Решение № 10 от 23.02.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Нови пазар, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА

Административно наказателно дело № 20253620200539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от М. П. Т., чрез пълномощника адв. В. И., от АК В., срещу Наказателно постановление (НП) № 0280-0004/19.09.2025г., издадено от гл. инспектор К.В.К., Началник на РУ – Каолиново, при ОДМВР – Шумен, с което за нарушение на чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева/1022,58 евро.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя.

Жалбоподателя релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В допълнение към жалбата се посочва, че НП е постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата, касаещи вината, както и, че при издаване на същото е нарушен материалния закон, като са извършени и съществени нарушения на процесуалните правила.

Жалбоподателя, редовно пР.ан, се явява в първото съдебно заседание, без упълномощения си адвокат. Заявява, че се е обадила от страх и че е страхливо момиче по рождение. Сочи, че не знаела, че има глоби за сигнали. Във второто заседание не се явява жалбоподателката, нито процесуалният й представител.

Въззиваемата страна, редовно пР.ана, не изпраща представител и за двете заседания.

Депозирано е писмено становище, ведно с преписката, в което се заявява, че извършеното от жалбоподателката нарушение е съставомерно и безспорно установено. Моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за юрк.

1 възнаграждение, в размер, определен от съда.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва така постановения акт, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На мястото на произшествието, от ***г., в което е участвал жалбоподателя, пристигнали полицейски екип на РУ Каолиново, по обаждане от дежурната част на РУ Каолиново, по сигнал за домашно насилие, в село К., подаден от М. П. Т., срещу нейния съжител Г.Г.. След извършена проверка били изготвени докладни, снети сведения и съставени предупредителни протоколи, била извършена и оценка на риска по сигнала за домашно насилие. Не било установено такова – нито физическо, нито психическо.

На 11.07.2025г. е бил съставен АУАН № 4, бл. № 438850 (л. 10 по делото), с който е констатирано нарушение, от актосъставителя И. К. С., пол. инспектор, при ОДМВР Шумен, РУ Каолиново, съставен в присъствието на св. П. Д. Р., служители при ОДМВР Шумен, РУ Каолиново, което нарушение е извършено от жалбоподателя, изразяващо се в това, че „на ***г., около 17:00ч., в село К., ул. „***“ № 15, по ЕЕН 112 е предала невярно и заблуждаващо съобщение за домашно насилие от страна на Г.С.Г. – ЕГН **********, с което виновно е нарушила чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112.

Актът е приет без възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН – нарушителят не е представил писмени възражения.

Наказващият орган е издал Наказателно постановление (НП) № 0280-0004/19.09.2025г., издадено от гл. инспектор К.В.К., Началник на РУ – Каолиново, при ОДМВР – Шумен, с което за нарушение на чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лева/1022,58 евро.

Наказателно постановление (НП) № 0280-0004/19.09.2025г., е съставено против М. П.

Т., за това, че „на ***г.,около 17:00 часа, в с.К., обл. Шумен , ул.*** №15, по ЕЕН 112, е предала невярно и заблуждаващо съобщение за домашно насилие от страна на Г.С.Г. с ЕГН:**********, С което виновно е нарушил: чл. 38, от ЗНССПЕЕН 112.“.

Посочено е в процесното НП, че „При определяне размера на наказанието се съобразиха критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е за втори път.

Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства:

1.Данни от Справка с Рег.№ 280р - 8411/06.08.2025г.,относно проверка по сигнал за домашно насилие в с.К.,обл.Шумен с № 280р-6300/16.06.2025г.“.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.11.2025г.

Проведени са две съдебни заседание, в които са разпитани всички пол.служители, ангажирани с адм.производство по процесното НП – Пол. инспектор И. К. С., Мл.ПИ, при 2

ОДМВР Шумен, РУ Каолиново П. Д. Р., Старши полицай OOP, при ОДМВР Шумен, РУ Каолиново Я. М. В. и Мл.автоконтрольор, при ОДМВР Шумен, РУ Каолиново О. Н. А..

Св. С., посочва, че скандалът, по повод на който е подаден сигнала, бил възникнал на *** г. между Г., мъжа с който жалбоподателката М. живее на семейни начала. Сочи,че М. Т. се е обадила на телефон „112“ и заявила психически и физически тормоз. След сигнала на място е пристигнал полицейски екип от РУ Каолиново и на място те не били установили скандал, попълнили са Приложение № 1 и Приложение № 2 от Закона за защита от домашно насилие. Свидетелят сочи, че не са установени данни за домашно насилие. В процеса на проверката, св. посочва, че в писмените обяснения на Г. и на М. те твърдят, че е нямало никаква форма на домашно насилие, нямало дори физическо съприкосновение между тях, Г. не се е заканвал и не е заплашвал М., а случаят е касаел семейно-битов скандал.

Св. Р., посочва, че лично не е ходил на сигнала, патрулен екип е отишъл и доколкото му е известно се оказало, че сигнала е бил недействителен. Посочва, че му е извествно, че инсп.

С. е извършил проверката относно сигнала и констатирал, че подадения от М. сигнал на единен телефонен номер „112“ е недействителен и по тази причина й бил съставен акт, на който той се разписал като свидетел.

