Решение № 131 от 16.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. В. 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И. С. Б., като майка и законен представител на К. Н. С. и от А. Н. С., действаща със съгласието на майка си И. С. Б., всичките чрез адвокат-пълномощник Д. Г. и заявен съдебен адрес:гр.В. ул.”Ц.А. П”№3, етаж I, офис №8 против Решение №594 от 31.07.2023год. постановена по гр.д. №1158/2023г. по описа на РС- В. в частта, в която частично са отхвърлени предявените искове за изменение на месечните издръжки на жалбоподателките.

С обжалваното Решение №594/31.07.2023год. постановено по гр.д. №1158/2023г., РСВ. е изменил размера на месечните издръжки, определени с решение по гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС – В. които бащата Н. С. Б. е осъден да заплаща в полза на децата А. Н. С. и К. Н. С.. Осъдил е Н. С. Б. да заплаща на непълнолетното си дете А. Н. С., действаща със съгласието на майка си И. С. Б., месечна издръжка в размер на 290.00 лева, считано от 15.06.2023г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърли иск до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 440.00 лева месечно. Осъдил е Н. С. Б. да заплаща на малолетното си дете К. Н. С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. С. Б. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 15.06.2023г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърли иск до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 400.00 лева месечно. Осъдил е Н. С. Б. да заплати на жалбоподателките /ищците/ сумата от 1

321.43 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на ВРС сумата от 57.60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжките. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на издръжките.

Решението в частта, в която е осъден ответникът Н. С. Б. да заплаща месечна издръжка на А. Н. С. до размера на сумата от 290. 00 лева, а на К. Н. С. до размера на сумата от 250 лева, както и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано е влязло в законна сила.

Поддържа се в жалбата, че Решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Навеждат се доводи за неправилно определен размер на изменените издръжки от ВРС, като считат същите за недостатъчни, несъответстващи на техните нужди.

Посочва се, че са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата при които били определени първоначалните им издръжки: увеличаване на размера на минималната работна заплата; нарасналата възраст и увеличение на средствата необходими за задоволяване на нуждите им - базисни, здравни и образователни потребности; възможността на ответната страна да заплаща издръжки в търсения размер от получаваните доходи.

Твърди се, че въззиваемият /ответникът/ единствено изплащал определените издръжки и не ги подпомагал допълнително с подаръци.

Твърди се, че жилищните нужди на децата били осигурени от майката, след като на 01.08.2023г. получила уведомление с дата- 25.07.2023г. за напускане на семейното жилище, предоставено за ползване след развода. През периода от 2016г. до постановяване на съдебното решение и определяне на първоначалните издръжки през 2020г. ответникът не е плащал издръжки и не е полагал грижи за децата.

Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат до пълните предявени размери. Представя уведомление от 25.07.2023г. от С.Б.В.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивницата представя писмени бележки по делото, чрез пълномощника й.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна Н. С.

Б. не е постъпил отговор.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържат жалбата и пледира за уважаването й, като им бъдат присъдени направените разноски.

2

Въззиваемият Н. С. Б. се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Не претендира разноски за производството по делото.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото е образувано по искова молба с която са предявени искове от И. С. Б., като майка и законен представител на К. Н. С. и от А. Н. С., действаща със съгласието на майка си И. С. Б., чрез адв.-пълномощник Д. Г. против Н. С. Б., за увеличение на месечните издръжки, определени по гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС- В. от 270.00 лева месечно за детето А. на 440.00 лева месечно и от 230.00 лева месечно за детето К. на 400.00 лева месечно.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК от ответника Н. С. Б., чрез адв.-пълномощник Цецо И., е постъпил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени.

Между страните пред настоящата инстанция не е спорно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява от данните по делото, че:

Ищците А. Н. С. и К. Н. С. са дъщери на ответника Н. С. Б., видно от приложените удостоверения за раждане.

С влязло в сила Решение № 679/21.10.2020г., постановено по приложеното гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС- В. упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца - А. Н. С. и К. Н. С. е предоставено на майката И. С. Б., на бащата Н. С. Б. е определен режим на лични контакти с децата, както и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 270.00 лева за детето А., считано от 23.09.2020г. и в размер на 230.00 лева за детето К., считано от 23.09.2020г.

