Определение № 1533 от 22.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1533 гр. Благоевград, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200501104 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8258/10.08.2026г., депозирана от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез юрк Д. П., срещу Разпореждане № 2483/03.08.2026г., постановено по ч.гр.дело № 1104/2026г. по описа на Районен съд Петрич.

С частната жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт на РС Петрич, като се иска от съда да го отмени изцяло.

Оспорва се обжалваното Разпореждане № 2483/03.08.2026г., постановено по ч.гр.дело № 1104/2026г. по описа на Районен съд Петрич, с което е отхвърлено като неоснователно депозираното от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление, основано на доводи че в представените Общи условия към договор за кредит № 710908, не се предвижда уведомяването за цесия да бъде извършено по имейл.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд като неправилни, тъй като към момента на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, законът не е изисквал уведомяването за цесия да бъде извършено в определена форма, респективно - да бъде предвидено в договора.

Законът въздига като условие цесияда да бъде съобщена до длъжника, за да произведе своето действие спрямо него, но не поставя изисквания по какъв начин ще бъде извършено това. Съдебната практика категорично приема, че уведомяването на длъжника е валидно, стига то да е стигнало до знанието на последния.

Поддържа се с частната жалба, че видно от доказателствата представени пред РС Петрич, включително приложения log-файл, длъжникът лично е посочил конкретен e-mail адрес за кореспонденция. Именно на този електронен адрес е изпратено и съобщението за 1 извършената цесия.

Излагат се доводи, че съгласно чл. 9 от Общите условия, заемодателят изпраща на посочения от заемателя електронен адрес СЕФ (Стандартен европейски формуляр), съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Това нормативно изискване за преддоговорна информация е въздигнато като задължително, което означава, че електронната поща е първичният, основен и официално приет канал за комуникация между страните, чрез който заемодателят изпълнява своите законови и договорни адължения.

Наред с това, в чл. 13 от Общите условия е предвидено, че заемодателят потвърждава или отказва сключването на договор за заем чрез телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко текстово съобщение (SMS). Този текст ясно удостоверява, че страните изрично са приели, че електронната комуникация, включително чрез e-mail, е валиден, надежден и договорно уреден способ за реализиране на правнозначими изявления, свързани както с процеса по одобряване на кредита, така и с последващите действия по договора.

Навадени са с частната жалба доводи, че електронното съобщение, изпратено на e-mail адреса, посочен от самия длъжник, не просто е допустимо средство за кореспонденция, а е предварително уговорено, прието и използвано като официален способ за обмен на правни изявления между страните. След като Общите условия предвиждат възможността за извършване на съществени договорни действия чрез електронна комуникация, включително предоставяне на задължителната преддоговорна информация и потвърждаване на самото сключване на договора, то уведомяването за цесия по същия канал безспорно отговаря на принципа за съответствие с договорно установения начин на общуване.

Поддържа се с частната жалба становище, че изпращането на уведомление за извършената цесия на посочения от длъжника email адрес представлява надлежно, годно и законосъобразно уведомяване, което напълно отговаря както на договорните уговорки, така и на законовите изисквания по чл. 99 ЗЗД.

Въз основа на изложеното иска се от въззивния съд, да отмени разпореждане № 2483/ 03.08.2026г., издадено по ч.гр.д. № 1104/2026г. и да върнете делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с разпоредбата на чл. 418 ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от стра по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 418 ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275 ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

2

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Районен съд Петрич е сезиран със заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. В. У., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ***, за следните суми: Главница в размер на 153,39евро по Договор за потребителски кредит № 710908, сключен на 07.07.2021г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК; Договорна лихва в размер на 4,60евро, за периода 07.07.2021г.- 06.08.2021г., Мораторна лихва в размер на 93,86евро, за периода 07.08.2021г. до 30.06.2026г.; неустойка в размер на 305.36евро, както и сумата от 10,86евро, за заплатена държавна такса и 100.00евро за юрисконсулстко възнаграждение.

Към заявлението са били представени: извлечение от счетоводните книги, копие от Договор за потребителски кредит № 710908, сключен на 07.07.2021г., между „Стик-Кредит“ АД и Т.

