Протокол № 6 от 11.01.2024, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№6 гр. Пещера, 10.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240101295 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА М. Л., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ Н. Л., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. Б., редовно упълномощен.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

В момента в съдебната зала се явява лично ищцата М. Л..

Съдът повторно задължава ищцата в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка на съда сумата от 150 лв. за изготвената и приета експертиза, като я предупреждава, че при неизпълнение, ще бъде санкционирана съгласно разпоредбите на ГПК.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ се към изслушване на ищцата М. Л. по реда на чл. 176 от ГПК.

ИЩЦАТА М. Л. /по реда на чл. 176 от ГПК/ – От 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. никой от тях не е стъпил при мен, от цялото семейство. И на сина му семейството е в нашата къща. 16 години никой не е влязъл да ме види. Живеем под казармата, в гр. Пещера, ***. Аз съм с 86% инвалидност.

ПоС.но идва линейка у нас. Никой не влиза да ме погледне жива ли съм умряла ли съм. Откакто доведе сина му, той ме изхвърли мен. Сина ми доведе неговия син в имота. Аз си дадох етажа и слязох долу. Лекарите, като идваха при мен в стаята ми викаха: „Жена, ще умреш, тук не можеш да живееш, нямаш въздух“. Аз съм с операция. Едва ме спасиха. От 16 г. почина мъжа ми.

Никога не ме е канил синът ми да живея при него, нито е дошъл да ме пита какво правя. Имам много съседи и една голяма приятелка, те идваха метяха ми, мият ми чиниите. Снощи съм била 4 часа без да мога да стана. Много съм измъчена, откакто умря мъжа ми, аз свърших живота. Делото е да ми се върне етажа, защото съм работила по тунелите и заводите с мъжа ми, за да направим тази къща. Много дадох за тях. Но те не ме искат да ме видят изобщо. Нито веднъж не ме е качил сина ми на колата да ме води на лекар.

Мъжът ми умря да му направи вила, да му остави спомен. Не съм била веднъж да я видя. Много ми е тежко. Имах много добър мъж и много ме обичаше. Той се погрижи за мен. Имах средства, останали от него. Пенсията ми я намалиха. Пенсията сега ми е 680 лв. Мъжът ми ми остави някой лев, но никой от децата не ми помогна и за 10 ст. Всичко съм посрещнала сама.

2

Съдът отново прикани страните към спогодба:

ИЩЦАТА М. Л. – Какво да се разберем, те не ме искат. Нито жена му ми говори, нито той ми говори. Той ме среща и нищо. Един ден ме срещна на магазина и ми каза: „Добър ден“. Аз му казах „Добър ден“ и това беше. Нито ме спря да ми каже нещо, нито нищо. Бях главен готвач на „Чикото“. Всички ме харесват. Аз останах сам-сама. Не мога да се примиря.

АДВ. К. – Моля да се отбележи поведението на сина й в съдебната зала по повод изказването на майка му.

ИЩЦАТА М. Л. – Аз съм се грижила за тях, когато трябва. От 15-16 г. не мога да ходя. Внуците не ме искат. Нямам друг имот, освен този. Имах, но разделих всичко на децата. На него писах къщата. Като се разболя мъжа ми, отидохме и прехвърлихме къщата на него. 15 години плащах аз данък. Той не е платил един път данъка на Съвета. Ние с мъжа ми като почнахме да правим къщата, никой не е работил по нея - нито дъщеря ми, нито той, нито приятели. Само двамата с мъжа ми я правехме. Като разделихме парцела, свекър ми каза на свекърва ми, едното парче да се пише на мен. Ние му прехвърлихме къщата. Има 8-9 стаи и двор къщата. Празното място го писахме на дъщеря ми. Тя си вдига сама всичко. 35 хил. лв. теглиха, за да направят 2 стаи, баня, тоалетна и изба. Прехвърлих имота на нея. Дъщеря ми с мъжа й си правиха сами те. Никой не ме поглеждаше мен и сега не ме поглеждат. Викала съм такси да ме закара до болницата.

АДВ. Б. – Нямам въпроси.

АДВ. К. – Водим двама свидетели за разпит.

АДВ. Б. – И ние водим един свидетел.

3

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

Сне се самоличността им както следва:

СВ. С.КА М. С. – 80 г., българска гражданка, вдовица, неосъждана, сестра на ищцата – Искам да съм свидетел.

СВ. В.П.Д – 38 г., българска гражданка, разведена, неосъждана. Н. ми е вуйчо, а М. ми е баба. Искам да съм свидетел.

СВ. Н.Х Л. – 60 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга на ответника – Искам да съм свидетел.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

След снемане на самоличностите, св. Д. и Л. се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на първата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

СВ. С. – Аз живея в гр. София. Мъжът ми преди да почине почти всяка седмица идвахме с кола. Преди 13 години почина мъжа ми. Отношенията им тогава не бяха лоши. Сестра ми М. и зет ми Д. си живееха на първия етаж в жилищната сграда, в двуетажната сграда. Н. живееше на втория етаж, а сестра ми живееше на първия етаж. Ние сме спели в първия етаж - на сестра ми М. и Д.. Разбирали сме се. Не е имало проблеми. Откакто почина зет ми, те имаха магазин и понеже в самата къща беше магазинчето, по цял ден продават там.

Понеже имат долу една стая, но тя не беше годна за живот, вечер се качваха горе да спят, където спяхме ние като дойдем за по 2-3 дни. На приземния етаж има магазин и една стая. А сестра ми и зет ми живееха на първия етаж.

