Протокол № 314 от 28.10.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 314 гр. С., 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Съдия:

Пламен Д. С.

Съдебни

ПЛАМЕН ХР. ГАГАМОВ заседатели: Веселка В. Каварджикова

Марина Ат. Арнаудова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева и прокурора Б. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ характер № 20222200200217 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура С., редовно призована, се явява прокурор Б.

С..

Подсъдимият О. А. П., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК – С., редовно упълномощен от по-рано.

Частният обвинител М. Р. Р., редовно призована, не се явява.

Частният обвинител Д. И. Р., редовно призован, се явява лично.

За двамата частни обвинители се явява адв. В. С., редовно упълномощен от по-рано.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДС.П.: Да се даде ход на съдебното заседание.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Производството се намира във фазата на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на подсъдимия да даде обяснения във връзка с обвинението.

Подсъдимият П.: На дадения ден, когато се прибирах от работа, точен 1 час ще излъжа, може би 3:20 и 3:30 часа, между едни гаражи и един блок в кв.

„Б.“ спря една кола зад мен. От нея излязоха двама мъже, на възраст може би колкото мен. И двамата бяха едри и ме извикаха. Почнаха да ми говорят „аз ли съм любовчията”, „аз ли се мисля за големия сваляч“ и да спра да пиша на който не трябва. В началото не можах да разбера за какво става въпрос, мислех, че са се объркали и ги попитах за какво става въпрос. Те ми казаха, че много добре знам, да не се правя. И аз отново ги попитах за кой става въпрос, защото аз не си пиша само с един или с една. Започнаха заплахите.

Единият посегна, другият го дръпна и го успокояваше. Пак ми казаха да спра да пиша. След това ми казаха, че Б. ще ме чака в 9.00- 9.30 часа на Текстила.

Вече тогава разбрах за какво става въпрос. Не им отговорих, защото мислех да не ходя, защото не знаех какво може да стане тогава. Нито потвърдих, нито отрекох, че ще отида, просто замълчах и се прибрах. Изкъпах се, хапнах си и заспах. Събудих се, когато вече беше тъмно, не мога да кажа точен час. Може би е било 7 и нещо, 8 без нещо. Не ми се ядеше храната в нас, тръгнах да се поразкарам малко и реших да отида до „Двата аслана“ да си взема закуска.

Чак на Новоселския мост се сетих за случката през деня, при която ме заплашваха. Беше още рано и затова не отидох направо там. Отидох да търся С., на М. брат й и компанията. Те се събират на Сухата чешма, на Читалището, има една детска градина там. Детската градина е точно над Читалището. Не можах да ги намеря. На Новоселската река, където минава главния път, там под една кооперация има кафе машина и си взех едно кафе да се поразсъня. Първо стоях в една беседка, която се намира зад блока, отстрани на който се намира скамейката, на която седнах след това. Тази скамейка, на която стоях след това е отстрани на блока, а беседката е зад блока. Поседях малко в беседката и в 9 часа без нещо отидох на скамейката.

Не отидох на спирката, защото преди това ме заплаши с двама човека, няма как да отида там. Тази скамейка е на централно място и всяка една кола, която минава я осветява. Тъй че там не може да се каже, че се е крил човек.

Скамейката се намира на разстояние 50-60 метра от спирката. Поседях малко, то си беше студено, изпих си кафето, изпуших си цигарата. Искам да кажа, че не съм бил с шапка, защото Данчо Белята твърди, че съм бил с шапка.

