Решение № 7821 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7821 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100511878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 270277/23.08.2024 г. на ищеца Т. М. Г., ЕГН ********** срещу решение № 15011/01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 65093/2022 г. по описа на СРС, 47 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Столична община, БУЛСТАТ 0000696327 положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено между страните, че Т. М. Г. е собственик на поземлен имот, находящ се в с.

Лозен, р-н „Панчарево“, Столична община, в. з. „Свети Димитър“, с площ от 480 кв. м. и проекто идентификатор ***, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, *** и ***, на основание давностно владение с начална дата 14.12.1998 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 270277/23.08.2024 г. на ищеца Т. М. Г. с изложени оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с доказателствения материал. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е анализирал подробно представените по делото писмени доказателства и експертното заключение при установяване на релевантните за спора факти, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи в противоречие с материалния закон. Твърди се, че процесният 1 имот е бил част от придобития от него такъв с идентификатор *** с площ от 1 900 кв. м. по силата на нотариален акт № 1, нот. дело № 1/08.01.1999 г., като двама имота са заградени с обща ограда, с един общ вход и засадени овощни дървета върху цялостната му обща площ от 2 380 кв. м. Счита се за несъмнено установено по делото, че в продължение на повече от 10 години е владял имота с намерение за своене, поради което го е придобил на оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, а възраженията на ответника, че същият е частна общинска собственост, не се установяват, тъй като е налице противоречие между основанията, на които се твърди да е станал общинска такава – от една страна АЧОС № 1571/18.10.2000 г., без да става ясно основанието за съставяне на същия, доколкото се посочва разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОС, уреждаща няколко различни основания, а освен това се цитира и решение на поземлена комисия № 1623/23.02.2000 г., отнасящо се за имот, който не е идентичен с този по акта за частна общинска собственост, като наред с това е направено дописване на ръка с оглед промяна в индивидуализацията на същия, а и не се установява надлежно проведена и приключила процедура по възстановяване на имота в полза на ответника по ЗСПЗЗ поради липсата на приложена към него скица, представляваща неразделна част от решението. В тази връзка се посочва, че представената по делото скица № 1623/23.02.2000 г., описана като неразделна част от решение на поземлената комисия, касае друга преписка, а не тази, по която е постановено решение на поземлена комисия № 1623/23.02.2000 г., още повече, че в тях се съдържат взаимно изключващи се данни. Оспорва се възприетият от първоинстанционният съд извод, че в тежест на ищеца е било да докаже, че процесният имот е имал собственик, различен от Столична община. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели, установяващи, че същият не е част от общинския път, а е наследствен на праводателя му С. Н., който от 1990 г. го владее като свой и е ограден с обща ограда заедно с имот с идентификатор ***. Допълва се, че липсват доказателства имотът да е бил отчужден и за него да са изплащани обезщетения. Поради липсата на проведено пълно и главно доказване относно общинския му характер, се счита, че установената в чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност, не намира приложение. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон, оспорвайки процесният имот да е бил частна собственост в т. ч. и на ищеца, осъществявал владение върху него, поради което същият е бил общински, без в рамките на процесния период да е било възможно придобиването му по давност. Конкретно се позовава на съставения АЧОС № 1571/18.10.2000 г. и липсата на ангажирани по делото доказателства имотът да е бил собственост на частно лице, поради което след влизане в сила на ЗОС – 11.06.1996 г. той е станал общинска собственост и по отношение на него намира приложение забраната на чл. 86 ЗС. Изтъква се, че възстановителната процедура е надлежно завършена, позовавайки се на представеното решение на ПК при с. Лозен по чл. 18ж от 2

