Решение № 3030 от 10.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

9090/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** против „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** обективно съединени иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал.1, пр. 1 и пр.3 вр. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:

1. за прогласяване нищожност на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., поради противоречие с материалния закон и в частност чл. 117 ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи;

2. в условията на евентуалност за прогласяване нищожност на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., поради липса на съгласие, тъй като ищцовото дружество е нямало формирано намерение да встъпи в правоотношение с ответника;

3. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от

2316лева, представляваща платена без основание поради нищожност на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г. такса за промяна на присъединяване, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 359,65лева, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 13.12.2017г. до 11.06.2019г.

4. в условията на евентуалност за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2316лева, представляваща платена на отпаднало основание поради разваляне на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., такса за промяна на присъединяване, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 359,65лева, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 13.12.2017г. до 11.06.2019г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищцовото дружество е собственик на електроснабден имот в с. Драгижево, община Лясковец. Собственик и управител на дружеството е Д.Р., като имотът се ползвал за жилищни нужди. До 2009г. като потребител на ел. енергията консумирана в имота се водело ищцовото дружество, а след това физическо лице Д.Р.. За задоволяване потребностите на домакинството, есента на 2017г. ищецът е отправил пред ответното дружество искане за увеличаване на предоставената мощност и добавяне на трета фаза. Като заявител по искането било вписано ищцовото дружество, а впоследствие между него и ответника е бил сключен и процесният договор. Твърди се, че всъщност при подписване на договора, управителят на дружеството г- н Р. е действал при съзнателна липса на съгласие относно встъпване в процесното правоотношение с ответника и заявяване на желание дружеството да бъде потребител и то на ел. енергия за стопански нужди. В резултат на провеждани разговори със служители на ответника се сочи, че г-н Р. е бил със съзнание, че сключва договора в лично качество, а не като управител на ищцовото дружество.

Липсвало и взето решение от дружеството за подписване на въпросния договор.

Твърди се липса на воля за обвързване с уговорки за плащане на такса за присъединяване, още повече че в чл. 7, ал.2 от договора било предвидено, че ответникът следва да извърши дейностите за своя сметка, доколкото се касае за мрежа извън границата на собствеността. Противно на волята на ищцовото дружество в договора било вписано и че се касае за обект предназначен за стопанска дейност.

Отделно от това се сочи, че договорът е сключен в противоречие с материалния закон и в частност ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014г., защото не е била спазена процедурата по сключване на договора, тъй като на ищцовото дружество не е било предоставено становище по чл. 12 от Наредбата с условията за присъединяване, нито предварителен договор за това по чл. 16 от същата. В противоречие с чл. 117, ал. 5, 6 и 6 ЗЕ е била уговорена реконструкция и изграждане на елементи на електропреносната мрежа ниско напрежение от трафопост с. Драгижево до имота на ищеца, които няма да станат негова собственост, но следва да се изградят за негова сметка. Затова и се твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие и противоречие с материалния закон. Твърди се още, че по повод исканата промяна на присъединяването, г-н Р. е заплатил на 13.12.2017г. в полза на ответното дружество такса в размер на 2316лева. В рамките на уговорения шест месечен срок от плащане на таксата се сочи, че ответното дружество не е предприело никакви действия по изпълнение на задължението си по договора, поради което и с искане № 4866520/18.06.2018г. е оправил изявление за разваляне на договора с искане за връщане на даденото по него или незабавно изпълнение в определен от доставчика срок. Твърди, че в отговор г-н Р. е получил писмо с покана за плащане на сумата от 10218лева допълнителна сума за присъединяване нужна за кабели. Затова на 06.08.2018г. е отправил искане за промяна в параметрите на договора, като е поискал мощност от 15 КВ, трифазен ток, евентуално в случай, че това е невъзможно е направил изявление за разваляне на договора с искане за връщане на вече платената от него такса. Нищожността на договора обосновава и интереса му да иска връщане на платената от него такса. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.

Исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че Д.Р. като управител на ищцовото дружество и от името на последното, на 25.10.2017г. е подал искане за проучване условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа в съответствие с чл. 4, 5 и чл. 6 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Със същото е поискано проучване на начина и условията за присъединяване на обект- къща в с. Драгижево, община Лясковец, ул. Отец Паисий № 2 с аб. № **********. Заявената желана мощност е била 35 КВ с трифазно захранване, а не монофазно, каквото е било дотогава. Към заявлението си дружеството е приложило и документ удостоверяващ правото му на собственост върху имота- НА за покупко- продажба.

По това искане, ответното дружество изготвило становище за условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6345/07.11.2017г., в което е отразено, че съществуващата мощност в обект е 12КВ, а захранването монофазно. Със становището ищцовото дружество е било уведомено подборно относно начина на присъединяване.

