Решение № 260194 от 12.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

260194, 12.02.2021г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Мария Пеева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №1526 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Р.И.Н., ЕГН **********,

******* гражданин, ******по професия,

******* на „Прес Турс Ауто“ ЕООД, със съдебен адрес:***, *****, ет.*, адв.Е.Н., моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБ да му заплати сумите от 40000лв. и от 1200лв., съставляващи съответно обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от 13.03.18г., основани на твърденията, че по повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.206,ал.1 от НК- за това, че противозаконно присвоил чужда движима вещ, лизингов автомобил *****, след отделяне на 19.12.14г. на материали от прекратено наказателно производство №1101/2011г. по описа на 06 РУП на МВР-СДВР, срещу него е имало образувано от ответника досъдебно производство, приключило с влязла в сила на 13.03.18г. оправдателна присъда, вследствие което :

Сериозно се влошили емоционалният му и здравен статус, започнал да страда от безсъние и загубил възможността за заспива без медикаменти, започнали периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване, бил поставен в условия на изключителен стрес, преживял силен психоемоционален стрес, загубил трайно доверие в правосъдието, у него се създало чувство на обреченост и безперспективност, почувствал се унижен от факта, че първи сигнализирал органите на МВР за изчезналия автомобил и поискал тяхното съдействие за откриване и евентуално наказание на обсебилия го А. К., а вместо това получил обвинение, че лично той го е обсебил, което възприел като тежък и несправедлив удар срещу личността му, който го сринал психически и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс, преживял разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото, приятели, ***, и ****, унижение, че е уличен в престъпление, което не е извършил, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, влошила се и *** за упражняване на дейността му, като от него се отдръпнали *** и станало невъзможно да работи с притежаваната от него фирма, производството се отразило негативно върху търговската му дейност, за които негативни отражения търси обезщетение от 40000лв. /виж т.1.14, т.1.15, т.1.16 и т.3.2/;

Направил и разходи за адвокатска защита в размер на 1200лв., които следва да му бъдат възстановени, като обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Пледира по същество за уважаване и на двата предявени иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 19.01.2021г. /виж списъка на л.69/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№262544/25.01.2021г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№260974/01.09.20г., с който е оспорил и двата предявени иска както по основание, така и по размер.

Повдигнал е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост, като е изтъкнал доводите си, поради които го намира несъответно на този принцип /виж отговора на л.40-л.42/.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, евентуално – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, отговарящо на принципа на справедливост, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди - като се зачете възражението му за неговата прекомерност, каквато счита за налична и по отношение на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в производството по настоящото дело, поради което моли съда да ги редуцира съобразно тарифата за съответния вид производство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че

:

Предявените искове са допустими;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 3000лв., ведно със законната лихва от 13.03.18г., а за разликата до претендираните 40

000лв. следва да се отхвърли, поради недоказаност на част от твърдените от ищеца като претърпени вреди и/или на наличието на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство, и/или поради претърпяването на вредите вследствие на множество съпричиняващи ги събития, за част от които ответникът не може да бъде държан отговорен, както и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа за справедливост;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 1200лв. следва да се уважи изцяло като основателен и доказан за пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 13.03.18г., Възраженията на ответника за прекомерност на заплатеното и в наказателното, и в настоящото производство от ищеца адвокатско възнаграждение, са наистина несвоевременно въведени от ответника, както ищецът изтъква в писмената си защита, тъй че не би следвало да се разглеждат по същество, но ако бъдат разгледани, са неоснователни, при следните съображения:

І. По допустимостта.

Ищецът е основал исковете си на твърденията, че ответникът му е повдигнал обвинение в извършване на престъпление по НК, за което е бил признат за невинен и оправдан, както и че вследствие на същото е претърпял неимуществени и имуществени вреди, за които търси обезщетение, които попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят исковете му допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.

ІІ. По основателността.

1.В с.з. от 03.11.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №260096/02.09.20г., без възражения от тяхна страна, с който са очертани релевантните за исковете на ищеца и повдигнатото от ответника възражение за прекомерност по чл.52 от ЗЗД факти и е разпределена за установяването им /виж протокола от с.з. на л.50-л.53 и определението на л.43-л.44/.

2. При стояща върху ищеца тежест за установяване на релевантните факти относно повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, и стояща върху ответника тежест да установи фактите, на които е основал възражението си за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, свързани с проведеното срещу ищеца наказателно производство, с материалите, съдържащи се в приложеното по искане и на двете страни към настоящото дело нохд №7879/15г. на СРС и приложени от ищеца в настоящото производство писмени доказателства на л.6 - л.29 от делото, се установи категорично, че ищецът е бил обвинен от ответника в извършване на престъпление по чл.206,ал.3 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила на 13.03.18г. присъда, като в хода на производството му е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, което обстоятелство, както и разумният срок на провеждане на наказателното производство се изтъкват от ответника като факти, обосноваващи прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като ищецът с основание изтъква в писмената си защита, че той е нямал оплаквания от провеждане на наказателното производство срещу него в неразумен срок.

