Решение № 131 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502210 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 61/21.05.2024г. постановено по т.д.№ 89/2023г. по описа на СОС, TO, ІІІ състав съдът е уважил частично обективно съединени искове с правно основание чл. 511 ал.3 КЗ вр.чл.80 ал.1 ЗЗД, като е осъдил Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", да заплати в полза на Н. А. А. сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2023г. на главен път I-6, км 170+400, в района на община Мирково, местността Гълъбец, по вина на Б. Е. С. водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски per. № *******, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с австрийски застраховател - EUROHERC Versicherung Zweigniederlassung Osterreich - Wien, без кореспондент за територията на Република България, с полица № **********, валидна от 15.02.2022г. до 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2023г. до окончателното й заплащане, Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част както следва: за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 30 000лв. , както и за законна лихва за периода от 18.01.2023г. до 18.04.2023г. като неоснователни.

На осн. чл.194 ал.3 вр.ал.2 ГПК е прието за недоказано пълно и главно оспорването от ответника на истинността на представения лист за преглед на Н. А. А. в КДБ/СО № 481 1 от 04.01.2023г., издаден от МБАЛ „Св.Анна“ С. АД относно автентичността на подписа на пациента Н. А. А..

Присъдени са разноски, като на осн. чл.78, ал.6 ГПК Сдружение „НББАЗ е осъдено да заплати по сметка на СОС сумата от 1200 лева /хиляда двеста лв./, дължима държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.

На осн.чл.38, ал.2 ЗА ЗА Сдружение „НББАЗ е осъдено да заплати да заплати на адв.

С. К. Н. от САК, сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лв./, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК Н. А. А. е осъдена да заплати на Сдружение „НББАЗ" сумата от сумата от 1 855 лева /хиляда осемстотин петдесет и пет лв./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. А. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение и моли съда да увеличи размера на същото. Изтъква факта, че е получила изключително тежки по вид и степен травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на главичката на дясната лъчева кост в областта на лакътната става, контузия на дясната мишница, контузия на лявото коляно, контузия на първи пръст на лявата ръка. По спешност е била приета в МБАЛ „Света Анна’', където са й направени изследвания, рентгенографии на тазови кости, китка, длани и пръсти, раменна става. При физическо натоварване и при промяна на времето изпитва болки и дискомфорт.

От разпитания по делото свидетел става ясно, че не е лежала в болница, но 2 месеца е била с шина, тъй като ръката й не е можела да се гипсира, както и че още я боли, не може да я натоварва, да прави резки движения с нея и трудно хваща. И към настоящия момент не е излекувана напълно, продължава да изпитва болки и има ограничен обем в движенията на дясната ръка. Според заключението на СМЕ възможно е при физическо натоварване на крайника и промяна на времето да се появят болки, които ще се наблюдават до живот. В случая не е съобразена и икономическата конюктура към 04.01.2023г., която е в основата на осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП 04.01.2023г.

Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и моли исковете да бъдат намалени по размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че видно от събраните доказателства нито една от увредите на пострадалата не е животозастрашаваща и изискваща високоспециализирано лечение, а напротив съгласно медицинските документи и заключението на КМАТЕ, тя не е 2 настанявана в болнично заведение, не е провеждано оперативно лечение, както и не е предписвана терапия. В противоречие с медицинските документи и експертното заключение, съгласно което ищцата не е била лекувана по повод фрактурата, а болките и страданията й са отшумели в период от 1 - 1,5 месец, съдът безкритично е кредитирал показанията на св.Т.

А. и въпреки обсъдените от съда значителните несъответствия в заявеното от него в о.с.з. от 20.02.2024 г., е приел, че майка му е била 2 месеца с шина, тъй като ръката й не можела да се гипсира, както и че все още я боли към настоящия момент, не може да я натоварва, да прави резки движения и изпитва затруднения да хваща. Свидетелят като очевидец и запознат с последвалото ПТП състояние на майка си, заявява, че при ПТП била счупена „раменна кост“, която не можела да се гипсира. Видно от медицинските документи, представени по делото, ищцата е претърпяла фрактура на главичката на дясна лъчева кост в областта на лакътна става. Видно от заключението на КМАТЕ, което съдът кредитира в тази му част, травматичните увреди не са изисквали оперативно лечение, а „в документацията не е отразена назначена терапия“. С решението съдът неправилно е приел, че по делото е доказано, че ищцата изобщо е участвала в ПТП и травматичното й увреждане е в резултат на пътния инцидент. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е установил множество несъответствия между показанията на св.К. от една страна и Протокола за ПТП и показанията на разпитания по делото полицейски служител от друга. Посочва, че в мотивите на решението, съдът е приел за недоказано направеното оспорване на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от МБАЛ „Св. Анна“ - С., като е кредитирал първоначалното заключение на Съдебно- графологичната експертиза, въпреки приетото по делото заключение на повторната Съдебно - графологична експертиза, съгласно което, подписът във въпросния документ не е положен от ищцата Н. А. А.. Оттам е извел и погрешния извод, че подписът в оспорения от ответника документ е положен от ищцата, но поради травмата в ръката, настъпила при ПТП са налице различия. Горният извод е неправилен и необоснован, но дори и да се приеме, че ответната страна не е успяла да обори истинността на приетия като доказателство по делото медицински документ, то от същия не се установява назначено от медици лечение и терапия на „констатираната“ фрактура, както и предприети от болничното заведение процедури. В заключение посочва, че по делото не са установени такива по характер, интензитет и продължителност болки и страдания при ищцата, които да обосноват присъждане на обезщетение в определения от съда размер.

Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.511 ал.3 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е станало на 04.01.2023г. на главен път I-6, км 170+400, в района на община Мирково, Софийска област, с участници :

МПС 1 - л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски рег. № *******, с водач Б. Е. С. от 3 гр. Кърджали и МПС 2 - л.а. марка „БМВ“, модел „330i”, с ДК № ********, управляван от И. А. К. от гр. ***.

Горното се установява от констативен протокол за ПТП № 1808398/04.01.2023г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ - Пирдоп И. Ч., в който има поправки досежно дата и час, поради което актосъставителят е разпитан в о.с.з. на 21.11.2023г. Свидетелят И. Ч., на който протоколът е предявен, потвърждава, че поправките са извършени от него. В качеството си на младши автоконтрольор при РУ на МВР - гр.Пирдоп, ОДМВР - С., посетил местопроизшествието след подаден сигнал местопроизшествие на главен път I-6 на около 170 км, в м. Гълъбец; имало ПТП с участие две МПС - л.а „БМВ“ и л.а. „Сеат“, които се били ударили челно в лентата за движение на първия автомобил; колите не били местени до пристигането на контролните органи. Сигналът за катастрофата бил подаден на тел. 112 и препратен на дежурния в РУ - Пирдоп, а след получаването му в управлението той веднага отишъл за по-малко от половин час. Няма ясни спомени дали е имало пострадали, пояснява, че „дойде линейка, но дали ние сме я повикали или някой от пострадалите, не мога да кажа“.

Пояснява, че когато при ПТП има пострадали лица, се съставя нарочен протокол за ПТП с пострадали лица, какъвто в случая не бил съставен.

С писмо от 17.11.2024 год. на МВР, Дирекция „Национална система 112“ на съда са изпратени справка и електронен носител за постъпили обаждания към тел.112 на 04.01.2023г. за ПТП на главен път I-6, км 170+400, в района на община Мирково, местността Гълъбец, с участието на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо”, с австрийски pег. № ******* и л.а.марка „БМВ“, модел „300”, ДК № ********. Видно от справката, за инцидента на тел.

112 са постъпили две обаждания : в 8.48 часа от лице, представило се като Шивачев и в 8.55 часа от лице, представило се като И. К.. И двамата сочат, че има пострадала жена при това ПТП.

С оглед гореизложеното и като кредитира напълно показанията на актосъставителя САС споделя извода на първа инстанция, че е недоказано пълно и главно възражението на ответника, че ПТП изобщо няма респ. че няма пострадали лица, както и че процесните травми не са получени при ПТП.

Отделно от горното са разпитани и св.К. /управлявал л.а.БМВ/ и св.А. /син на пострадалата ищца и пътник в л.а./, чийто показания са логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, като тези на св.А. при условията на чл.172 ГПК.

Св.К. сочи, че на 04.01.2023г. при управление на л.а. марка „БМВ“, в посока Пирдоп - С., малко след паметника на Васил Левски катастрофирали - навлизайки в ляв завой, срещу него изскочил л.а. „Сеат“ с чужда регистрация, който навлязъл в неговата лента за движение и го ударил челно. Твърди, че нямал никаква възможност за реакция. Сочи, че в колата пътували ищцата Н. А. и синът й, като тя била на задната седалка с поставен колан. След сблъсъка установили, че жената видимо била с тежки наранявания, ранена в дясната ръка, ревяла от болка, но нямало кръв. Сочи, че гласът на заявителя в обаждането до спешния телефон 112 е негов; Помни, че Н. А. била транспортирана с линейка до Окръжна болница в 4 гр. С., но не си спомня дали на място първо пристигнали полицаите или линейката.

Св.А., син на ищцата, сочи, че бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „БМВ на негов приятел - И. И.ов. Майка му била на задна дясна седалка, всички били с поставени колани.

Катастрофата станала малко след паметника на Васил Левски, на Гълъбец, било рано сутринта - „след четири и половина. Катастрофата станала на завой, син „Сеат“ навлязъл в тяхната лента и ги ударил челно. При ПТП пострадала майка му, която имала охлузени колена и счупена раменна кост. Свидетелят отворил задната врата и изкарал майка си ръце, като я сложил да седне на бордюра, тя почнала да реве от болки, не можела да се движи и повикали линейка. След ПТП майка му не лежала в болница, но два месеца била с шина, тъй като ръката й не можела да се гипсира. Твърди, че и към момента още я боли, не може да я натоварва, да прави резки движения с нея, трудно хваща. Били й предписани медикаменти за калциране на костта и обезболяващи.