Поседях, доизпуших си цигарата и не ми се чакаше повече, защото беше голям студ. Реших да си тръгна и една кола спря пред мен. Точно срещу мен и ме освети и нямаше как да видя даже кой е вътре. Даде колата малко наляво, колкото да мога да го видя, да завърти фаровете, които бяха срещу мен, за да ги отклони от мен и видях тогава Б. вътре в колата. Аз не знаех, че той има нова кола и нямаше как да знам с каква кола ще дойде. Знаех, че има червена кола. М. ми каза, че Б. има три коли - червена кола, джип и бус. Така че аз очаквах да дойде с червена кола. Аз нямаше как да знам, че той си е купил нова кола. Не знам каква беше колата. От обвинителния акт разбрах, че е Голф. Б. беше спрял неправилно, нямаше как да стои там колата и ми махна с ръка да отида към Текстила. Когато тръгнах, аз вече се успокоих, защото ги нямаше двамата, които ме заплашваха преди това. Б. беше самичък и затова 2 отидох, без притеснение. Той дори ме очакваше да мина от неговата страна, беше се завъртял така, че ме очакваше да дойда от неговата страна, откъм шофьорското място. А аз минах от другата страна, отворих си вратата и седнах при него. Когато влязох директно му зададох въпроса „Защо направи тъй, Б.е? Трябваше ли тъй да правиш? Ако искаше да се свържеш с мене, имаш ми фейсбука, месенджъра“. Можел е да вземе и от М. номера, както го бяха взели преди това от М.. Бащата на Б. преди това беше взел номера ми от М.. Той само ми каза: „Ми тъй се случи” и се усмихна, нищо друго. Дори искаше да тръгнем нанякъде, защото колата беше включена, но аз му казах, че можем и там да говорим. Не знам дали след това изключи колата или не, но парното си вървеше, защото беше студено. Започна да ме разпитва за М., дали се виждам с нея, казах му: „Не“. Попита ме дали си пиша с нея, казах му:

„Да“. Дали говорим по телефона, казах му: „Да“. Водехме спокоен разговор.

Той си беше на телефона и аз си бях на телефона. Аз си пишех. Той не знам какво правеше. Аз се бях подпрял на пасажерската седалка. Бях се наклонил към неговата страна и си пишех на телефона с Б.а, ако не се лъжа. Б.а е едно момиче, приятелка на приятелката на брат ми, от моето село. Когато съм си писал с Б.а, преди това си бях писал и с М.. Останал е чата и се вижда с кого съм си писал. Явно тогава Б. е видял, че съм си писал с М. и ми каза да спра всякакви контакти с нея, да си пиша и да се виждам с нея. Аз директно му отговорих, че няма причина да спирам контакт с нея, нито тя ми е направила нещо, нито аз на нея съм й направил нещо. Той тогава се завъртя наляво и ми каза: „Следващия път няма да дойдат само да те заплашат” и ми посегна.

Тогава не знаех с какво. Посегна ми с предмет, дори не знаех какъв е предмета. Аз докато бях подпрян, си изправих главата и го погледнах преди да се случи всичко това, преди той да ми посегне. Както бях подпрян на една страна, се изправих защото тона му стана раздразнителен, но не съм ставал прав, а бях седнал. При самото посягане от негова страна аз скочих отгоре му и му хванах лявата ръка. Предметът, с който ми посегна, той държеше в лявата си ръка. Аз му хванах лявата ръка и му извих палеца. С дясната си ръка хванах предмета, а с лявата си ръка му извих палеца надолу, за да пусне предмета. Той пусна предмета, при което ме удари с лакът в лявата скула на лицето. Аз се опитах да се изтласкам от него в самата седалка, шофьорската.

Лявата ми ръка се подхлъзна и влезе между него и седалката, при което той с цялата си тежест се подпря на лявата ми ръка и се нахвърли отгоре ми. Аз бях с две качулки вътре в самата кола. Нямаше дори как да го погледна, защото главата ми през цялото време беше наведена. През цялото време се опитваше да вземе предмета, който му взех, защото ми дърпаше десния ръкав. Чудех се защо толкова ми дърпа ръкава и тогава вече усетих, че е нож. Отначалото не разбрах какъв предмет взех от него, защото съм се порязал и нищо не усещах.

Може би ми е била изтръпнала ръката, нямам си на представа. Тогава ме достраша още повече, защото вече разбрах с какво ми посегна. И след като не можех да се измъкна, реших да го наръгам в крака да ме пусне, но къде е попаднал удара с ножа вече впоследствие разбрах. Впоследствие разбрах от 3 самите снимки. Преди да видя снимките, не знаех къде е попаднал удара.

Като усетих, че ми се отпуска ръката, без да се замисля направо директно избягах. Може да съм затворил вратата, може и не, не мога да си спомня.

