Решение № 33 от 21.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ямбол, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600415 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на РП-Ямбол, против присъда № 127/7.10.2024г., постановена по нохд № 189/2024г. по описа на РС- Ямбол.

С процесната присъда подсъдимият К. Р. К. е признат за невиновен в това на *.**.****г.в гр.****, около 22 часа пред блок **, находящ се в ж.к.“*** *****“ да е причинил на П.С.Р. средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му, както и деянието да е извършено в условията на опасен рецидив , поради което и на основание чл.304 НПК и чл.12, ал.1 от НК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.131а, вр.чл.129, ал.1 и 2, вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

В протеста на Районна прокуратура- Ямбол се изразява несъгласие с присъдата на първоинстанционния съд, като се сочи, че същата е постановена при непълнота на доказателствата. Твърди се, че при наличие на две групи противоречиви гласни доказателства съдът неправилно е кредитирал показанията на св.П. и обясненията на подсъдимия, като не е отчел, че същите са заинтерисовани от изхода на делото. Вместо това се иска да се даде вяра на показанията на свидетелите Р., Д. и Д., които не сочат, че пострадалият Р. е нападнал подсъдимия. На това основание се иска да бъде отменена протестираната присъда и да се постанови нова с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление.

Участващият по делото прокурор поддържа изцяло въззивният протест, като пледира 1 същия да бъде уважен изцяло по съображенията изложени в него.

Въззиваемият подсъдим К. К. участва в съдебното заседание, чрез служебно назначения му защитник адв.Х., чрез която оспорва протеста и прави искане да се потвърди присъдата на районния съд.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на прокурора и на защитника на подсъдимия, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес. Разгледан по същество същия се явява неоснователен по следните съображения:

Въззивният съд напълно кредитира приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата се подкрепя от събраните доказателства. Правилно и обосновано е прието следното:

Подсъдимият К. К. живеел на семейни начала със св.Г. П., в нейния дом в гр.****, ж.к.“*** *****“ бл.**, ет.*, ап.*.

На *.**.****г.около 21 часа подсъдимият отишъл до денонощен магазин в квартала за да пазарува хранителни продукти за семейството си.

По същото време и по същото време свидетелите П. Р. и Д. Д. се уговорили да се видят за да консумират алкохол в някое заведение, след което се обадили и на св.К. Д. да се присъедини към тях. Последния бил във видимо нетрезво състояние. След като се събрали тримата решили да отидат до дома на подсъдимия, като св.Д. почукал на прозореца на терасата на апартамента. Св.П. се показала на прозореца и казала на свидетеля, че подс.К. в момента не е в апартамента, както и че ще се върне след малко, тъй като е отишъл до магазина. Свидетелите Р. и Д. влезли във входа на блока и започнали да блъскат по входната врата на апартамента на св.П. и да викат. Тя отворила вратата и отново обяснила, че подсъдимият в момента на е в дома им и им предложила да го почакат пред блока.

Тримата свидетели застанали пред входа на блока за да изчакат подсъдимия, а след тях излязла и св.П. с кучето си. Към нея се присъединил съседа й св.Г. Г. и стоели на няколко метра от тримата свидетели.

Подсъдимият К. се върнал с покупките, като виждайки го свидетелите Р., Д. и Д. се насочили към него и го наобиколили. Св.П. Р. започнал да му говори на висок тон, като имал претенция, че подсъдимия му дължи 20лева и искал да му ги върне веднага. Подсъдимият се опитал да успокои свидетеля, но той замахнал с юмрук към лицето му. Подсъдимият се отдръпнал, след което свидетеля замахнал втори път с юмрук към лицето му. Подс.К. рязко се отдръпнал за да се предпази, след което и той с юмрук нанесъл удар в лицето на св.Р.. В резултат на удара св.Р. паднал на земята и ударил главата си в асфалта, като от главата и носа потекла кръв и той останал да лежи. Виждайки състоянието на пострадалия подсъдимият се прибрал в дома си за да вземе вода, а св.Г.е обадил на тел.112 за да съобщи за инцидента. Междувременно св. Д. Д. също се прибрал в дома си, а до пострадалия 2 останал единствено св.Д.. На място пристигнал екип на ЦСМП- Ямбол, които откарали пострадалият с линейка до МБАЛ „** *****“ АД-****, където бил приет за лечение. На място пристигнал и полицейски екип, като подсъдимият признал пред св.П., че е ударил постр. П. Р., но е сторил това за да се защити.

От заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р С. е видно, че на П. Р. е причинена черепно- мозъчна травма, протекла в началото със загуба на съзнанието, макар и в сравнително кратък период от време. Налице е счупване на дясната слепоочна кост на черепа и контузия на мозъка с оток на мозъчното вещество. Увреждането е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота му.