Обзаведен с хол, спалня, още една стая, кухня. Ние отсядахме на този първи етаж. Водили сме и гости - на мъжа ми приятели, понеже работеше в София с много хора, те са спали там. Живееха си добре. Но зет ми почина. Тя 1-2 4 години поработи още в магазина и спря, сестра ми, защото е възрастна. Аз идвам, дори на мен не ми обръща внимание Н., стои на етажа си. Аз пристигам, тя ме посреща и той започва да говори по наш адрес, докато ние минаваме. Разбрах, понеже идвам в месеца за по 10 дни при сестра ми. Като дойдох още миналата година, разбрах че не я пускат горе да се къпе. Тя няма кухня, няма баня. Не е обитаемо за живот. Но тя е 87% инвалид. Каза, че долната врата, където е на приземния етаж, е залепена с лепило, за да не се качва нагоре в етажа. Миналата година го чух от тях. Тя се къпе в тоалетната, където няма бойлер, а топли вода в кофа и си полива. Тя идва при мен в София, аз имам условия, апартаментът ми е много хубав, на лекар също идва, взимаме я лятото по една седмица, зимата идва, къпе се при мен. Останалото време си налива вода и се къпе в тоалетната. Това е откакто е долу. Няма бойлер. Докато мъжа й беше жив, имаха един бойлер, бяха го сложили и се къпеха долу. Но нещо стана и нямаше бойлер. Откакто е сама, си налива в кофата топла вода и се къпе. Кухня няма. Има една студена изба. Има един прозорец и гараж. Държат един прозорец нарочно в гаража, защото синът й Н. си вкарва колата в гаража. Прозорецът е вечно отворен и на избата прозорчето е отворено - тя като готви в избата трябва да излизат изпаренията.

Там е студено. Известно време - откакто махнаха магазинчето и слязоха долу, оттогава готви там. Като беше жив съпруга й, си готвеха горе. Като имаха магазин и готвеше долу, понеже там е изба. Не знам синът й да я е канил да живее горе на етажа. Тя казва, че той въобще не ходи да я вижда. Тя е инвалид. Напротив, казва, че върви и все нещо говори против нея. Хората й казват, че я псува. Аз като съм идвала, не съм виждала долу никой от тях да идва да я вижда. Вилата, където казва синът й, баща му му я направи. Когато мъжът ми беше жив, сме ходили веднъж преди много години на тая вила.

Синът й, снаха й и внуците не са я водили никога на лекар. Те живееха в добри отношения като беше жив баща му. Като се наложи да го доведат на лекар в София баща му, той го докара. Зет ми умря преди 13 години и повече.

Знам, че сестра ми получава пенсия и някъде с парите, които взима за инвалидност, е към 720 лв. - там някъде. Моят зет е грък. Майка му е гъркиня.

Съпругът на сестра ми беше грък. Но той е роден в България. Те са 4 деца.

Бащата е живял в Гърция и се запознава с гъркинята. Там се раждат 3-те поголеми деца. Зет ми е най-малкото дете. Поддържат кореспонденция, тя идва в България и е била бременна със зет ми, и той се ражда тук. Тук са си 5 живели. На зет ми баща му и майка му си заживяват тук - на това място, където е била къщата на дядо му на зет ми, си направят зет ми и сестра ми тази къща двамата. Работеха по язовири, по Доспат. М. абсолютно никакви пари не получава от Гърция. Докато беше жив зет ми, ходеха там, защото братовчед му е адвокат. Той ги посрещаше. Ходили са и Н., и сестра му Г..

Тогава ги финансираше. Даваше им пари, на сестра ми даваше пари, на Н. даваше пари. Н. също много пъти е посещавал Гърция и много пари им даваха. Но зет ми почина и те спряха. Сестра ми е възрастна, не чува, болна е, абсолютно не й пращат, откакто зет ми почина, 1 ст. от Гърция. Аз съм непрекъснато с тях в контакт. Аз я съжалявам, боли ме, защото знам какви хора са били зет ми и сестра ми. Той също не беше такъв, но се промени. Не я поглежда. Нито пък децата му идват да я видят. Минават с подигравка.

Абсолютно не е плащал пари за издръжка на майка си. Аз всеки месец съм тук. Племенницата ми искаше да отвори вратата. Отишла да отвори вратата, тя е кожена врата за етажите от сутерена, но вратата била запечатана. Не може да се отвори. Та са я къртили ли, не знам какво, та са отворили вратата.

Той и мен като ме срещне със сестра ми, като седим на пейката, минава покрай нас и ни подминава. Аз го приех в София, сестра ми и зет ми го издържаха да завърши полувисше образование. Гледали сме го като наше дете. Сега ме подминава по улицата, че с калеко му сме му направили добро, да има полувисше образование. Без да съм се карала с него, сега го е яд, че съм дошла. Аз съм дошла да кажа истината защо сестра ми живее в мизерия.

Знам, че е казало вещото лице, че е необитаем етажа. Не съм виждала вещото лице, не съм говорила с него. Казаха ми, че така е казал.

АДВ. К. – Моля да вземете крути мерки към ответника.

Съдът изведе от съдебната зала ответника Н. Л..

АДВ. Б. – Нямам въпроси към свидетелката, но моля да остане, тъй като има съществени противоречия между нейните показания и показанията на свидетеля Т. в частта къде са живели ищцата и съпругът й, както преди неговата смърт, така и след това, и дали са обитавали въобще горните етажи в 6 някой от периодите от построяването на къщата, до сегашния момент. Тези показания са в противоречие с това, което каза свидетеля. Моля да ги поставите в очна ставка.

СВ. С. - Този свидетел е мой племенник - на брат ми е син. Понеже ненавижда леля си, лично на мен ми каза: „Аз ще отида свидетел на Н. да кажа, че леля ми никога не е живяла на втория етаж. Това не е истина. Те сега живеят и Н., и сина му в цялата къща, а сестра ми живее долу на мизерията.