Решение № 149 от 29.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. К., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500244 по описа за 2024 година

С решение N 53/18.09.2024 г. по гр.д. N 89/2024 г. по описа на РС – А. срещу въззивника С. Р. Б. от гр.А. са наложени мерки за защита от домашно насилие в полза на въззиваемия С. В. Б. от гр.А. – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. В. Б. от гр.А., като в тежест на С. Р. Б. са възложени направените от втория разноски по делото в размер на 300 лв., както и държавната такса по делото от 25 лв., платима по сметка на РС-А.. Въз основа на решението е издадена Заповед за защита N 1/18.09.2024 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Р. Б., който чрез представител по пълномощие го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, с искане да се отмени и подадената молба по ЗЗДН да се отхвърли, като на въззивника се присъдят разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Сочи се в жалбата, че страните са законни съпрузи и живеят в общо семейно жилище, находящо се гр.А., И. В. N **, при влошени от много години семейни отношения, с често възникващи разногласия, спорове и скандали, като освен проява на вербална агресия, при някои от тези конфликти съпругът е упражнявал и физическо насилие над съпругата, като й е причинявал и телесни увреждания. Сочи се, че на 07.08.2024г., около 22.30 ч. пред дома им е възникнал поредния скадал и след разменени реплики съпругата била нападната от съпруга си, който извършил акт на 1 домашно насилие срещу нея, изразяващ се в обиди, хващане и дърпане с ръка, при което скъсал роклята и й плиснал чаша алкохол в лицето. По повод на описания инцидент съпругата подала сигнал на тел.112, посетила РУ-А. и потърсила закрила от домашно насилие, като полицейските служители, след като се уверили, че е била обект на домашно насилие, образували необходимата преписка и депозирали материалите в съда, където било образувано гр.д. N 88/2024г. по описа на РС-А.. След като разбрал за действията на съпругата си, съпругът С. Б. също депозирал молба за защита от домашно насилие, която не отговаряла на изискванията на чл.9 от ЗЗДН, като нито в молбата, нито в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН било посочено в какво се изразява конкретния акт на домашно насилие, мястото на извършване, часа, както и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. В обжалваното решение липсвали конкретни мотиви. Жалбоподателят счита, че доказателствата по делото, които първоинстанционният съд не анализирал в тяхната съвкупност, не били достатъчни, за да се направи извод, че е извършен акт на домашно насилие в съответствие с чл.2 от ЗЗДН. Съдът се позовал на показанията на св.Б. Б., но не отчел, че са заинтересовани – молителят е чичо на св.Б. Б. и му дарил недвижим имот, както и не отчел, че тези показания противоречат на дадени от същия свидетел показания по други дела.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемият С. В. Б. е представил възражения на основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с които изцяло оспорва въззивната жалба, с искане да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят разноски по делото за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивникът С. Р. Б. не се явява и поддържа въззивната жалба чрез представител по пълномощие.

В съдебно заседание въззиваемият С. В. Б. лично и с представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и поддържа възраженията срещу същата.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд, за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН, е образувано на 13.08.2024 г. по молба на С. В. Б. от гр.А., за извършен акт на домашно насилие от съпругата му С. Б., която била много ревнива и постоянно го обвинявала във всякакви небивалици, като от 10 години двамата живеели в две отделни части на къщата им, като съпругът никога не бил заплашвал съпругата, която една вечер дошла в стаята му с брадвичка, която 2 размахвала в ръката си, а преди това му казвала, че може, докато спи, да му забие пирон в главата. Към молбата молителят е подал бланкетно попълнена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. След дадени от първоинстанционния съд указания, молителят е изложил конкретни твърдения в молба от 14.08.2024г., към която е приложил нова декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В молбата е изложил твърдения, че домашното насилие е извършено на 07.08.2024 г. около 17 ч. пред клиенти на питейното му заведение, заемащо част от първия етаж на къщата на страните, находяща се в гр. А., И. В. N **, общ.А., срещу ********, като почти ежедневно в същото С. Р. Б. му отправяла различни обидни думи – „мръсник“, „идиот“, „убиец“, „крадец“, „женкар“ и др., като си измисляла различни поводи за скандали, че й трови водата и храната, че й слага отрова в кафето и безлкохолните напитки, заплашвала го, че ще подаде жалби за домашно насилие. Счита, че поведението на съпругата му се дължи на наследствено заболяване, но тя категорично отказвала да се лекува. В декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е декларирал, че на 07.08.2024г. съпругата му С. Р. Б. на 07.08.2024г. около 17 ч., когато молителят бил на маса пред заведението на къщата си в гр.А., заедно с племенника си Б. Б., П. и други лица, ответникът по молбата дошла и започнала да го обижда с най-различни думи – убиец, идиот, простак, мръсник и др., заплашила го, че ще се разправя с него по най-жесток начин, защото той й бил взел парите и заминал за Пампорово с една жена, както и той и племенникът му хвърляли вода под нейната пералня.