В т. 10 от него е посочена и цената за присъединяване определена на база оптималната схема на присъединяване и съгл. чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 1/24.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията и решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР, а именно- 2316лева дължима към датата на сключване на договора за присъединяване, която е постоянно компонента за присъединена мощност и променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25метра- 26лева на метър с ДДС, определима окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и платими с допълнително споразумение към договора за присъединяване. В становището е било вписано, че за обекта няма да се изгражда ново съоръжение, а единствено реконструира съществуващото с оглед удовлетворяване желанието на клиента. В становището е било вписано, че ако клиентът приеме условията му, то същият следва да депозира писмено искане за сключване на договор за присъединяване, каквото г-н Р. като управител на ищцовото дружество е депозирал на 13.11.2017г. в съответствие с чл. 15 от Наредба № 6. В изпълнение на искането между ищцовото и ответното дружество е бил сключен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., в който е било уговорено, че присъединяването ще се извърши съгласно становище изх. № ПУПРОК-6345/07.11.2017г.- реконструкция на клон Г от въздушна мрежа ниско напрежение на трафопост ТП 3- Драгижево, включваща и подмяна на съществуващ проводник с усукан изолиран проводник.

Предоставената мощност ще бъде 35КВ с категория по осигуреност на електроснабдяването трета и брой на фазите на границата на собственост- трифазно захранване. В чл.

12 от договора е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати дължимата цена за присъединяване в размерите и по реда определени в раздел VII на договора. Чл. 36, т.1 и т.2 предвижда, че постоянната компонента е в размер на 2136лева и е дължима в 7-дневен срок от сключване на договора, а променливата е в размер на 26лева с ДДС на метър и ще бъде определена след съгласуване на работните проекти за присъединяване по определения ред, като е дължима в 7дневен срок след сключване на допълнително споразумение към договора. Предвид заявената мощност от 35 КВ, обектът на ищцовото дружество попадал в група III от Наредба № 1/24.03.2017г. Потвърждава, че на 13.12.2017г. е било извършено плащане от г-н Р. на цената на постоянната компонента. Плащането е извършено от ЮЛ, за което е издадена проформа фактура № **********/06.12.2017г. и фискален бон за плащане в брой. С писмо № 4866520/18.06.2018г. представител на ищцовото дружество е посочил, че към момента предметът на договора не е бил изпълнен, тъй като съгласно него е следвало в срок от шест месеца от сключване на договора да се извърши подмяна на техническите устройства и подаване на ел. енергия с по- висока мощност, и заплащане на цената по договора. Отправено е искане при невъзможност за предоставяне на услугата платената сума да му бъде възстановена, вкл. за плащане на обезщетение за вреди от 500лева, евентуално ако бъде изпълнен договора, да бъде посочен срок за това, вкл. да му се заплати обезщетение за вреди от 500лева. На 25.06.2018г. ответникът в изпълнение на чл.

36, т. 2 е изпратил на ел.поща на ищцовото дружество писмо, с което го е уведомил, че е изготвено доп.споразумение към договора, на основание на което дължимата сума за променливата компонента е в размер на 10218лева с ДДС, тъй като дължината на разстоянието е 418метра. На 04.07.2018г. е изпратено подобно електронно писмо, както и писмено такова на 09.08.2018г., с които ищцовото дружество било уведомено, че се изчаква негов представител да подпише споразумението. С покана- становище от 07.08.2018г. до ответното дружество, управителят на ищцовото дружество възразил срещу цената на променливата компонента и изразил готовност да промени искането си в посока намаляване на мощността при запазване искането за трифазно захранване. А при невъзможност за промяна на договора без плащане на допълнителни суми е отправено искане за възстановяване на платената вече сума, за прекратяване на договора и заплащане на обезщетение за вреди. На 03.09.2018г. ответникът е изпратил до ищеца становище, с което го е уведомил, че ако желае промяна на мощността в подписания договор е нужно да подаде заявление в ЦОК, каквото и до настоящия момент ищецът се сочи, че не е подавал. Твърди, че с искане от 22.10.2019г. представител на ищцовото дружество го е уведомил, че в резултат на неговите действия и висящия спор по настоящото дело, в имота вече има предоставено трифазно захранване, подменени са мрежите и съоръженията на целия регион, поради което и дружеството няма задължение за плащане на променливата компонента. Поискано е поставяне на трифазен електромер за отчитане ел. енергия в имота. Твърди, че към датата на подаване на отговора, имотът не е захранен с трифазна мощност и тя продължавала да е 12КВ. Като причина за това сочи да е обстоятелството, че и понастоящем ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по договора, като не е подписало изготвеното допълнително споразумение и не е заплатило дължимата цена на променливата компонента. Оспорва да са налице предпоставките за разваляне на договора, доколкото уговореният в чл. 9, ал. 2, т. 1 вр. чл. 44 шестмесечен срок, започва да тече от най- късната от следните дати, а именно от датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване по раздел VII от договора. И доколкото ищцовото дружество не е изпълнило това си задължение, то и този шестмесечен срок не е започнал да тече. Твърди се, че предвид неизправността на ищеца по договора, ответникът е имал право по реда на чл. 44, т. 3 от договора едностранно със 7-дневно предизвестие да прекрати договора, от което обаче не се е ползвал. Оспорва договорът да страда от сочените пороци. Твърди, че цялостната кореспонденция по повод сключване на договора е водена с ищцовото дружество, което се явява и собственик на електроснабдения имот. Твърди, че е спазил всички изисквания на ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004г. и Наредба № 1/24.03.2017г. По изложените съображения претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.