Решение № 121 от 16.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Мотиви към Решение № 121 от 16.07.2026г. по НЧД № 429/2026 г. на Окръжен съд Велико Търново

Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест / ЗЕЕЗА /.

Образувано е по постъпила Европейска заповед от 29.06.2026г., за арест и искане от орган на съдебна власт, за предаване с цел за изтърпяване на наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 263 а от НК на Ф. Р. Германия, на Ю.М.Ю., с ЕГН **********, гражданин на Р. България, по тяхно дело № 5Ls506Js8394/24, представляващо компютърна измама, за което се предвижда наказание в издаващата държава – до пет години лишаване от свобода или глоба. Присъдата е влязла в сила на 07.05.2025г.

По отношение на това лице, по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 234 от 12.07.2026г. по ЧНД № 426/2026г. по описа на ВТОС.

Упълномощеният защитник на лицето чието предаване се иска - адвокат Венцислав Фоти прави искане подзащитният му да търпи наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Р България, поради което направеното изявление следва да се приеме за искане за приложението на чл. 40 т. 4 от ЗЕЕЗА. Моли да се измени мярката му за неотклонение до изпълнение на производството по признаване на присъдата от Ф.Р.Германия.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище по направеното искане за приемане на изпълнение на присъдата от българската държава на основание чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. Счита, че следва да бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека.

Лицето чието предаване се иска Ю.М.Ю. моли да бъде постановен отказ за изпълнение на посочената присъда на територията на Ф.Р.България, като иска да търпи наказанието си в България.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, приема за установено от фактическа страна следното:

Постъпила е Европейска заповед от 29.06.2026г., издадена от Районен съд гр. Манхайм Ф. Р. Германия, по отношение на българския гражданин Ю.М.Ю., с ЕГН **********, с искане за предаване, с цел за изтърпяване на наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 263 а от НК на Ф. Р. Германия, по тяхно дело № 5Ls506Js8394/24, представляващо компютърна измама, по Присъда от 07.05.2025г., влязла в сила на 07.05.2025г.

Описано е че престъплението е извършено за времето от 01.12.23г. до 18.12.2023г. в гр. Манхайм, Ф. Р. Германия . Същото се изразява в това, че в неустановен по – точно момент, преди 01.12.23г. Ю.М.Ю. е отнел от служебните помещения на фирма Polat Gmbh, находящи се в гр. Манхайм, 1 карта за гориво, с № 113255, на тогаващния му работодател, с цел да си осигури източник на доходи с известен обем и продължителност, като чрез използване на картата за гориво е предлагал на други лица, покупка на дизелово гориво на по – ниска цена. В изпълнение на този престъпен замисъл, в периода от 01.12.2023г. до 18.12.20226г., осъденият е използвал въпросната карта за общо 53 зареждания на гориво, на обща стойност от 6350, 02 евро.

За това престъпление е постановена наказателна присъда от 07.05.2025г. на Районен съд гр. Манхайм Ф. Р. Германия, по отношение на българския гражданин Ю.М.Ю., с ЕГН ********** по наказателно дело № 5Ls506Js8394/24, с която му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Присъда е влязла в сила на 07.05.2025г.

Престъплението, за което Ю.М.Ю. е осъден съставлява престъпление и по българския закон, а имено чл. 249, ал. 1, вр. с чл .26, ал .1 от НК.

В постъпилата ЕЗА е посочено, че Ю.М.Ю. се е явил лично на заседанието, което е довело до постановяване на присъдата.

Отбелязано е, изпълнението на наложеното назазание свързано с лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок (условно осъждане), но тъй като осъденият не изпълнил наложените му условия в изпитателния срок, отлагането на изпълнението на наказанието е било отменено с Определение на Районен съд гр . Манхайм от 17.12.2025г.

Лицето, чието предаване се иска – Ю.М.Ю., е роден на 25.09.1996г., в гр.

Павликени, с ЕГН **********. Същият е български гражданин, женен, осъждан, работещ, с настоящ адрес в ....

Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето Ю.М.Ю. при спазване на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1 и чл. 36 от ЗЕЕЗА, като съответствието на тези изисквания е установено и по реда на чл.

38 от с.з.

При извършената собствена проверка, направена по реда на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, съдът установи положителното наличие на условията по чл. 36 от с.з., а именно: ЕЗА е издадена за изпълнение на присъда, за извършено деяние, наказуемо в издаващата държава с не по-малко от 1 година, което престъпление е такова и според националното законодателство на РБ по чл.

249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление наказанието по българския НК също предвижда наказание "лишаване от свобода" от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1 т. 1 - 6 от ЗЕЗЗА, вкл. и относно изискуемия превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 3 от с.з.

При извършената проверка по същество съдът установи, че не са налице основанията за отказ по чл. 39 и по чл. 40 от ЗЕЕЗА.

І. Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, т.к престъплението, за което е издадена ЕЗА - изпълнение на присъда за извършено престъпление е наказуемо с лишаване от свобода не по малко от една година, това престъпление е и престъпление по националното законодателство на РБ съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА, не е 2 амнистирано в РБ и няма данни, същото лице да е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно, същият е на 26 години. Видно от материалите по делото - лицето, чието предаване се иска Ю.М.Ю.. е неосъждан на територията на страната, както и срещу него няма висящи производства към момента. Съобразно приложената справка за съдимост същият е осъждан за извършвани престъпления на територията на страни членки на ЕС.

ІІ. Не са налице и т. нар. "относителни" основания регламентирани в чл.

40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване и по-конкретно: 1/.

Няма данни до получаване на заповедта за престъплението, за което същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение или лицето да е било привлечено като обвиняем или да е подсъдим в РБ ( видно и представената от ОП справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго/или други) производства, и няма данни на територията на РБ да се води срещу него друго наказателно производство/ ; 2/. с оглед датата когато са извършени деянията – 01.12-18.12.2023г. и предвиденото наказание, не може да се обсъжда въпроса за давността. 3/. няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същите престъпления; 4/. исканото лице живее в РБ и е български гражданин, но не е налице, и не е направено искане за приемане по чл. 40, ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА за привеждане изтърпяване на наказанията по двете присъди в Р България; 5/. престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието им в ЕЗА, поради което и условието на чл. 40, ал. 1 т. 5 за отказ също не е налице.

ІІІ. Съдът не установи наличие и на отрицателните предпоставки за предаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на исканото лице. Осъденото лице е участвало при разглеждане на делото и постановяване на присъдата срещу него .

IV. Видно от данните за личността на Ю.М.Ю. живее в с. ....

Изложеното дава основание да се приеме, че искането на лицето да търпи наказанията по присъдата в България се явява основателно и следва българския съд да приеме да приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода наложено от съда на издаващата държава. Т.е. налице е факултативно основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на Ю.М.Ю. по смисъла на чл. 40, ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА, поради което не следва да се допусне изпълнение на същата, а следва да се приеме окръжна прокуратура В. Търново следва да приведе в изпълнение така наложеното наказание, съобразно процедурата по чл. 44, ал. 11 във вр. с чл. 40 т. 4 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 29, ал. 3 във вр. с, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

При наличието на това факултативно основание за отказ, искането на прокуратурата в частта му за допускане на изпълнение на ЕЗА и предаване на лицето не може да бъде уважено.

3

Разпоредбата на чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА задължава съдът да се произнесе служебно по мярката за неотклонение, която да остане в сила до приключването на процедурата по привеждане на изпълнение на наказанието.

Видно от данните на личността на Ю.М.Ю. - той е не осъждан на територията на страната. Същият е с постоянен адрес в с. .... Семеен е, работи , като семейството му се нуждае от присъствието му в семейната среда, предвид на напредната бременност на съпругата му .

По отношение на Ю. не са налице висящи производства, няма данни лицето да е изградило антисоциална нагласа за противоправно поведение в България. Предвид на това и като съобрази вида и размера на наложеното от немския съд наказание, Настоящият състав приема, че адекватна мярка за неотклонение по отношение на него следва да бъде "Домашен арест", която да се изпълнява по настоящия адрес на Ю.М.Ю. в ....

На основание чл. 62, ал. 6 от НПК изпълнението на мярката следва да се контролира и със средства за електронно наблюдение, поради което следва да се уведоми РС "ИН" гр. В. Търново.

При това копие от решението следва да се изпрати на Началник ОЗ "Следствени арести" гр. В. Търново за изпълнение, както и на ОД - МВР – В.

Търново, за контролиране на наложената мярка на основание чл. 62, ал. 5 от НПК.

Незабавно, следва да се уведоми компетентният орган във Ф.Р.

Германия, за решението на съда, по електронен път, като се изготви машинен превод на немски език.

След влизането на решението в сила, следва да се уведоми компетентният орган на издаващата държава в Ф.Р. Германия, като заверени препис от решението да се изпратят на Върховна касационна прокуратура за изпълнение и на Министерство на правосъдието за сведение.

Заверен препис от решението на съда, следва да се изпрати на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново, за изпълнение на процедурата по чл. 44, ал.

11 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 29, ал. 3 във вр. с, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 8 - 11 от ЗЕЕЗА, съставът на Великотърновския окръжен съд постанови решението си.

Председател:

Членове: 1.

2.

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Т. П. К. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Частно наказателно дело № 20264100200429 по описа за 2026 година

Въз основа на данните и закона

РЕШИ:

ОТКАЗВА, на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, изпълнение на Европейска заповед от 29.06.2026г., издадена от Районен съд гр. Манхайм Ф.

Р. Германия, по отношение на българския гражданин Ю. М. Ю., с ЕГН **********, за предаване с цел за изтърпяване на наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл.

263 а от НК на Ф. Р. Германия, по тяхно дело № 5Ls506Js8394/24, представляващо компютърна измама, по Присъда от 07.05.2025г., влязла в сила на 07.05.2025 г.