В. У., ЕГН **********, Стандартен европейски формуляр; декларации; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023г., сключен между „Стик-Кредит“ АД цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- цесионер, Общи условия на „Стик-Кредит“ АД и др.

С Разпореждане № 2290/24.07.2026г. по образуваното ч.гр.д. № 1104/2026г. по описа на РС Петрич, заявлението с вх. № 7541/23.07.2026г. е оставено без движение и на заявителят е даден 3 дневен срок да представи по делото- уведомление до длъжника за извършена цесия, като му е указано че в случай че не представи искането уведомление, заявлението по чл. 410 от ГПК ще бъде отхвърлено.

Съобщението на заявителя- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е било връчено чрез портала на ЕПЕП на 29.07.2026г.

С писмена молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в указания от съда срок, се представя пред съда по заповедното производство уведомление до длъжника за извършена цесия, изпратена на имейл адрес, посочен от длъжника по сключения Договор за потребителски кредит № 710908.

С обжалваното Разпореждане № 2483/03.08.2026г., постановено по ч.гр.дело № 1104/2026г. по описа на Районен съд Петрич, съдът в заповедното производство е приел, че не са представени надлежни доказателства за съобщаването на договора за цесия на длъжника по вземането, съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй като не са представени доказателства, че е потвърдено получаването на изпратения имейл от длъжника на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането. Излагат се доводи, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника, от деня, когато бъде съобщено от предишния кредитор. По изложените съображения прието е че договора за цесия не е надлежно съобщен на длъжника и заявление с вх. № 7541/23.07.2026г. по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е било отхвърлено като неоснователно.

По твърденията на заявителя- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и от приложените към заявлението доказателства по чл. 410 ал. 3 от ГПК се установява, че между Т. В. У., ЕГН 3

********** и „Стик-Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 710908 от 07.07.2021г. Видно е че размера на отпуснатия заем е 300лв., който е следвало да бъде погасен чрез еднократна вноска, с дата на падеж: 05.08.2021г., а общата сума за връщане е 390.00лв. С договора за кредит, уговорена е между страните договорна лихва, начислена при фиксиран годишен лихвен процент- 36.00%. С договора е уговорено че ГПР е 42.58% Видно е уговорените условия с договора за кредит, че съгласно чл. 13 ал. 1, заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвоявяването на заема, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД поръчител, който да отговаря на условията, предвидени в чл. 21 от ОУ към сключения договори. Като обезпечение може да бъде представена в 3 дневен срок от подписването на договора и банкова гаранция от кредитополучателя, която следва да покрива пълния размер на главници и лихви/чл. 19 от ОУ/.

В разпоредбата на чл. 23 от сключения договор за кредит, уговорено е между страните, че при неизпълнение на на задължението посочено в чл. 19 за представяне на обезпечение на вземането, заемателят да дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% на ден, начислена върху размера на усвоената сума по кредита. Предвидено е начислената неустойка да се включи в погасителните вноски по договора и да се заплаща разсрочено, съгласно приетия с настоящия договор погасителен план. Видно е от приетия от страните погасителен план, че месечната вноска за неустойка е в размер на 81.00лв., като същата начислена към месечната погасителна вноска по заема води до увеличаване на вноската с 81 лв. за срока на договора/ 1м./, поради което общия размер на дължимата сума с начислената неустойка за връщане от длъжника става 390.00лв.

Сочи се със заявлението пред РС Петрич, че като цедент по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г., „Стик-Кредит“ АД е прехвърлило своите вземания от длъжника-Т. В. У., ЕГН **********, на цесионера- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия е било изпратено на имейл адреса на длъжника, посочен в договора за кредит на 18.07.2023г.

Поддържа се с подаденото заявление пред РС Петрич, че основанието за претендираното вземане от цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на уговорената еднократна вноска, съобразно приетия погасителен план, като е допуснато просрочие на задълженията съгласно чл. 8 от договора за кредит, а тъй като длъжника е изпаднал в забава, същият дължи и мораторна лихва за забава.

Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима, като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 410 от ГПК, и насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срока по чл.

275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без 4 уважение, за което съдът излага следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на разпоредбата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.