнение се отразило и на размера на получаваното от него обезщетение за безработица и това било вреда в размер на 951.28лв. След налагане на дисциплинарното му наказание за него се явява и пряка имуществена вреда разликата в трудовото му възнаграждение преди напускането му на системата на МВР и получаваното от него сега. Едва след започване на работа при „Евро петрол 1“ЕООД през 2013 успял да достигне възнаграждение в размер на поне една втора от получаваното от него в системата на МВР. Разликата във възнаграждението му за последните пет години също представлява вреда пряка и непосредствена последица от незаконната обвинение, което според него е в размер на 39 996.43лв. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 35 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.08.2016, както и 47 148.43лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.16 до окончателно плащане. Претендира разноските по делото.

С уточнение на исковата молба- вх.№ 7583 от 09.11.2021г ищецът е посочил, че настоящият му адрес е в гр.Русе. Уточнил е, че процедура по реда на глава 3 а от ЗСВ не е провеждал, както и че всички обстоятелства, изложени в исковата молба представляват фактическо основание на предявеният иск, както и че заявените имуществени и неимуществени вреди на сочените в исковата молба фактически твърдения и основания обуславят отговорност на Държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита, че исковата молба е нередовна, а исковите претенции са неоснователни и недоказани по основание и размер. Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен адресът на ищеца, а само на неговия процесуален представител и ответникът не може да направи преценката за наличието на основанията по чл.7 ЗОДОВ. От петитума й не може да се направи еднозначен извод дали правното искане се основава на чл.2б ЗОДОВ или се твърдят вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Счита се, че искът е частично недопустим. Ако исковата претенция за неимуществени вреди е предявена с правно основание чл.2 Б ЗОДОВ, счита същата за недопустима, тъй като липсват доказателства за осъществена процедура по глава ІІІа ЗСВ, като процесуална предпоставка от категорията на абсолютните по смисъла на чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Доколкото по отношение на предявеното обвинение по чл.387 НК, наказателното производство е приключило с акт на прокурора от 27.01.14, Прокуратурата не може да носи отговорност за твърдени вреди в резултат на това повдигнато обвинение, тъй като по отношение на него е изтекла 5 годишна давност. Счита се, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди, непосредствената им връзка с незаконосъобразните актове или действия-бездействия на правозащитните органи на държавата, както и техния размер при условията на пълно и главно доказване. Липсват такива доказателства. Оспорват изцяло поради липса на доказателства и исковете за причинени имуществени вреди.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 22.02.2012 Ц.Ц. е привлечен като обвиняем по ДП № 20-П/11 по описа на СО при СГП за това, че 1.на 06.07.2011г около 5.00 часа в гр.Русе, на бул.“България“ в района на отбивката на „КАТ-МВР“, в качеството му на полицейски орган-държавен служител в МВР-полицай, младши автоконтрольор І степен, Е-І степен ОД на МВРРусе ООР, с-р ПП, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, в съучастие като съизвършител с Н.П.К. , в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1,т.1 ЗМВР/държавен служител/- полицай, категория Е-І степен младши автоконтрольор-І степен, група „Престъпление по пътищата“,отдел „Криминална полиция“ ОДМВР, осъществяващ административно-контролна дейност, по време на извършване на полицейска проверка поискал от свидетеля 005 РР дар, който не му се следва и приел дар, който не му се следва, сумата от 150евро с левова 3 равностойност 293.38лв, за да извърши друго престъпление във връзка със службата му- такова по чл.387,ал.1 НК, а именно неизпълнение на задълженията му по служба, регламентирани с чл.4,ал.1,т.1,пр.2 ЗМВР; чл.52а, ал.2,т.4 ЗМВР; разпоредбите на типовата длъжностна характеристика; чл.12 и чл.71 от етичния кодекс на служителите на МВР; чл.109, ал.2,т.12 от Иструкция за патрулно-постовата дейност на МВР; чл.122,ал.1 и ал.3 от същата инструкция и чл.129 от същата инструкция; на Заповеди № Із-1687/02.07.2010г и № Із-2992/16.12.2010 относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и осъществяват контролна дейност по ЗДвП- да състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение по чл.175, ал.1,т.1 ЗДвП, от което са произлезли вредни последици, изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в републиканския бюджет и в реализиране на административно наказателна отговорност по ЗДвП на нарушителя, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение-като докато Н.К. отправял обиди и заплахи към свидетел 005 РР „ти румънец, ще видиш какво ще те направим“, заплаха, че ще конфискува автомобила, а самият свидетел ще отиде в затвора, както и отправял други нецензурни думи и псувни към него, а Ц.Ц. в подкрепа на тези изявления пристъпил към обективиране на заплахите като започнал да снима с фотоапарат автомобила и предприел действия по демонтиране на контролните табели на автомобила- престъпление по чл.302, т.2 и т.1, алт.2 вр чл.310, ал.3, пр.1 вр ал.1,пр.1 вр чл.20,ал.2 НК и 2.За това, че на 06.07.2011г около 05.00 часа в гр.Русе, на бул.“България“ в района на отбивката на „КАТ-МВР“ в качеството му на полицейски орган-държавен служител в МВР- полицай, младши автоконтрольор І степен, Е-І степен ОД на МВР-Русе, ООР, с-р ПП, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, осъществяващ административно-контролна дейност, злоупотребил със служебното си положение и неизпълнил задълженията си по служба, визирани и регламентирани с чл.4, ал.1, т.1, пр.2 ЗМВР; чл.52а,ал.2, т.4 ЗМВР; чл.58 ЗМВР; разпоредбите на типовата длъжностна характеристика, установяващи задължение за „осъществяване на ефективен контрол върху спазване на правилата за движение…“; чл.12 и чл.71 от Етичния кодекс на служителите на МВР; чл.109, ал.2, т.12 от Инструкция за патрулно-постовата дейност; чл.122,ал.1 и ал.3 от същата инструкция; чл.129 от същата инструкция; на Заповеди № Із-1687/02.07.2010 и № Із2992/16.12.2010 – да състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение по чл.175, ал.1, т.1 ЗДвП, от което произлезли вредни последици, изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в Републиканския бюджет и в реализиране на административно наказателна отговорност по ЗДвП на свидетеля № 005 РР-престъпление по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1 от НК. На Ц. му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000лв, която е внесена на 24.02.2012/л.48/. Видно от представеното банково удостоверение от „Уникредит булбанк“АД на 19.03.2014г банковата гаранция е върната на Ц. от СГП.

Разпечатката съдържа 15 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a6f423a-04ee-495a-9e69-1e14c70bb194