Св. А., посочва, че на ***г. били дневна смяна с колегата му Я. В. и получили обаждане от дежурната част на РУ Каолиново, за домашно насилие. Споделя, че между М. и мъжа й имало конфликт, но нямало данни за насилие, дори самата тя заявила, че няма насилие.

Посочва, че когато е подаден сигнала двамата са били разделени и М. се прибрала при децата си, но доколкото си спомнял – същата имала намерение да се прибере във В. при приятеля си. Когато посетили адреса – М. и съжителя й били спокойни, нямало конфликти, и двамата били на улицата. Съвсем спокойно извършили събеседване с двамата. Посочва, че децата на М. и съжителя й били там и не били разстроени.

Св, В., твърди, че са посетили адрес по сигнал за домашно насилие, заедно с колегата му О. А.. Снели сведения и провели беседа с М. и мъжа й, от които се установило, че няма данни за домашно насилие, а сигналът бил подаден от М. за домашно насилие. Когато посетили адреса разбрали, че М. я нямало няколко месеца, била при неин приятел и се е върнала за три дни и след три дни искала пак да отива да работи при този приятел. Когато пристигнали на място – следи от физическо насилие и тормоз не са констатирали, не е имало нито викове, нито рев. Споделя, че децата на М. били на улицата, играли с други деца и са били абсолютно спокойни. М. и съжителят й също не били разстроени. Сочи, че проблемът им се коренял в обстоятелството, че М. искала да отива във В..

По делото са приобщени и изслушани записи, предоставени от Районен център 112 – В., относно сигнала.

Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните доказателства: гласни – показанията на пол. инспектор, посетил първи ПТП-то, както и актосъставителя, свидетелите, при съставяне на АУАН; както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на 3 административно нарушение Серия АД, бл. № 438850 от 11.07.2025 г. на РУ – Каолиново, наказателно постановление № 0280-0004/19.09.2025 г. на РУ – Каолиново, 2 бр. сведение на М. П. Т. и Г.С.Г., докладна записка с рег. № 280р-6300/16.06.2025 г., доклад за посетен сигнал за домашно насилие, въпросник при случаи на домашно насилие, протокол за предупреждение, 2 бр. сведение, 2 бр. протоколи за предупреждение, зав. копие на Заповед № 372з-2352/16.08.2021 г. на Директор на ОД на МВР, гр. Шумен, зав. копие на Заповед № 8121з-1306/19.09.2024 г. на Министъра на Министерство на вътрешните работи, записи, предоставени от Районен център 112 – В., които се кредитират като относими и достоверни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 372з-2352/16.08.2021 г. на Директор на ОД на МВР, гр. Шумен и Заповед № 8121з-1306/19.09.2024 г. на Министъра на Министерство на вътрешните работи (л.31-32 по делото).

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на НП по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, в наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. Нарушаването на законова разпоредба означава лицето да действа в противоречие с предвиденото в нея, т.е. да извърши действие или бездействие, когато е било задължено да върши обратното. Липсата на този реквизит препятства възможността на наказаното лице да се защитава по правото. В конкретния случай, в наказателното постановление е записано, че жалбоподателката е извършил нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, като на същото основание му се налага и глоба. Следва да се отбележи обаче, че чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112 е санкционна разпоредба и не съдържа в себе си правило за поведение, т.е. същата сама по себе си не може да бъде нарушена. Конкретно правило за поведение се съдържа в чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112, който предвижда забрана за ползването на ЕЕН 112 – не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Видно е, че законната разпоредба, която може да се яви нарушена по смисъла на ЗАНН е тази на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а не по чл. 38 от същия закон. Нещо повече, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 съдържа различни хипотези, за които са предвидени различни санкции. Така за подаването на ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи 4 съобщения и сигнали за помощ, е предвидена санкция в чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112. На нито едно място, обаче в постановлението (а и в АУАН) не е спомената като нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНССПЕЕН 112, е записано, че при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона, което обаче не е съобразено от АНО.

С оглед на това, съставът счита, че липсва описание на нарушените законни разпоредби, което е съществено нарушение, тъй като поставя в невъзможност жалбоподателя да упражни правото си на защита.

На второ място, изобщо липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено соченото нарушение, което пък представлява нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В постановлението АНО следва да опише конкретни факти, който са се осъществили и от който прави извода си за осъществен състав на административно нарушение. Именно описаните факти стават предмет на доказване. В конкретния случай, когато става въпрос за санкция по чл. 38, ал. 1 от процесния закон, това означава да се изследва дали подаденият сигнал действително е бил неверен или заблуждаващ. За да се проведе доказване обаче е необходимо да се очертае в какво се изразява този сигнал. Както в АУАН, така и в НП, като фактология единствено е записано, че жалбоподателят „предала невярно и заблуждаващо съобщение за домашно насилие от страна на Г.С.Г.“ без изобщо да са описани в какво се изразяват самите сигнали. По този начин жалбоподателят е лишен от възможността да се защити, тъй като не става ясно за кое негово изявление в сигнала се твърди да е неистинно или заблуждаващо.