Решение № 3014 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100105148 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. А. Ф., ЕГН ********** и А. А. Б., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. **** – адв. Г. Й. Й., срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС", ЕИК 203066057, с която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците по 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от смъртта на техния баща, настъпила вследствие на ПТП от 04.11.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „ Мерцедес ", модел „ ГЛА 200 ЦДИ " с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.11.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал.

1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че на 04.11.2024 г., около 18:10 часа. в гр. София, по ул.

„Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „39-та” към ул. „Софийски околовръстен път", се движел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛА 200 ЦДИ“ с рег. № ****, управляван от С. М. С.. В района на кръстовището с ул. „40-та" автомобилът не пропуснал пресичащия от ляво надясно платното за движение пешеходец, вследствие на което настъпило ПТП. От осъществилия се удар между лекия автомобил и пешеходеца е настъпила смъртта на А. С. Б.. Последният бил баща на ищците, които търпели неимуществени вреди в резултат на загубата на своя близък.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 650/ 04.11.2024 г., съгласно който виновен за настъпването на пътния инцидент бил водачът на л.а. марка „Мерцедес", модел: ,.ГЛА 200 ЦДИ", с рег. № ****. По случая било образувано ДП № 11332/2024 г. по описа на СРТП – СДВР, пр. пр. № 218854/2024 г., по 1 описа на СГП.

Ищците твърдят, че към момента на произшествието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество. На 18.11.2024 г. те предявили претенцията си за обезщетение за неимуществените им вреди пред дружеството, което не заплатило обезщетение в предвидения тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията. Затова ищците молят съда да осъди ответника да им заплати търсените обезщетения за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава, считано от 18.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендират и на правените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК 203066057, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на процесното произшествие гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Мерцедес", модел: „ГЛА 200 ЦДИ", с рег. № ****, е била застрахована при него.

Не оспорва също, че на 18.11.2024 г. ищците са предявили претенцията си пред застрахователя, който не им е заплатил обезщетение.

Оспорва твърдението, че процесното произшествие е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“. Твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието е виновното и противоправно поведение на пострадалия А. С. Б., който е пресичал трилентов път на нерегламентирано за това място, в тъмната част на денонощието, в участък от пътя където максималната разрешена скорост за МПС е 70км/ч. Смята, че пострадалият е бил в пияно състояние и е предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващите автомобили, навлязъл е в платното за движение в опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес“, с което е лишил неговия водач от възможността да предотврати настъпване на произшествието. Всичко това евентуално обуславяло съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия, което следвало да се отчете при размера на обезщетението.

Евентуално заявява, че А. Б. вече е бил починал към момента на удара с лекия автомобил „Мерцедес“. На следващо място оспорва и заявените от ищците неимуществени вреди, за които заявява, че не се предполагат. Смята, че ищците не са имали близки отношения с починалия им баща. Поради това търсеното от тях обезщетение било прекомерно. Освен това оспорва и началния момент, от който се претендира лихва за забава. Ответникът смята, че не е изпаднал в забава и затова не дължи лихва от датата на претенцията, а от датата на исковата молба. Прави искане за спиране на делото до приключване на наказателното производство.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

2

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 18.11.2024г. се установява, че ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

От приетите по делото доказателства е видно, че ищците са деца на А. С. Б..

По делото са изслушани Комплексна съдебномедицинска и автотехничска експертиза /КСМАТЕ/, както и повторна САТЕ, които са дали следния механизъм на процесното ПТП:

На 04.11.2024г. около 18:10 часа лек автомобил „Мерцедес”, модел „ГЛА 200 ЦДИ”, peг. № ****, управляван от свидетеля С. М. С., се е движил по бул. „Ботевградско шосе“ в посока от с. Д. Богров към „Околовръстен път”.

В зоната на местопроизшествието, пешеходецът А. С. Б. -57г. предприема пресичане на платното за движение пред автомобила, в лентата в която се е намирало превозното средство и от ляво на дясно като изминава 1,2 - 1-3 м. до достигане на мястото на удара.

Поради пресичане на траекториите на движение на автомобила и пешеходеца настъпва удар между тях. като ударът е реализиран е предна лява част на автомобила в долен десен крайник на пешеходеца. Мястото на удара е локализирано в крайната лява лента за движение на автомобили. Произшествието е настъпило в границите на населено мястос.Долни Богров и в неосветен участък от пътя.

При това са настъпили увреждания върху купето на автомобила, а пешеходецът пада пред него. При падането, лекият автомобил преминава през тазовата му област с предно ляво колело.

След този удар, лекият автомобил се насочва на дясно и се установява на около 280м. след линията на приетия ориентир.

Вследствие на процесното ПТП пешеходецът А. С. Б. е получил съчетана травма с водеща закритата тазова травма, в резултат на което е починал.

При аутопсията на починалия е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 4.68 г/л (%о). Видно от заключението по КСМАТЕ, както и от обясненията на в.л. д-р М. в съдебно заседание, пострадалият А. С. Б. към момента на настъпване на процесното ПТП е бил в тежка степен на алкохолно опиване. Това състояние се характеризира с тежки нарушения в централната нервна система - мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, даже може да има тежко потискане на централната нервна система. Лицето е в сопорозно състояние или в кома, налице е пълна безчувственост към болкови дразнители с тежки 3 смущения в дишането и сърдечната дейност, като е възможно да настъпи смъртен изход само заради количеството алкохол. Това състояние на пострадалия изключва каквато и да е волева реакция и съзнателна мисловна дейност т.е. изключва каквото и да е съобразяване и съответно предприемане на поведение по повод външни опасности, като пострадалият сам се е поставил в това състояние.

Заключенията по двете, приети експертизи, приемат, че

1.произшествието е настъпило в рамките на населено място и на място в което липсва хоризонтална напречна пътна маркировка, която да обозначава „пешеходна пътека.

Двете платна за движение за отделени едно от друго с разделителен остров с ширина 4,00 м и ограничен от пътните ленти с еластична предпазна метална ограда („мантинела”), която в мястото на събитието не е прекъсната т.е., за да навлезе на пътното платно пешеходецът е предприел действия за прескачане на оградата. Липсват данни за обекти, които ограничават видимостта на субектите участници в събитието един към друг.Видимостта на субектите един към друг не зависи от движението на автомобили в другите пътни ленти.

2.безспорно е установено, че пешеходецът е преминал мантинелата. Липсват обаче данни какво е било поведението на пешеходеца преди настъпване на процесния удар, какво е била позицията на тялото му към момента на удара- изправена или не, дали се е движил или е бил в неподвижно състояние. Състоянието на пострадалият се характеризира с тежки нарушения на координацията, мисловната дейност и ориентировката, поради което не може да се допусне рационален модел на поведение.

3.липсват данни за предприети действия от страна на водача, както за извършване на криволинейно движение от страна на управляваното от него превозно средство, така и за предприето аварийно спиране.

4.пешеходецът попада в „опасната зона” за спиране на „Мерцедес” и водачът на последния не е имал техническа възможност да предотврати удара между тях. Видно от заключението по КСМАТЕ ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим, както при движение с 96 км/ч, така и при движение на автомобила със скорост от 50 км/ч.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния 4 водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.

Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл.

432, ал. 1 КЗ - в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - случайно деяние по чл. 15 НК.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че в процесния случай водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел „ГЛА 200 ЦДИ”, peг. № ****, управляван от С. М. С., не е действал противоправно и виновно.