Определение № 298 от 24.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000193 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от Н. И. Д., чрез процесуален представител адв. Д., за изменение на постановеното по делото решение по отношение на разноските за първа инстанция, като се иска:

Да бъдат намалени присъдените в полза на „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 3375.72 лв. до размер на 1500 лв.;

Да се увеличат присъдените в полза на Н. И. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 3700 лв. на 7 897.60 лв.

От противната страна „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ е постъпил отговор, с който искането по чл. 248 от ГПК се оспорва като недопустимо, евентуално като неоснователно. Иска се молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално, да се отхвърли като неоснователна.

Подадената молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Не се споделя възражението за недопустимост поради липса на представен списък на разноските от страна на въззиваемата страна Д. пред настоящата инстанция. Искането по чл. 248 от ГПК касае единствено присъдените разноски за първа инстанция, които са изменени с постановеното въззивно решение предвид изхода на спора във втора инстанция – частична отмяна на първоинстанционното решение и частично отхвърляне на исковата претенция. При това положение не може да се отрече правото на страната да подаде молба по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта 1 му относно разноските за първа инстанция.

Останалите наведени възражения в отговора на

„ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ касаят молбата по същество.

Последната е подадена в законоустановения срок, в рамките на срока за обжалване на решението. Няма основание същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима и следва да бъде разгледана по същество.

По отношение искането за увеличение на присъдените в полза на Н. И. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 3700 лв. на 7 897.60 лв.:

С първоинстанционното решение

„ТЕДИМПЕКС“

ЕООД /в ликвидация/ е осъдено да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., до който размер е уважено възражение за прекомерност на общо претендирано възнаграждение от 12 600 лв, включително за обезпечително производство.

Във връзка с така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и двете страни са предявили молби по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част с искания съответно за присъждането им в пълния претендиран размер /от ищеца Н. Д./, и за намаляването им /от ответната страна „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ /.

С определение № 17/21.01.25 г. и двете молби са оставени без уважение.

Частна жалба против горното определение е подадена само от „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ с искане възражението за прекомерност да бъде уважено до размер на 2000 лв. Въззивният съд се е произнесъл отрицателно по това искане, като във въззивното решение е прието, че няма основание за допълнително редуциране на адвокатското възнаграждение.

Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция в полза на Н. Д. са намалени до размер на 3700 лв. с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция с въззивното решение, на база 6000 лв. – до който размер е уважено възражението за прекомерност с първоинстанционното решение.

В сега подадената молба по чл. 248 от ГПК се иска разноските за адвокатско възнаграждение за първа инстанция да бъдат изчислени съразмерно с уважената част от исковата претенция, но на база пълния претендиран от страната размер – 12 600 лв. по представения списък /л. 146 от първоинст.д./, от които 9500 лв. – за исковото производство, 600 лв.

– обезпечително производство пред ЧСИ П. и 2500 лв. – за обезпечително производство пред СГС.

В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът Д. не е обжалвал определение № 17/21.01.25 г. по първоинстанционното дело, с което искането му за увеличение на разноските за първа инстанция е било оставено без уважение. Поради това и при постановяване на въззивното решение въззивният съд не е излагал 2 съображения в тази насока. Определението в тази част е стабилизирано, като възраженията, направени в тази насока от противната страна „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ са основателни. При това положение не е допустимо преразглеждането на първоинстанционното решение в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца, в частност не е допустимо да се преразглеждат възраженията му против намаляването на адвокатското възнаграждение до размера на 6000 лв. Разноските могат да бъдат променени единствено при изменение или отмяна на самото решение, какъвто е и настоящият случай. Същите са изчислени на база редуцирания размер от 6000 лв. съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Ето защо в тази й част молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането за намаление присъдените в полза на „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 3375.72 лв. до размер на 1500 лв.

С постановеното въззивно решение съразмерно на отхвърлената част на иска ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски за първа инстанция в размер на 3375.72 лв., като изчисленията са направени на база 8810 лв. – платен адвокатско хонорар /представен списък на разноски, инкорпориран в молба от 21.06.24 г./ Искането за намаление на тези разноски се базира на доводи за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за първа инстанция с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, действително извършените правни и фактически действия от страна на пълномощника на противната страна, несъответствието с размера на претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение на противната страна.

Констатира се, че възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД /в ликвидация/ не е било направено от ищеца/въззиваемия Н. Д. нито пред първата инстанция, нито в хода на въззивното производство. Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение само по направено искане от страната. При липса на надлежно въведено възражение за прекомерност, във въззивното решение изчислението на дължимите разноски в полза на дружеството е направено въз основа на претендираното и платено възнаграждение от 8810 лв. Доводите за прекомерност се правят за първи път с молбата по чл. 248 от ГПК, поради което е недопустимо да бъдат разглеждани по същество. Ето защо няма основание по реда на чл. 248 от ГПК да се намаляват разноските, присъдени в полза на дружеството-жалбоподател.

Горното налага извод за неоснователност на исканията по чл. 248 от ГПК, инкорпорирани в молба вх. № 5581/01.07.25 г., подадена от Н.

И. Д. чрез процесуален представител адв. Д.. Същата следва да се остави без уважение, поради което ПАС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5581/01.07.25 г., подадена от Н. И. Д. чрез процесуален представител адв. Д. , за изменение на решение № 164/23.05.25 г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4