Решение № 22753 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22753 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110126250 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 161645/09.05.2025г. на ищеца Г.

Х. Я. срещу „Ай ти еф груп“ АД, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.21 от ЗПК, вр. чл.

10а, ал.2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г., установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане на документи в размер на 99.96 лева. евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 551.16 лева - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 26.09.2024 г. сключил с „Ай ти еф груп“ АД договор за потребителски кредит № ****, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 1000лева при посочен фиксирани ГЛП от 18.41 % и ГПР от 65.00 %, такса за разглеждане на кредита в размер на 99.96 лв., платим разсрочено на вноски, както и била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 551.16 лв., като ищецът следвало да върне сума в общ размер от 1705.05 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка и такса за 1 разглеждане. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която възлиза на около 50% от стойността на заетата сума, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а и освен това не била включена в размера на ГПР. Излага, че неустойката е за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Поддържа, че клаузата относно уговорения размер на такса за разглеждане на документи била нищожна по смисъла на чл.

21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като касаела действие, свързано с усвояване на кредита. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай ти еф груп“ АД.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ответникът е депозирал молба от 28.10.2025г., с която оспорва предявените от ищцата искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит № ****/26.09.2024г. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на договора, респ. на конкретни негови клаузи. Подробно аргументира, че размерите на ГПР и ГЛП са съобразени със законовите изисквания. Подробно аргументира, че клаузата уреждаща неустойката не е нищожна, че е индивидуално уговорена, като сочи, че същата не представлява разход по кредита, който следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи и за неустойка, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузите не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждащи задължение за заплащане на неустойка и такса за разглеждане, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването им не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

Между страните не съществува спор, че са сключили процесния договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. С оглед изявленията на ответника, съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 551,16 лева не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР.

По делото е представен препис от договор за потребителски кредит № **** от 2

26.09.2024г., ведно с приложение № 1 към него, от които се установява, че между ищеца Г. Х.

Я. (кредитополучател) и „Ай ти еф груп“ АД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 1000 лева, със срок на издължаване от 6 месечни вноски, последната от които на 26.03.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 18,41 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 65,00 %.

В чл. 1 от приетото по делото Приложение № 5 към процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В чл. 2.1 от приложението се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не полош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители. В чл. 3 от приложението се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на 1154,34 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

В чл. 4 от приложение № 5 към договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в погасителния план към кредита и същата възлиза на 551,16 лева. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът Г. Х. Я. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „Ай ти еф груп“ АД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „Ай ти еф груп“ АД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 о т ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на 3 потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът намира, че предвидената неустойка по чл. 4 от приложение № 5 към процесния договор за кредит представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.