Решение № 139 от 02.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Шумен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №14467/22.04.2025 г. от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. П., действащо чрез пълномощника си адв.

Д. С. от САК, в качеството му на длъжник по изп. д. №20248760400850 по описа на ЧСИ с рег. №876, с район на действие района на ШОС, срещу постановление от 07.04.2025 г. по делото, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид съображенията му, изложени във възражение с вх. №11883/04.04.2025 г. за намаляване размера на таксите, тъй като незаконосъобразно била изчислена таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ. От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ следвало, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист – именно това бил материалният интерес по изпълнителното дело. В размера на паричното вземане не следвало да се включват такси и разноски по самото изпълнително дело, както и размера на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение. В подкрепа на доводите си сочи съдебна практика. В случая материалният интерес включвал сумата от 60 209,68 лева – главница, 4 816,77 лева – неустойка за забава и сумата от 17 233,42 лв. – законна лихва за забава от 11.01.2023 г. – 13.03.2025 г., общо 82 259,87 лева. Изчислена, съобразно ТТРЗЧСИ, таксата по т. 26 възлизала на 4510,39 лева, или 5412,47 лева с ДДС, а не изчисления според ЧСИ размер 5622.77 лева. Предвид изложеното моли съда да намали определените такси, начислени по ТТРЗЧСИ, от 6214,77 лева до 6004,47 лева.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е депозирано становище по жалбата от взискателя „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК /съобщение за постановлението е изпратено до длъжника чрез пълномощника му по ел. поща и е връчено на 08.04.2025 г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването - чл. 44, ал. 3, т. 3 ГПК/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата и за основателна, поради следното:

Приложеното изп. д. №20248760400850 по описа на ЧСИ с рег. №876 е образувано на 19.08.2024 г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. В. А. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист №121/07.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д. №520/2023 г. на ВнАС, с което е потвърдено решение по т.д. №2/2023 г. на ШОС, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. Й. П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С., сумата от 65 026,45 лв., от които главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща дължимата до 10.01.2020 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4 816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.01.2023 г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. След извършените справки на 20.08.2024 г. са изготвени множество съобщения до трети задължени лица – банки и търговци, за които липсва доказателство за изпращането им, съответно връчване на третите задължени лица.

На длъжника е връчена ПДИ на 21.08.2024 г. На същата дата последният е депозирал молба до ЧСИ с искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК. Към молбата е приложил препис от определението №2290/20.08.2024 г. по ч.к.т.д. №1794/2024 г. на ВКС, видно от което на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение №152 от 26.05.2024 г. по в.т.д. №520/2023 г. на Апелативен съд – Варна е спряно.

ВКС е констатирал, че на 20.08.2024 г. по сметката на ВКС е внесено обезпечение в размер на присъдената сума от 65 026.45 лева. На 21.08.2024 г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл. 432, ал. 1 т. 4 от ГПК, като е изпратил съобщение до взискателя и длъжника. С молба вх. №06886/24.02.2025 г. длъжникът отправил искане изпълнението да бъде насочено към внесената по сметка на ВКС сума, представляваща гаранция по чл. 282, ал. 2 от от ГПК.

С постановление от 11.03.2025 г. ЧСИ е приел разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 4 381,06 лева.

2

На 13.03.2025 г. взискателят отправил искане за възобновяване на изпълнението, тъй като с определение №754/10.03.2025 г. по т.д. №2030/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, т.е. е отпаднало основанието за спиране. На същата дата ЧСИ постановил възобновяване на производството по изпълнителното дело.

На същата дата длъжникът депозирал искане да му бъде издадено удостоверение за актуалния дълг по делото. В издаденото на длъжника удостоверение е посочено, че размерът на дълга към 13.03.2025 г. е в общ размер на 92 855,70 лв., от които главница - 60 209,68 лева, законна лихва за периода 11.01.2023 г. до 13.03.2025 г. - 17 233,42 лева, неолихвяеми вземания – 4 816,06 лева и такси по ТТТЗЧСИ – 6 214,77 лева. С молба от 01.04.2025 г. длъжникът поискал да бъдат конкретизирани по отделни пера, подробно и ясно как са изчислени дължимите към ЧСИ такси с посочване на правното им основание съгласно ТТРЗЧСИ. Видно от уведомление изх. №8608 от 02.04.2024 г., изпратено до длъжника, е изготвена разбивка на дължимите такси по изпълнението, като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че възлиза на 5622,77 лева с ДДС върху материален интерес от 86640,93 лева.

Останалите такси по ТТРЗЧСИ възлизат на 592 лева.

Постъпило е възражение вх.№11883/04.04.2025 г. от длъжника за незаконосъобразно изчислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като в размера на материалния интерес неправилно са добавени разноските по изпълнителното дело в размер на 4381,06 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и искане ЧСИ да намали размера на начислените по ТТРЗЧСИ такси от 6214,77 лева до 6 004,47 лева.

На 04.04.2024 г. ЧСИ е издал атакуваното постановление, с което отказал да намали размера на начислените такси. Съдебният изпълнител изложил мотиви, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист. Тези разноски се включвали в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрани сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и следвало да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса.

В подкрепа на този извод била и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 изрично били изключени определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не били изключени направените от него разноски за адвокат. Освен това, в множество съдебни актове било застъпено, че при намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, се намалява и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Адвокатският хонорар, присъден в гражданското производство фигурирал в изпълнителния лист и формирал предмета, паричното вземане, което подлежи на изпълнение. По аналогия адвокатският хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело бил разноска, а не такса, дължима от длъжника и съответно формирал част от предмета на изпълнителното дело.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени кои действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват, като според чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбоподателят е длъжник по изпълнението и обжалва отказът на ЧСИ да намали размера на дължимата по изпълнителното дело такса, определена по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Според разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Настоящият състав споделя становището, че под "парично вземане" по 3 смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. Върху последните такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Това следва от забележките към т. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – забележка т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. /В този смисъл са решение № 284/18.04.2023 г. по гр.д.

№2594/2022 г. на ВКС, ІV г., решение № 261930/18.12.2020 г. по в.гр.д. № 11328/2020 г. на СГС, решение № 261927/18.12.2020 по в.гр.д. № 10391/2020 г. на СГС, решение № 263 от 12.08.2021 г. по в. гр. д. № 7103/2021 г. на СГС, решение № 1190 от 25.05.2022 г. по в. гр. д.

№ 3658/2022 г. на СГС, решение № 1139 от 17.05.2022 г. по в. гр. д. № 1659/2022 г. на СГС, решение № 2477/16.09.2022 г. по в.гр.д. № 7831/2022 г. на СГС и др./.

Предвид изложеното пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, следва да бъде изчислена върху материалния интерес по изпълнителния лист, който възлиза общо на 82259,87 лв., без да се включват разноските по изпълнението, в това число и адвокатското възнаграждение в размер на 4 381,06 лв. Съгласно т. 26, б. „д“ от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса следва да се определи в размер на 4510,39 лв., а с ДДС – 5412,47 лв.

От приложеното по делото удостоверение, установяващо размера на всички дължими на ЧСИ такси, е видно, че размерът на останалите такси по ТТРЗЧСИ възлизат на 592 лева с ДДС. Или, общият размер на действително дължимите такси по Тарифата по настоящото изпълнително дело се равнява на 6004,47 лева.