Избягах в посока към Горското, по стъпалата на „О.“. Точно за това, че не знаех, къде са попаднали ударите, реших да се върна. Дори не видях, че М. е там около колата, защото бях в шок. Впоследствие, когато бях до колата разбрах, че е там, защото й чух гласа, говореше по телефона. Преди да й чуя гласа, бях хванал дръжката на предната дясна врата, пасажерската и в паниката почнах да я бърша с ръкава си, ако не се лъжа. Тогава и да съм казал нещо на М. или да съм направил някакъв жест, не си спомням и пак избягах в същата посока. Минах зад „Еко асорти“ в Република. Кръвта от раната ми на ръката започна да засъхва. Дотогава не знаех, че имам рана. В къщи разбрах, че имам рана. Скочих в реката да си измия ръцете. През цялото време ножа беше в ръката ми. Нито съм го крил, нито съм се опитвал да го крия, бях в шок, не знам какво се е случило. До старата Художествена гимназия от северната страна се осъзнах, че ножа е все още в ръката ми и го хвърлих на първото място, което видях. След това се прибрах, ръката ми продължаваше да кърви. Тогава разбрах, че ми е срязана ръката. Измих си ръцете. Не знаех, че ми е срязана ръката, бях си свалил качулката с дясната ръка, която беше цялата в кръв и съм изцапал качулката и ги хвърлих за пране. Минаха се 1015 минути, позвъниха ми от полицията и след това дойдоха. Оттам нататък ме закараха в полицията и в ареста. Нямам си представа дали Б. беше с предпазен колан, в колата беше тъмно. Моят телефон светеше. Аз не се интересувах той какво прави на неговия телефон, не съм се обръщал към него.

Когато аз бях на скамейката пред блока, Б. дойде с колата си и я спря фронтално срещу мен. След това зави наляво в посока Текстила и там паркира колата. След като сви наляво, видях, че е Б., когато ми показа с жест да отида към него. Когато влязох в автомобила, не съм забелязал дали Б. беше с предпазен колан, той си завъртя само главата към мен. Тогава телефонът не беше в ръцете му. След това беше с телефона, защото явно тогава са си писали с М.. Влязох и му казах: „Б.е, защо направи тъй? Можеше и по другия начин – да ми звъннеш, да ми намериш номера, можеше да ми пишеш във фейсбук, знаеш ми месинджъра, фейсбука, инстаграма. Можеше да вземеш и от М. номера ми“. Б. не беше през цялото време с телефона. Писа си с някой, след което си прибра телефона. Явно тогава са си писали с М.. Аз също си прибрах телефона. Когато той си промени тона, докато говорихме, веднага и аз си прибрах телефона. Когато той се обърна наляво, за да вземе нещо, нито той, нито аз имахме телефони в ръцете си.

Когато аз усетих, че държа нож в ръката си, тогава го завъртях с острието към него и му нанесох удар, който беше насочен към крака му, за да ме пусне, обаче ударът не е попаднал в крака му. Разговорът преди Б. да вземе предмета продължи 2-3 минути, не повече. Борбата между нас беше за секунди, може би минута, нямам си на представа. Въпреки, че Б. ме беше 4 извикал в автомобила си, аз започнах разговора с въпроса защо е направил така, защо ми праща хора. Зададох му този въпрос, когато влязох в колата и той ми отговори: „Просто така се случи” и дотам беше, и нищо повече. Той започна да ми задава въпроси дали се виждам с М., аз го излъгах, че не сме се виждали. Разговорът приключи с неговото замахване към мен. Докато бяхме с Б. и си говорихме, някой ми писа и затова си извадих телефона. Видях, че това е Б.а. Явно на него тогава пък му е писала М. и той си извади телефона.

Аз не знам той с кой си е писал. Аз дори тогава не знаех, че си е писал с М..

Разговорът не можа да протече. Разговорът между нас го приключи Б. със замахването. В момента, в който Б. замахна, и той и аз бяхме с прибрани телефони. Когато Б. ме разпитваше за М., аз получих съобщение от Б.а и си извадих телефона. Аз като си извадих телефона, той може би е надникнал и е видял, че съм си писал с М. и тогава си промени тона. Докато аз си пишех с Б.а, продължавах да говоря и с него, отговарях му само с да и не. Аз бях като на разпит тогава. С М. С. имах връзка 8 месеца - от 1 януари 2021г. до 8 август същата година. Връзката ни беше интимна. М. всеки ден беше в нас.