Решение № 796 от 09.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20242120107309 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ***** против Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ******.

В исковата молба се твърди, че ответникът е дългогодишен познат на ищеца. Поради заболяване, което ограничава възможността му да се придвижда самостоятелно, за известен период от време ответникът му помагал в домакинството, като му пазарувал, носел му храна, лекарства и други. Ответникът предложил ищецът да го упълномощи, за да може да тегли пенсията му от банковата му сметка. Предвид близките им отношения, ищецът му се доверил и му предоставил пълномощно, по силата на което ищецът да има достъп до банковата му сметка в „Ти Би Ай Банк“ и при нужда от средства, по негова молба, да може да тегли от сметката му, като това се отнасяло основно до пенсията му, която получавал ежемесечно и която някой трябвало да тегли от сметката му. Не е давал съгласие да бъдат теглени пари от сметката му на по – големи суми. При нужда от повече средства, тегленето следвало да става само след предварително даденото от ищеца съгласие.

Твърди, че при направена от него справка установил, че в периода от 06.10.2023 г. до 21.11.2023 г., за по – малко от два месеца, ответникът изтеглил от банковата му сметка общо сумата от 35 000, за което не е давал изричното си съгласие и не е искал да бъдат теглени такива големи суми. До момента не била получена сумата от 35 000 лв., като тази сума ответникът задържал за 1 себе си.

Сочи, че била изпратена нотариална покана от страна на ищеца до ответника с искане за връщане на изтеглените суми, но не бил получен отговор. Претендира сумата от 20 000 лв., изтеглени от ответника от банковата сметка на ищеца в „TBI Bank“ в периода 06.10.2023 г. до 13.10.2023 г., съответно на 06.10.2023 г. – 5000 лв., на 09.10.2023 г. – 5000 лв., на 10.10.2023 г. – 5000 лв., на 13.10.2023 г. – 5000 лв., като всички средства били присвоени без да са отчетени пред ищеца.

С тези доводи се предявяват искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, която сума ответникът изтеглил от банковата сметка на ищеца в периода 06.10.2023 г. до 13.10.2023 г. и не е отчел по сключен между тях договор за поръчка на доверителя съгласно чл.284, ал.2 вр.чл.36 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2024 г. до окончателно плащане на сумата.

Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ******, с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата претенция.

Изразява становище в насока нередовността на исковата молба.

Оспорва твърдението, че пълномощното било направено по предложение на ответника, нито, че било само за теглена на пенсията.

Ответникът се грижел за приятеля си около година и половина, до м.02.2024 г., в гарсониерата на Д. Д., като грижите били по отношение на всичко необходимо. Това било видно от текста на пълномощното, което било изключително разширено и обхващало представителство пред много и различни държавни и други органи и заведения, във връзка с влошеното здравословно състояние на ищеца. Оспорва, че ответникът е теглил пари от сметката му без негово знание или съгласие.

Не оспорва, че са теглени суми от банковата сметка на ищеца, но това не било по негово самоволно решение, а винаги по искане на ищеца. След това ответникът предавал на ищеца всички изтеглени парични суми и ищецът ги държал под възглавницата или матрака на леглото, на което спял. Когато се налагало да се пазари, да се закупуват храни, лекарства, памперси, ново легло, матрак, обзавеждане, препарати, дрехи и др., да се заплащат консумативи и други разноски, ищецът давал необходимата сума на ответника и той правил съответните покупки и плащания.

Твърди, че през 2023 г. ищецът претърпял операции за смяна на тазобедрени стави в УМБАЛ „Дева Мария“, поради което след изписването му от болница имал нужда от грижи, които ответникът полагал за него. Освен грижи, имал нужда от лекарства, рехабилитации и други, които били организирани и осигурявани от ответника заедно с неговите деца, които помагали на баща си в грижите му за Д. Д., включително и с транспорт. В периода преди извършване на операцията, ищецът имал запор върху пенсията 2 си, поради което разходите по престоя и заплащане на консумативи, сменени стави и други, били направени от ответника с негови лични средства, които след това му били възстановени от ищеца с изтеглени от банковата му сметка пари.

Ищецът бил на санаториум в Бургаските минерални бани, като престоят му, пътуването до там и т.н., също били заплатени от ответника с негови лични средства, които след това му били възстановени от ищеца с изтеглени от банковата му сметка пари.

Моли за отхвърляне на така предявения иск. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено извлечение от банкова сметка на Д. И. Д. при „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, от което се установява, че на 06.10.2023 г. в качеството си на пълномощник ответникът Д. В. К. изтеглил сумата от 5000 лв. На 09.10.2023 г. ответникът Д. В. К. изтеглил сумата от 5000 лв. На 10.10.2023 г. ответникът Д. В. К. изтеглил сумата от 5000 лв. На 13.10.2023 г. ответникът Д. В. К. изтеглил сумата от 5000 лв.

По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от Д. И. Д., с което последният упълномощил Д. В. К. да извършва определени правни действия, включително да го представлява пред „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с правото да тегли и внася в брой без ограничения суми по вече открити при банката негови сметки в лева и чужда валута.

По делото са представени платежни нареждания от Д. И. Д. за сумите от 2000 лв., както и 1020 лв. за заплащане на средства към УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД и МЦ „Дева Мария“ ЕООД.

Видно от писмо на РП – Бургас по жалби на Д. К. са образувани шест броя преписки към РП – Бургас, като всяка една от тях е прекратена с отказ да се образува досъдебно производство, с изключение на преписка с вх.

№1353/2024 г., по която е образувано ДП за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, което все още не било приключило. Преписка с вх.

№4202/2024 г. била обединена с преписка с вх. №1353/2024 г.

По делото е представено удостоверение от НОИ, с което се установява, че по отношение на пенсията на Д. И. Д. не са правени удръжки, както и не е налаган запор. Постъпило е писмо от РЗИ – Бургас, с което се заявява, че лицето Д. Д. е било хоспитализирано в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД в периода 13.09 – 14.09.2022 г. за инвазивна процедура в Клиника по кардиология.

Лицето е било хоспитализирано за период 14.11-24.11.2023 г. с диагноза Наличие на ортопедични импланти на стави. Изкълчване на бедрото.

Усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни протези в отделение „Физикална и рехабилитационна медицина“ към УМБАЛ Бургас АД. Приложено е писмо с вх. №94-32-7/15.01.2025 г. от МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД и епикриза, издадена от УМБАЛ Бургас АД на Д. Д..

3

По делото е прието писмо от УМБАЛ Бургас АД, от което се установява, че Д. Д. е бил хоспитализиран от 14.11.2023 г. до 24.11.2023 г. в ОФРМ към УМБАЛ Бургас АД, като лицето не е заплащало престой, в история на заболяването липсвали документи за платени суми. Представено е и писмо от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, от което се установява, че Д. Д. е заплатил общо сумите от 151.90 лв. за периода 03.01.2023 – 06.01.2023 г.; 2353, 60 лв. за периода 21.05.2023 – 02.06.2023 г.; 157, 10 лв. за периода 20.06.2023 – 14.07.2023 г.; 281, 10 лв. за периода 01.07.2023 г. до 14.07.2023 г. Всички посочени суми са заплатени в броя. Заплатена по банков път е и сумата от 2000 лв. за периода 17.07.2023 г. до 24.08.2023 г. и 6, 30 лв. в брой. Приложена е и фактура от 24.08.2023 г.

По делото са разпитани свидетели.

Св. Я. П., без родство и дела със страните, заявява, че е ходила в дома на ищеца два пъти. Веднъж за да помогне на К., защото трябвало да занесе нещо, като вторият път тя решила да помогне. Свидетелката видяла, че К. не може да се грижи за ищеца, нямало печка, хладилник в дома му. В тях имало мухлясал хляб, нямало вода и било мръсно. Знае, че на Д. му е правена операция и бил при негови племенници в Нова Загора. Не е ставало въпрос за пълномощно за теглене на пари от банковата сметка на ищеца. К. постоянно искал да му се направи пълномощно, за да може да тегли пари с цел да ги дава на дъщеря си и зет си. Свидетелката разбрала това от ищеца. В момента ищецът живеел в нейната къща в с. И. Това било по негово желание, защото той не искал да живее при племенницата си.

Св. Р.Н.а, дъщеря на ответника, заявява, че страните са приятели от повече от 35 години. На ищеца му се случили здравословни проблеми и той се обърнал към баща й, за да му помогне и да се грижи за него. Още в началото Д. имал здравословен проблем и племенницата му го взела, за да се грижи за него в Стара Загора. Тогава почнал да се обажда на ответника, за да го вземе и прибере в Бургас. Д. Д. претърпял сериозна операция на ставата, като ответникът се грижил за него, осигурявал му храна, оставал да спи в дома му.

Д. нямал достъп нито до пенсията си, нито до парите си като се върнал от Стара Загора. Ответникът му плащал разходите с уговорката един ден те да му бъдат възстановени. Престоите в болниците на ищеца били заплащани от ответника. Впоследствие описва, че и друга жена на име К. започнала да се грижи за ищеца. Ответникът споделил на свидетелката, че при изписването на Д. Д. от болницата, той присъствал и Д. лично на касата си платил в брой за престоя в болницата. Не знае къде си държал парите Д.. Ответникът казвал на свидетелката, че когато теглил парите му ги давал и когато е имал нещо да купува, той му е давал пари за покупки.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на мандатни отношения с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ответникът е получил в изпълнението им описаните в исковата молба парични суми. При 4 доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по предаване на получените въз основа на мандатните отношения парични суми на ищеца, тоест осъществена отчетна сделка, както и фактите, с които обосновава останалите си възражения.

Съдът намира за установено, че между страните е налице възникнало облигационно правоотношение по повод на договор за поръчка. Това е така с оглед обстоятелството, че от представените по делото доказателства не се установява друго от вътрешните отношения между страните. Така и в съдебната практика /включително и тази, на която се позовава ответната страна/ се приема, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, възниква с получаването на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка /Така Решение № 136/03.08.2017г. по т.д. № 901/2016г. на I ТО на ВКС, както и цитираните в последното Решение № 103/ 30.11.2010г. по гр.д. № 2362/ 2008г. на II ГО на ВКС и Решение № 11/03.02.2015г. по гр.д. № 3889/ 2014г. на IV ГО на ВКС/.