Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 234 от 04.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Частно гражданско дело 100/2023
Вид
Разпореждане № 234
Подписан
04.04.2023
Състав
Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.4 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.622 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.622 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.623 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.623 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.623 ал.6 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 234 гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Частно гражданско дело № 20234100100100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.405 ал.1 вр. чл.406 ал.1 вр. чл.404 т.3 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№3158/28.03.2023г. от адв.И. М. – ВТАК, в качеството му на пълномощник на молителя С. С. Я., в качеството му на упражняващ родителските права по отношение на малолетния си син С С.ов С., за издаване на ИЛ за издръжка, въз основа на влязло в сила Разпореждане №130/22.02.2023г., постановено по Ч. гр.д.№100/2023г. по описа на ВТОС.

Съдът, след като разгледа молбата, приема за установено от фактическа страна следното:

С невлязло в законна сила Разпореждане №130/22.02.2023г., ПРИЗНАВА в Република България, на основание чл.622 ал.1 ГПК, Решение от 18.06.2015г., постановено по дело №7815/13.8TBCSC от Съд към район Лисабон Запад, Секция за семейни и непълнолетни – Кашкайш – 3-ти състав, Португалия, ведно с представляващите неразделна част от същото Заключение от 17.04.2018г. и Заключение от 02.08.2018г., с което упражняването на родителските права и отговорности по отношение на малолетното дете Севдалин С.ов С., с ЕГН **********, са предоставени на бащата С. С. Я., ЕГН **********, и ДОПУСКА, на основание чл.623 ГПК, изпълнението на същото решение, с което ответницата Е. А. С., ЕГН **********, е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 евро на малолетното дете Севдалин С.ов С., с ЕГН **********, между 1-во и 8-мо число всеки месец, чрез каквато и да било форма на заплащане, и по-точно чек, пощенски запис, депозит или банков превод на сметка, посочена от бащата, и която ще бъде актуализирана всяка година през м.юни, с начало м.юни 2015г., според и пропорционално на индекса на инфлацията включително и този на жилищата, публикуван в НСИ.

Постановеното по делото Разпореждане №130/22.02.2023г. е редовно връчено на молителя, но към момента на настоящото произнасяне от съда не е връчено на длъжника Е.

А. С. и не е влязло в законна сила.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.405 ал.1 вр. чл.406 ал.1 вр. чл.404 т.3 ГПК за издаване на ИЛ е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.405 ал.1 ГПК, изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 ГПК актове. На основание чл.404 т.3 ГПК, подлежат на принудително изпълнение решенията на чуждестранните съдилища, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Съгласно чл.405 ал.4 изр.2 ГПК, ИЛ, издаден въз основа на актовете по чл.404 т.3 ГПК, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.

На основание чл.406 ал.1 ГПК, ИЛ се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл.406 ал.2 ГПК, в настоящият случай по чл.404 т.3 ГПК съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон.

В процесният случай молителят претендира издаване на ИЛ въз основа на акт по чл.404 т.3 ГПК. С постановеното Разпореждане №130/22.02.2023г. по Ч.гр.д.№100/2023г. по описа на ВТОС по реда на чл.622 ал.1 ГПК е признато и на основание чл.623 ГПК е допуснато изпълнението на осъдително решение за издръжка на чуждестранен съд, поради което и на основание чл.622 ал.4 и чл.623 ал.5 ГПК, Разпореждане №130/22.02.2023г. по Ч.гр.д.№100/2023г. по описа на ВТОС по допускане на изпълнението, има значението на решение, постановено в исков процес, което, съгласно чл.623 ал.6 ГПК, подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд и към момента на подаване на настоящата молба по чл.406 ал.1 ГПК не е влязло в законна сила.

Решението на чуждестранният съд, по което с Разпореждане №130/22.02.2023г. по Ч.гр.д.№100/2023г. по описа на ВТОС е допуснато изпълнение на територията на Република България, като акт по чл.404 т.3 ГПК, е редовен от външна страна, но, доколкото Разпореждане №130/22.02.2023г., с което е допуснато изпълнението му, не е влязло в законна сила, то не е породена изпълнителната сила на чуждестранното осъдително решение на територията на Република България и последното не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което не са налице предпоставките по чл.406 ал.1 ГПК и молбата за издаване на ИЛ въз основа на акта по чл.404 т.3 ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото и съгласно чл.405 ал.4 изр.2 ГПК, ИЛ, издаден въз основа на актовете по чл.404 т.3 ГПК, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила. Съдебното решение за допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение не е осъдително, но влизането му в сила поражда изпълнителната сила на чуждестранното осъдително решение на територията на Република България, съответно – качеството на последното като изпълнително основание по чл.404 т.3 ГПК, въз основа на което следва да се издаде ИЛ по чл.405 ал.1 ГПК. В процесният случай, доколкото Разпореждане №130/22.02.2023г. по 2

Ч.гр.д.№100/2023г. по описа на ВТОС, с което е допуснато изпълнението на чуждестранното съдебно решение, към момента не е влязло в законна сила, не е завършена процедурата по екзекватура, поради което не са налице предпоставките за издаване на ИЛ по реда на чл.404 т.3 ГПК. /Така, Определение №261/10.08.2020г. по Ч.т.д.№920/2020г., Т.

К., Т.О. на ВКС/.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.405 ал.1 вр. чл.406 ал.1 вр. чл.404 т.3 ГПК, предявена от адв.И. М. – ВТАК, в качеството му на пълномощник на молителя С. С.

Я., ЕГН **********, в качеството му на упражняващ родителските права по отношение на малолетния си син С С.ов С., ЕГН **********, за издаване на изпълнителен лист въз основа на акт по чл.404 т.3 ГПК – Решение на чуждестранен съд от 18.06.2015г., постановено по дело №7815/13.8TBCSC от Съд към район Лисабон Запад, Секция за семейни и непълнолетни – Кашкайш – 3-ти състав, Португалия, ведно с представляващите неразделна част от същото Заключение от 17.04.2018г. и Заключение от 02.08.2018г., по което с Разпореждане №130/22.02.2023г., постановено по Ч.гр.д.№100/2023г. по описа на ОС – Велико Търново, е допуснато изпълнение на територията на Република България, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло молбата за издаване на ИЛ, подлежи на обжалване от молителя в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - София.

Препис от определението да се връчи на молителя, чрез пълномощника му.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3