ППЗСПЗЗ № 1623/23.02.2000 г. и скица към него № 4/23.02.2000 г., представляваща неразделна част от него. Допълва се, че в тежест на ищеца е било да установи, че процесният имот няма общински характер, поради което за него не действа забраната на чл. 86 ЗС. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се стави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба да се добави следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот при изложени в обстоятелствената част на същата твърдения за осъществено в периода от 14.12.1998 г. (съгласно допуснато в о. с. з. на 02.04.2024 г. уточнение) владение, т. е. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Принципът е, че страната, която се позовава на последиците на давността, следва да установи - пълно и главно, че е упражнявала владение върху спорния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го свои в период повече от предвидените в чл. 79 ЗС срокове. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС, фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението изисква фактическо упражняване на такива действия, които съответстват по съдържание на правото на собственост, а относно намерението за своене е установена законовата оборима презумция на чл. 69 ЗС. В случая, предвид твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, настоящият съдебен състав 3 приема за установено по делото, че на основание сключения предварителен договор за покупко-продажба от 10.11.1998 г. считано от м. декември 1998 г. ищецът е установил фактическо държане върху процесния имот, находящ се в с. Лозен, р-н „Панчарево“, Столична община, в. з. „Свети Димитър“, с площ от 480 кв. м. и проекто идентификатор ***, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***,

***, ***, *** и ***, владеейки го като свой собствен с намерение за своене, доколкото го е стопанисвал заедно със съседния такъв с идентификатор ***, закупен от него по силата на съставения впоследствие нотариален акт за покупко-продажба № 1, том I, нот. дело № 1/08.01.1999 г., в който същият е описан като празно неурегулирано дворно място цялото с площ от 1 900 кв. м., съставляващо имот с пл. № 281 по неодобрения кадастрален план на гр. София, местност с.

Лозен, в. з. „Цакарица Шабаница“, заснет през 1992 г. и нанесен в кадастрален лист № Г-108-Б, като за направата на такъв извод способстват не само така обсъдените писмени доказателства, но също така и констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изрично изяснило по време на изслушването си в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г., че процесните 500 кв. м., описани в предварителния договор за покупкопродажба от 10.11.1998 г., съвпадат с процесния имот с проекто идентификатор ***. Нещо повече, фактическите и правните си изводи в тази насока въззивният съд формира и с оглед събраните по делото главни доказателства чрез разпит на свидетелите К.К. и М.В., които безпротиворечиво и възпроизвеждайки свои непосредствени впечатления относно фактите, за които разказват, посочват, че процесният имот се стопанисва от Т. считано от 1999 г., отвсякъде е ограден с бетонни колове и телена мрежа, намира се в съседство с пътя и в него са засадени овошки, без на свидетелите да е известно трети лица да са оспорвали правата му върху него. От изложеното следва правния извод, че ищецът е доказал упражняването от негова страна на фактическа власт върху процесния имот в рамките на твърдяния от него период от време, като в този случай с оглед установената в нормата на чл. 69 ЗС оборима презумция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт – че владелецът държи вещта като своя. Доколкото въведената от законодателя презумпция е оборима, то в доказателствената тежест на страната, която оспорва наличието на намерение да се свои вещта от владелеца, е да я обори, като установи липсата на такова намерение. В случая, от страна на ответника Столична община не се оспорва, че осъществяването на фактическа власт върху процесния имот от ищеца е било явно, непрекъснато и несъмнено, още повече, че данни в тази насока се изличат както въз основа на обсъдените по-горе свидетелски показания, така и от изслушаната съдебнотехническа експертиза, въз основа на които може да се направи извод, че същият е бил заграден с обща телена ограда, заедно със съседния, собствен на ищеца такъв, в който са насадени овощни насаждения. И двамата свидетели имат непосредствени впечатления относно фактите, за които разказват, доколкото единият от тях К.К. е близък приятел на ищеца, поради което периодично го посещава, а другият – М.В. живее в района от 1997 г., поради което ежедневно формира впечатленията си, преминавайки в близост. От своя страна 4 експертът е формирал изводите си въз основа на посещението си на място по време на огледа на имота, също потвърждавайки, че понастоящем същият е ограден с телена ограда.

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a6a77d8-7403-4c42-ac64-ed3e528b11d1