Опасността за живота се обуславя от възможността за блокиране на авторегулаторните механизми на вътремозъчното кръвообръщение.Последиците от този вид мозъчни травми отзвучават в рамките на месец и половина до два месеца при нормален ход на оздравителните процеси.

На Р. са причинени и разкъсно- контузни рани в тилната област на главата и на горната устна, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота му.

Същата фактическа обстановка е приета и от районния съд, която се споделя изцяло.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал показанията на св.П., Г. и обясненията на подсъдимия, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви, както ценени поотделно така и в съвкупност. Съдът не споделя доводите във въззивния протест, че не следва да се кредитират показанията на св.П. и обясненията на подсъдимия само и единствено с аргумент, че са заинтерисовани от изхода на делото. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, което следва да бъде анализирано и съпоставено с останалите доказателства и след като се прецени, че същите кореспондират с останалите доказателства не е налице пречка да им бъде дадена вяра. В случая районният съд правилно и обосновано е приел, че следва напълно да се кредитират показанията на св.Г. П., тъй като изложените от нея факти и обстоятелства са непротиворечиви и житейски логични, за разлика от показанията на свидетелите Р., Д. и Д., които са противоречиви помежду си и напълно нелогични.

Правилно е прието, че свидетелите Р., Д. и Д. са отишли до дома на подсъдимия за да го търсят с цел Р. да си върне предварително заетите 20 лв. Именно за това същите са блъскали по входната врата на апартамента на подсъдимия, а след това са останали да го изчакат пред блока. Св.П. притеснена от поведението им също излязла пред блока, което се установява и от показанията на св.Г., който е напълно незаинтерисован от изхода на делото.

В тази насока твърденията на свидетелите Р., Д. и Д., че се намирали случайно пред блока на подсъдимия, както и , че случайно се срещнали с него е нелогично и в противоречие с показанията на св.П. и св.Г.. Налице е и противоречие между показанията на тримата свидетели, тъй като постр.Р. твърди, че не е познавал преди това подсъдимия, както и че се „засичат пред блока и подсъдимия решава да го удари“. Св.Д. от своя страна сочи, че подсъдимия и св.Р. имат стара свада, като след случайната им среща двамата са си 3 повишили тон и след което единият е бил на земята. Св.Д. сочи, че П. Р. бил агресивен и нахъсан към подсъдимия, викал на висок тон. От изложеното е видно, че тримата свидетели дават различни и взаимно изключващи се показания, поради което районният съд правилно и обосновано не ги е кредитирал. За разлика от противоречивите и неубедителни показанията на свидетелите Р., Д. и Д., показанията на свидетелите П., Г. и обясненията на подсъдимия са напълно логични, последователни и непротиворечиви, поради което въззивният съд счита, че същите правилно са кредитирани изцяло. Въззивният съд споделя изцяло направения подробен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателства в проверявания съдебен акт, поради което е ненужно да ги преповтаря.

По отношение вида и характера на телесната повреда не е налице оспорване от страните, поради което не е необходимо да се излагат съображения в тази насока.

По отношение съдебното минало на подсъдимия също не е налице оспорване, поради което въззивният съд споделя изложеното от първата инстанция.

При така установената фактическа обстановка районният съд е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че К. К. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана, тъй като постр.П. Р. пръв е предизвикал инцидента, изчаквайки го пред блока, а след това при снрещата им започнал да се държи с него агресивно и е замахнал два пъти към него за да го удари. В хода на това нападение К. ударил веднъж Р. в областта на лицето, при което той паднал на земята. Посредством този удар подсъдимият е успял да се защити от нападението на Р., което все още не е било прекратено.

Районният съд правилно е признал подсъдимият К. за невиновен в извършване на престъпление по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр.чл.20, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като деяние извършено при неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 от НК, не съставлява престъпление, защото не е общественоопасно. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК, престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

За да е налице състав на престъпление е необходимо кумулативно да са налице всички посочени в закона елементи и респ. при липса на един от елементите следва да се приеме , че липсва престъпление.

Не са налице основания да се приеме, че е налице превишаване прелите на неизбежната отбрана, тъй като Р. само е замахнал два пъти, но не успял да удари подсъдимия, тъй като при неизбежната отбрана за разлика от реторсията не е необходимо нападателя да е причинил на нападнатия същото по вид увреждане. При неизбежната отбрана законодателят е дал право на нападнатия да се отбранява ефективно и активно, като отбраняващия се не е длъжен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя. Съдът приема че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като нападателя пръв е започнал агресията си към подсъдимия в началото само вербално, а след това и замахнал два пъти с юмрук по посока лицето на подсъдимия, като последния за да се отбрани е ударил Р. веднъж в лицето с юмрук, поради което характера и интензитета на удара дават основание да се приеме, че отбраната е в границите на необходимите предели.

4

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована , следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на осн.чл.338 от НПК , Ямболския окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 127/7.10.2024г., постановена по нохд № 189/2024г. по описа на РС- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5