Не всички факти, наведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба обаче са безспорно установени тъй, както той сочи с писмената си защита, в която събраният доказателствен материал е целенасочено интерпретиран едностранчиво в негова полза, а като част от детайлите, свързани с релевантните за изхода на спора факти сочат на друга последователност и на други причини за претърпяване на част от неимуществените вреди, установени като реално претърпени от него във времето, без да са в причинна връзка с воденото срещу него назателно производство, и конкретно:

2.1. На 19.12.14г., с постановление на прокурор при СРП по пр.пр. №18510/14г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу Р. Н. за това, че на ****г., в гр.****, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- л.а. **** с ** ****, собственост на д-во „Интерлийз ауто“ЕАД, която владеел по силата на договор за лизинг от *****г., в качеството му на ***** на дружеството *****- престъпление по чл.206,ал.1 от НК, като разследването по образуваното досъдебно производство е възложено на 07 РУП при СДВР, както ищецът твърди в т.1.2. от исковата молба /виж л.6/.

Видно е от постановлението от 19.12.14г., че по отношение на същото мпс по описа на СРП е било водено и досъдебно производство по пр.пр. №12930/2011г. спрямо св.К. /виж л.6/, а от представените от ищеца писмени доказателства, че на 15.07.09г. Р.Н. е подал в 6-то РПУ –гр.**** съобщение за извършено от А. К. престъпление на *****г., за това, че по сключен договор за лизинг не е заплатил вноските за месеците от февруари до юли на 2009г., като са посочени нанесени щети на стойност около 7230лв. /виж л.30-л.31 от това дело/, но останалите материали, съдържащи се в приложеното към настоящото дело нохд №7879/15г. на СРС, не подкрепят твърдението на ищеца по т.1.16, изр.2, че за да се постави началото на наказателното производство срещу него, той самият е подал жалба против А.

К., а от тях личи, щото ДП ЗМ 15003/15г., пр.пр. №18510/14г. срещу Р.Н. е образувано по жалба/сигнал от „Интерлийз ауто“ ЕАД от 07.05.13г., след като образуваното по жалба/жалби на Р.Н. срещу А. К. ДП №1101/2011г. по описа на 06РУП-СДВР и пр.пр. №12930/11г. по описа на СРП, водено срещу А. Ф. К. за престъпление по чл.206,ал.1 от НК, е било прекратено с постановление от 25.11.2011г., а след като е установено, че в ДП 1101/2011г. са налични документи, касаещи разкриване на обективната истина и по новообразуваното ДП №18510/14г., е постановено те да бъдат присъединени към него /виж в тази връзка: жалбата от 07.05.13г. на л.9-л.11, постановлението от 02.06.14г. на л.8, докладната записка от 13.10.14г. на л.7, постановлението от 23.12.14г. на л.5-л.6 -всички те, в папка 1 - ЗМ 15003/15 и пр.пр. 18510/14г. на приложеното нохд №7879/15г. на СРС/.

По-късно, в хода на съдебната фаза по ДП №18510/14г. е установено, че по жалба на „Прес турс ауто“ ЕООД, постановлението от 25.11.2011г. за прекратяване на ДП №1101/2011г. е отменено с окончателно определение от 16.02.16г. на СГС и делото върнато на СРП със задължителни указания по приложение на закона, конкретно- да се установи дали след като е бил обявен за издирване автомобилът, предаден от Р.Н. на А.

К., е бил намерен и налице ли са след 31.10.11г. някакви фактически действия с този автомобил от страна на А. К., тъй като от правна страна е прието, че отказът на дееца да върне вещта, предадена му на правно основание, което е отпаднало, и ползването и, при липса на основание, представлява престъпление по чл.206,ал.1 от НК /виж л.63-л.64 от нохд/, а пред втора инстанция по воденото срещу Р.Н. наказателно производството от него са представени доказателства, щото по ДП 1101/11г. по описа на 6-то РУП на СДВР, пр.пр. №12930/11г. на СРП, срещу А. К. е изготвен обвинителен акт по повдигнато обвинение за това, щото на ***г., в гр.****, е присвоил чужда движима вещ- л.а.“*****“ с рег.№******, която владеел по силата на договор за лизинг от ****г., сключен с „Прес турс ауто“ ЕООД, която не върнал на собственика след прекратяване на договора за лизинг, като обсебването е в големи размери, по който е образувано нохд №3747/2017г. на СРС /виж л.14-л.21 от приложеното внохд/.

Що се касае до резултатите от издирването на вещта, сочена като предмет на престъплението, за което са образувани и двете наказателни производства- срещу А.К.и срещу Р.Н., в хода на воденото срещу Р.Н. производство е установено, че: пред 6-то РПУ- **** е имало образувани две преписки за случая с автомобил „****“- вх.№37426/09г., по повод молба на Р.Н., като ***** и ***** на „Прес турс ауто“ ЕООД, и вх.№29358/09г. от 17.07.09г., по повод същия случай; автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване на ****г. по преписка вх.№29358/09г., изпратена на 13.08.09г. на СРП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А.К.за извършено престъпление по чл.206 от НК, като е било образувано ДП ЗМ 1101/2011г.; че на 05.02.15г. автомобилът е бил снет от издирване на основание постановлението на СРП за прекратяване на производството по ДП №1101/11г.; че автомобилът не е бил обявен за издирване и по ДП №15003/14г., образувано срещу Р.Н., тъй като информационната система АИС „Издирвателна дейност“ на МВР не позволява да бъде обявено за издирване мпс, което е вече обявено за такова /л.190-л.201 и л.184 от нохд/.