Решение № 4810 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4810 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330103896 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

По делото е постановено Решение № 1111 от 12.03.2026 г., с което искът на „Еос матрикс“ ЕООД е отхвърлен изцяло. В мотивите на решението, съдът е посочил, че доколкото предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, то в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски.

С молба с вх. № *** от *** г., пълномощникът на ответниците – адв. Я., сочи, че в решението е записано, че на доверителите му се присъждат разноски, но не е упоменат техния размер. Моли се да се допълни решението като се определи точният размер на присъдените разноски.

По делото е постъпила молба с вх. № *** от **** г., с която ищецът „Еос матрикс“ ЕООД, моли да бъде оставена без разглеждане и да бъде върната подадената от ответниците молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като недопустима, доколкото същата е просрочена. Сочи, че препис от решението е връчено на пълномощника на ответниците на ***** г., а молбата по чл. 248 ГПК е входирана в съда на *** г. – след законоустановения срок.

Съдът констатира, че в мотивите на Решение № 1111 от 12.03.2026 г., с оглед изхода на спора, е постановено, че в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски, като не е посочен размер на същите, нито е възпроизведен диспозитив в този смисъл.

1

Констатира се, също така, че сторените от ответниците разноски по делото възлизат на сумата от общо 1800 лева /920,33 евро/, от които 500 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 03.06.2023 г., 1000 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 15.07.2025 г. и 300 лева – депозит за вещо лице.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът приема, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка /технически пропуск/ и липса на формиране на диспозитив на решението, досежно размера на разноските, дължими се на ответниците. Липсата на диспозитив с присъждане на дължимите се на ответниците разноски, представлява техническа грешка/пропуск, защото е правилно формирана волята на съда в мотивите, но неправилно изразена при изписването на диспозитива на решението, поради което грешката ще следва да се поправи.

Следва да се посочи, също така, че съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, като това не е обвързано с конкретен срок, поради което молбата на ответниците се явява допустима, а по изложените по-горе съображения и основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1111 от 12.03.2026 г., постановено по настоящото гр. д. № 3896/2023 г. на ПдРС, ХV граждански състав, като в диспозитива на решението, ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П., ЕГН **********, Б. И. П., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на И. Б. П., ЕГН **********, СУМАТА от общо 1800 лева /920,33 евро/ - разноски по делото, формирана както следва: 500 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 03.06.2023 г., 1000 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 15.07.2025 г. и 300 лева – депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3