Решение № 2349 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100500345 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12259 от 04.11.2022 г. по гр.д. № 58139/2021 г. по описа на СРС, 66 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, против А.

Н. В. ЕГН **********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ****, искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 741,50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „****, аб.№ 333427, ведно със законна лихва от 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 506,69 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г., сумата от 58,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,02 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2021 г. по гр. д. № 31526/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с 1 изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Неправилно, според ищеца, съдът е приел за недоказано в производството, че страните са в облигационни правоотношения във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. В производството са представени доказателства, от които е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Освен това, според въззивника, неправилно съдът е приел, че вземанията на ищеца са погасени по давност без да съобрази приложимите и действащи разпоредби от ОУ на ищеца за доставка на ТЕ.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. В с.з. на 05.04.2023 г. е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че в производството не е доказано, че ответникът е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесният период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че в производството не е доказано, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че доколкото не е доказано, че ответникът е потребител на ТЕ в имота – жилищен обект, то, същият не дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия.

2

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства: саморъчно завещание от 22.08.2005 г. на Д.Т.К. / или Д.С.С./ роден 07.11.1939 г., с което последния е завещал в полза на И.В.М. цялото си движимо и недвижимо имущество, парични влогове, акции и вземания, които е притежавал по време на неговата смърт, и които се намират на територията на България, Съединените американски щати и в чужбина /вписано в Служба по вписванията с акт № 93, том I, вх. peг. 255 Д 117 на 13.01.2009г./; влязло в сила неприсъствено решение от 20.04.2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-14 състав, постановено по гр. дело № 2327/2010 г., с което сключеният между И.В.М. и А. Н. В. предварителен договор за покупкопродажба на процесния недвижим имот от 16.02.2009 г. е бил обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД; последващо саморъчно завещание от 03.03.2006 г., с което завещателят Д.Т.К. е завещал в полза на Л.В.И. цялото си движимо и недвижимо имущество /обявено на 20.04.2010 г. от Нотариус З.Т., вписан с peг. № 438 на НК/;

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 143, том I, peг. № 2946, дело № 115/2010 г. по описа на Нотариус З.Т., вписан с peг. № 438 на НК, вписан в СВ - гр. София с вх. peг. № 24711, акт № 79, том LXIII, дело № 14259/14.06.2010 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том III, peг. № 39722, дело № 408/2010 г., по описа на Нотариус А.Ч., вписан с peг. № 310 на НК, вписан в СВ - гр. София с вх. peг. № 55376, акт № 184, том XXX, дело № 31806, се установява, че собственик на недвижимия имот, за който се твърди да са доставяни количества ТЕ, възлизащи на претендираната от ищеца стойност е Л.В.И..

В производството не е установено от ищеца при условията на главно и пълно доказване, че ответникът А. Н. В. е собственик или ползвател на недвижимия имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к.

„****, с аб.№ 333427.

С оглед това съдът намира че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на собственост върху процесния имот е Л.В.И. - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от 3

ДР на ЗЕ. Същият е бил обвързан от облигационно правоотношение по договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

В случая не е установено да е налице и хипотезата обсъдена с дадените разяснения с т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. За да бъде налице същата следва топлоснабденият имот да е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. Такива твърдения, съответно такова доказване не е проведено в производството, поради което съдът намира дадените разяснения за неприложими в случая.

С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12259 от 04.11.2022 г. по гр.д. № 58139/2021 г. по описа на СРС, 66 с-в.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5