Определение № 8001 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8001 гр. Варна, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110108692 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 46632/27.05.2025 г. от ответника „Ю.БЯ" ЕООД, чрез юрк. З.Х., с искане постановеното по делото Решение № 1574 от 07.05.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуцирането на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Молителят счита, че при определяне на дължимото в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав не е взел предвид практиката на СЕС, съобразно която съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, а последните могат да служат единствено за ориентир при определяне справедливия размер на следващия се в полза на адвоката хонорар. В този смисъл намира за обосновано присъждането на възнаграждение в размер не по-висок от 250 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото и приключването на производството в едно заседание, като обръща внимание, че подадената искова молба, както и последващите молби от насрещната страна, са бланкетни.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата Р. К. А., чрез адв. А. Д., е депозирала отговор на молбата, с който се излагат доводи за нейната неоснователност. Намира, че съдът правилно не е редуцирал адвокатското възнаграждение в полза на адв. Д., с оглед на това, че същото е в минимален, съобразен с Наредба № 1 размер, като противното би било в противовес с принципа за справедливост в гражданския процес. В този смисъл цитира подробна практика на СЕС за начина на определяне на справедливия размер на дължимото в полза на адвоката възнаграждение за труда му. Моли се молбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. В настоящата хипотеза представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, с оглед на това, че искането касае изменение на съдебното решение в частта за присъдените в полза на насрещната страна (в случая процесуалния представител на насрещната 1 страна) разноски.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С решение № 1574 от 07.05.2025 г. по делото съдът е уважил иска на ищцата Р. К. А. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като е прието за установено, че сключеният между потребителя и ответника „Ю.Б-Я" ЕООД Договор за кредит № L301047 от 21.06.2022 г. е нищожен поради противоречието му със закона.

Съобразно благоприятния за ищцовата страна изход от спора, съдът е приел, че в полза на процесуалния представител на потребителя – адв. А. Д., се следва заплащането на адвокатско възнаграждение за оказаната от последния безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, в размера, в който е претендирано, а именно 621,87 лв. Предвид релевираното от ответното дружество възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне справедливото възнаграждение съставът на съда е изложил мотиви, обусловили отказа му за редуциране на претендирания хонорар, които се поддържат и към настоящия момент от съда, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Факт е, че съобразно приетото по дело С-438/22 на СЕС решение от 25.01.2024 г. предвидените в Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при извършването на преценка за справедливия размер на следващия се хонорар при валидно заявено възражение за прекомерност, а съдът следва да извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

Именно при съобразяване с така посоченото настоящият състав на съда е достигнал до извод за съразмерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцовата страна и положения от него труд, и при отчитане на особеностите на производството и материалния интерес, поради което решението не следва да бъде изменяно в частта за разноските.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 46632/27.05.2025 г. от ответника „Ю.Б-Я" ЕООД, чрез юрк. З.Х., с искане за изменение на Решение № 1574 от 07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 8692/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2