Майката полага непосредствените грижи за децата.

През учебната 2022/2023г. непълнолетното дете А. е била записана в 9 клас, видно от приложената служебна бележка от ГПЧЕ „Й.Р.“ – В..

От представената служебна бележка от ОУ „Л.К.“ - гр. В. се установява, че малолетното дете К. е била ученичка в 6 клас за учебната 2022/2023г. и редовно посещава учебни занятия.

3

По делото няма данни, нито се твърди, че майката И. Б. след напускане на семейното жилище, предоставено за ползване за една година с бракоразводното решение /считано от 21.10.2020г./, заплаща наем за задоволяване на жилищните нужди на децата и своите.

Предвид изложеното направеното възражение, че същата извършва разноски за подсигуряване на жилище е неоснователно и недоказано по делото.

Доходите на майката са от трудова дейност и са установени от приложеното по делото удостоверение №51/25.05.2023г. на фирма „АСМ“ЕООД, като средното месечно нетно трудово възнаграждение е в размер на 2500.00 лева.

ВРС е констатирал, че по делото няма данни за доходите на бащата липсват, но същият е признал месечен доход от 1380.00 евро, което обстоятелство не е спорно пред настоящата инстанция.

По делото е приет социален доклад от Д”СП” – В. без възражения от страните.

Социалният работник е отразил в доклада, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката. Децата са силно привързани към своята майка. Контакт с бащата не е осъществен, същият се намира в чужбина. От доклада се установяват, че детето Ана посещава зала за фитнес, а К. посещава вокална група за народни песни и танци, като ходи с групата на участия в други населени места.

От показанията на свидетелката Н.С. - баба на децата по майчина линия се установява, че всички грижи за децата са поети от майката. Нуждите на децата през последните 2-3 години са се увеличили. Децата ходят на екскурзии, а К. участва и в група за народни песни и танци. Бащата дава издръжка според съдебното решение, като не им дава повече средства над този размер.

От представеното с въззивната жалба уведомление от 25.07.2023г., от С.Б.В. адресирано до И. Б. се установява, че на същата е определен срок до 01.08.2023г. за опразване на предоставеното за ползване семейно жилище в гр.В. съгласно Решение №

679/21.10.2020г., постановено по приложеното гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС- В..

За да уважи частично предявените искове ВРС е приел, че са настъпилите изменения в обстоятелствата при които са присъдени първоначалните издръжки за децата, с решението по гр.д. № 1027/2019г. на РС - В. считано от 23.09.2020г. и до предявяване на исковата молба, които изменения обосновал с изминалия период от две години и девет месеца.

Израстването на децата безспорно водело и до увеличаване на техните нуждите, както и на необходимите средства за обичайното им отглеждане - закупуване на храна, облекло, учебници, помагала. Изложил е мотиви, че родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка. И двамата родители получават приблизително еднакви 4 доходи от трудово правоотношение - около 2500 лева месечно. За да определи размера на издръжката на детето А., която е на 15 г. ВРС е приел, че за цялостната издръжка са необходими месечно по 450.00 лева, от които ответникът следва да заплаща по 290.00 лева, а остатъкът да се осигурява от майката. По отношение цялостната издръжка на детето К., която е на 12години е приел, че са необходими месечно 420.00 лева, от които ответникът следва да заплаща по 250.00 лева, а остатъкът да се осигурява от майката.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява частично основателна, поради следните съображения:

Предявените субективно съединени искове са с правно основание по чл. 150 от СК за увеличение на издръжки.

Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена за увеличение на издръжка.

За уважаване на предявените искове следва да са доказани от ищците – въззивници в настоящото производство следните предпоставки на претендираните искове по чл. 150 СК – че въззиваемият/ответникът/ е техен родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия /ответник/ да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на родителя/. При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК.

Съобразно установената фактическа обстановка по делото и доводите на страните, въззивният съд намира, че спорен между въззивниците - ищците и въззиваемия - ответник, е въпросът дали бащата Н. С. Б. има възможности да заплаща издръжки в пълните претендирани размер от 440 лева месечно за детето А. и 400.00 лева за детето К. и дали правилно са съобразени нуждите на въззивниците/ищците/ от издръжка при първоинстанционното разглеждане на спора.