Акт от 20.01.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Русе, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VI-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 649 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Постъпила е жалба от

Н.Д.К. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх.

№ 01-0400/162#61 от 02.09.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), представляващо изплатена субсидия по Направление „Биологично растениевъдство“ за Кампании 2015, 2016 г. и 2017 г. във връзка с подадените от К. Заявления за подпомагане с УИН 18/150615/70678, УИН 18/300616/75330 и УИН 18/140617/79521 в размер на 16 346,49 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма на акта, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник- изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощения процесуален представител – гл. юрисконсулт при ОД на ДФЗ – Русе Л. Ж., който оспорва основателността на жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски.

По фактите

Н.Д.К. е регистриран с УРН 607962 в ИСАК. Одобрен е за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с Направление „Биологично растениевъдство“ през Кампания 2015 г.

С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за Кампания 2018 г., изх. № 01-0400/162#42 от 12.10.2020 г.

(л.л. 25-26 от преписката) ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е прекратил биологичния ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с Направление „Биологично растениевъдство“ на Н.Д.К.. Актът е бил оспорен от страна на К. по административен ред и жалбата му е била оставена без уважение като неоснователна със Заповед № РД20-1 от 04.01.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л.л. 16-17 от преписката). Няма данни за съдебно оспорване.

Актът за прекратяване на биологичен ангажимент е бил мотивиран с нормите на чл. 6, чл. 15, ал.

3, т. 5, чл.49 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (за краткост Наредба № 4/2015 г.) и на чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.

По Мярка 11

„Биологично земеделие“ по време на поетия петгодишен ангажимент (от 2015 г.), през четвъртата година от поетия ангажимент, след извършени административни проверки по подадено от К. заявление за плащане било установено, че договорът между него и контролиращото лице „Лакон“ ООД е бил прекратен на 10.07.2018 г., като съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4/2015 г. ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4 в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7, а именно когато се установи прекратяване на договора с контролиращото лице или е налице прекъсване в периода на контрол. А съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. ДФЗ – РА, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.

Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ е влязъл в законна сила. Следователно същият е породил съответните правни последици, като всякакви възражения срещу него и процедурата по издаването му не са предмет на настоящото дело.

По делото не се оспорва посоченото в АУПДВ, че по Мярка 11 за 2015 г. (първата година от ангажимента) на жалбоподателя е изплатена сума в размер на 14 078 лв., през втората година от ангажимента – за Кампания 2016 – 14 078 лв. и през третата година от ангажимента – за Кампания 2017 – 12 710,22 лв. Това се установява и от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка справки (л.78-81 от преписката).

Общата изплатена сума по Направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 40 866,22 лв.

В съответствие с чл.

15, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4/2015 г. Н.Д.К. следва да възстанови 40% от 40 866,22 лева, което се равнява на 16 346,49 лева.

Началото на административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с Писмо изх. № 01-0400/162#57 от 19.04.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Същото е отправено до К., за да го информира, че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и на основание чл.

15, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4/2015 г. по отношение на него се открива производство по издаване на АУПДВ. Като бенефициент по Мярка 11 е уведомен, че следва да възстанови 40% от общата изплатена сума, което възлиза на 16 346,49 лева. Лицето е поканено доброволно да възстанови недължимо платената сума без начислени лихви върху нея в 7-дневен срок от получаване на писмото, а в случай на несъгласие с констатациите - да направи възражение и да представи допълнителни доказателства. Това писмо е получено от надлежно упълномощено лице в офиса на ОД на ДФЗ на 04.06.2021 г. (л.л. 11-15 от преписката).

Н.Д.К. не е възстановил доброволно сумата на недължимото плащане.

С Писмо вх. №

01-0400/162#58 от 14.06.2021 г., К. възразява срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, но всъщност липсват доводи относно фактическите констатации, изложени в писмото, както и непредставя оборващи ги доказателства. След разглеждането му, ДФЗ-РА не е приел направените възражения за основателни, поради което не е намерил основание за прекратяване на административнонаказателното производство по издаване на АУПДВ.

При това положение, на 02.09.2021 г. е издаден процесният АУПДВ, с който на основание чл. 15, ал.

3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4/2015 г. на Н.Д.К. е определено публично държавно вземане в размер на 16 346,49 лв., представляващо 40% от общата изплатена сума по Мярка 11 за Кампании 2015 г., 2016 г. и 2017 г., поради прекратяване на многогодишен ангажимент по мярката (л.л. 1-3 от преписката). АУПДВ е редовно връчен на надлежно упълномощено лице на 20.10.2021 г. (л.л. 3-4 от преписката). Жалба срещу акта е депозирана пред АдмС – Русе на 03.11.2021 г. (л. 2 от делото).

По правото

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. (л.л. 82-84 от преписката) делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т.

3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл.

10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Петя Димитрова Славчева – Заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11).

Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП и чл.11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, е делегирал правомощието за издаване и подписване на актове от вида на процесния - АУПДВ на своя заместник-изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г.

Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност.

Държавен фонд

„Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на § 1, т.

13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

По силата на чл.

166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.

Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката.

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта.