Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5883 от 29.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13121/2022
Вид
Решение № 5883
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5883 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.ева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100513121 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 6545/2021г. на СРС, ГО, 26 състав, с което е осъден ответникът СО да заплати на Н. П. С. сумата от 442, 40 лв., представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 20208380407439 по описа на ЧСИ М.Б., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650, 00 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът – ответник Столична община обжалва решението, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че са предприети действия за принудително събиране на наложената глоба на ищеца преди изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Счита, че преценката за наличие на основание за заличаване на дадено публично задължение по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган. Сочи че предявените от ищеца искове са установителни, а не осъдителни, което само по себе си е основание за отмяна на решението. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

1

Въззиваемият – ищец Н. П. С. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна. Поддържа, че за период от 2 години от момента на влизане в сила на наказателното постановление – 06.08.2018г. не са предприемани действия по принудително изпълнение, поради което към момента на образуване на изпълнителното дело, е била изтекла предвидената в закона погасителна давност и събраната по изпълнителното дело сума е на отпаднало основание. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

С оглед на констатираната от въззивния състав нередовност на исковата молба и при съобразяване на направеното от ищеца – въззиваем уточнение, в изпълнение на дадените от въззивната инстанция при условията на чл. 129, ал.

2 ГПК указания, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща принудително събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 20208380407439 по описа на ЧСИ М.Б., както и с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 222, 40 лв., представляваща събрани такси по изпълнителното дело без правно основание.

СРС е разгледал в мотивите си всички факти от правопораждащия състав на двата предявени иска, поради което непрецизното отразяване на правната им квалификация в диспозитива на обжалвания акт не рефлектира върху неговата допустимост.

Неоснователен е довода в жалбата, че преценката за заличаване на публичното задължение по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган и не би могла да бъде предмет на предявения иск, който по същността се е осъдителен. Държавните и общинските вземания по влезлите в сила наказателни постановления са публични вземания и се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е 2 предвидено друго – арг. чл. 162, ал.2, т. 7 ДОПК вр. чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 163, ал. 4 ДОПК, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Налице е и задължителна съдебна практика в посочения смисъл - Определение № 5/04.02.2020г. по адм.д. № 66/2019г. на ВАС, 5 чл. състав, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК/. С оглед изложеното, длъжникът има право от защитата по чл. 439 ГПК при оспорване на изпълняемото право, а при твърдения за неоснователно събрани суми по изпълнението има право да иска връщането им на плоскостта на неоснователното обогатяване по общия исков ред, която хипотеза е налице в разглеждания случай с оглед на направеното от ищеца във въззивното производство уточнение на исковата молба.

С оглед изложеното, предявените искове са процесуално допустими.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв., представляваща неоснователно събрана глоба по изп.д. № 20208380407439 по описа на ЧСИ М.Б.:

Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. При предявен иск в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на това плащане.

Безспорно установено е по делото, че изпълнителното производство е образувано въз основа на наказателно постановление № 329644/2018 от 13.02.2018 г., изд. от зам. – кмет на СО, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 06.08.2018 г., като безспорно между страните е получаването на сумата в размер на 200 лв., от ответника в рамките на 3 производството по принудително изпълнение.

Доколкото става въпрос за "глоба", наложена с влязло в сила наказателно постановление по чл. 53 и чл. 13, б. "б. " от ЗАНН, приложение относно давностния срок намират нормите на ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б.

"а" и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено. На основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, като се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай наказателното постановление е влязло в сила на 06.08.2018г., от който момент е започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давностен срок за изпълнение на наказанието, който е изтекъл на 06.08.2020 г. – тоест към момент предхождащ образуването на изпълнителното дело.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се подкрепя твърдението на въззивника, че за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуването на изпълнителното дело са предприемани действия, с които да е прекъсната давността, поради което събираемото вземане в размер на 200 лв. е било недължимо като погасено по давност преди образуване на изпълнителното дело. Поради това, доколкото изпълнителният процес е образуван след изтичане на давностния срок, събраната сума в размер на 200 лв. в хода на изпълнително дело № 20208380407439 по описа на ЧСИ М.Б. е заплатена без правно основание и предявеният от ищеца иск за връщането й е основателен.

По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 222, 40 лв., представляваща заплатени такси и разноски по изпълнението:

Разноските по изпълнението в процесния случай по арг. от чл. 79, ал.1, т.

1 ГПК, следва да останат за сметка на взискателя. Същите са заплатени от длъжника в рамките на изпълнително производство, образувано след изтичане на предвидената в закона давност за изпълнение на административното наказание “глоба“. С оглед изложеното, е налице изключението по чл. 79, ал.1, т. 1 вр. чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК /при съответно приложение/ и разноските следва 4 да останат за сметка на взискателя. Именно поради това е налице и фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, доколкото взискателят – ответник се е обогатил с процесната сума, а ищецът се е обеднил с нея, което обогатяване и обедняване произтичат от един и същ факт, като е налице и връзка между обедняването и обогатяването. Ето защо кредиторът следва да заплати на длъжника събраните от съдебния изпълнител, но невнесени от взискателя авансови такси и разноски по делото. С оглед изложеното, при образуване на изпълнителното дело след изтичане на предвидената в закона погасителна давност за изпълнение на наложеното наказание “глоба“, таксите по изпълнението следва да останат в тежест на взискателя. Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил такси по изпълнението в размер общо на 222, 40 лв., представляваща авансови такси и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което и предявеният осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 222, 40 лв. е основателен.

С оглед изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено, при правилна правна квалификация на вземанията.

При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 810 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивният съд констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е налице допусната очевидна техническа грешка досежно размера на общо предявената цена на исковете, която е грешно посочена 442 лв., вместо сумата 422. 40 лв., за която са предявени исковете и която правилно е посочена в мотивите на решението.

Ето защо след връщане на делото, СРС следва да процедира по реда на чл. 247 ГПК, както и по реда на чл. 248 ГПК, по направено във въззивната жалба искане, досежно присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, по което до настоящия момент липсва произнасяне.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20057183/12.09.2022г. по гр.д. № 6545/2021г. на СРС, ГО, 26 състав, в ЧАСТТА, с която ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца Н. П. С. сумата от общо 422. 40 лв., представляваща принудително събрана сума по изп. д. № 20208380407439 по описа на ЧСИ М.Б., от която сумата 200 лв., дължима на основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД и сумата 222, 40 лв., дължима на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327 да заплати на Н. П. С., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 810 лв. – разноски за въззивната инстанция.

В Р Ъ Щ А делото на СРС за произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6