В подкрепа на декларираните от молителя твърдения са събрани свидетелски показания- показанията на свидетелите Б. Е. Б. и Н. М. Б.. Свидетелят Б. Б., племенник на страните, сочи, че на 07.08.2024 г. леля му С. дошла при него и при чичо му в заведението и започнала да обижда чичо му с думите „мръсник“, „курварин“, „свиня“ и „ти искаш да ме убиеш“, като скандалът продължил около един час, след което той и чичо му се преместили на друга маса, на която леля му пак дошла, като не спирала да говори и да обижда чичо му, което се случило около 19-19.30 ч., но това обиждане продължавало постоянно от около две години. Свидетелят Н. М. Б., племенница на страните, заявява, че в момента вуйчо й и леля й са в обтегнати отношения, защото леля й постоянно упражнявала психически тормоз над вуйчо й, изразяващ се в постоянно звънене по телефона с обвинения за изневери, че й слага отрова в храната, че й отваря прозорците, взима й одеалата от стаята, както и му нанася обиди като го нарича глупак, простак. Свидетелят Б. посочва още, че леля й е добър човек, но здравословното й състояние се влошило след смъртта на сина й и тя трябвало да се лекува.

Показанията на свидетелите, макар и роднини на страните, са еднопосочни, логични и последователни, поради което съдът ги приема за достоверни.

Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН – съпруг 3 на молителя, поради което е процесуално допустима, като към нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Молителят С. В. Б. и ответникът по молбата С. Р. Б. са съпрузи от **.**.****г., живеят в гр.А., И. В. N **, в къща, на първия етаж от която молителят има питейно заведение, в което често ответникът по молбата пред клиенти предизвиква скандали по различни поводи, нападайки молителя словесно, чрез отправяне на различни обиди и заплахи. На 07.08.2024г. около 17 ч. ответникът по молбата предизвиква скандал, при който му отправя различни обидни думи – „мръсник“, „идиот“, „убиец“, „крадец“, „женкар“. Наред с това се установява, че молителят е подложен от страна на ответника по молбата на постоянен психически тормоз посредством отправяне на обидни думи и обвинения. Тези обстоятелства молителят декларира по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН и същите са установени пряко от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели.

Така твърденията на молителя за предизвикан на обществено място скандал от ответника по молбата на 07.08.2024г., с нанесени му обиди от ответника, са установени от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, и макар да са оспорени от ответника, не са опровергани от други доказателства по делото, в т.ч. ответникът не е ангажирал насрещни такива. Установени са и твърденията, че домашното насилие, осъществявано от ответника по молбата спрямо молителя, не е еднократен акт, а е осъществявано трайно, поради което следва да се приеме, че към подаване на молбата за защита по ЗЗДН домашното насилие е постоянно. В този смисъл, определение N 27 от 11.01.2011г. по гр.д. N 584/2010г., IV г.о., ВКС, че когато в молбата по ЗЗДН са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия, поради твърдения за трайно установено домашно насилие.

При това, оплакванията във въззивната жалба за противоречия относно фактите, изложени в молбата за защита, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗД и показанията на ангажираните от молителя показания на св.Б. Б. са неоснователни. В тази връзка съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършен от ответника по молба на 07.08.2024 г., както и предхождащи го такива, при сходни обстоятелства. Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт на физическо, сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова насилие в изброените хипотези. В 4 случая актът на домашно насилие е извършен под формата на психическо и емоционално посегателство спрямо молителя под формата на обиди и неоснователни обвинения, и е осъществен по време, място и начин съгласно изложените обстоятелства в молбата за иницииране на съдебното производство и подадената в тази връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – първочначални и последващи, доказателствената сила на които не е опровергана съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН.

Доказаният акт на домашно насилие води и до необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. От своя страна, наложените мерки за защита по вид и продължителност са съответни на тежестта на акта на домашно насилие, като те не са насочени към санкциониране на нарушителя, а към преустановяване на упражняваното, в случая системно домашно насилие.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззивникът има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, които са в тежест на въззиваемия, така както и държавната такса за въззивното производство, възлизаща на 12.50 лв./ по арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН/, която същият следва да се осъди да заплати по сметка на Окръжен съд - К..

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение N 53/18.09.2024 г., постановено по гр. д. N 89/2024 г. по описа на Районен съд – А..

ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН **********, гр. А., ул. И. В. N **, общ.А., обл.К. да заплати на С. В. Б., ЕГН **********, гр. А., ул. И. В. N **, общ.А., обл.К. сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.