Решение № 261612 от 14.05.2021, Районен съд - Варна

Р

E Ш

Е Н И Е

№ ……………./14.05.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14924/2020 г.

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от В.Ж.Р., ЕГН **********, адрес: *** № 43, представлявана от кмета И.П.с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул. „С.“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул. „Н.К.“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищецът посочва, че на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство, в неосветен участък, пред блока на ул. „С.“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул. „Н.К.“, пресичайки пътното платно пропаднал в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно с десния си крак. Почувствал силни и прерязващи болки в десния си крак. Придружаващият го негов познат го отвел в дома му, тъй като в наранения крак имал и предходно счупване през 1989 г. с последващи усложнения, като се надявал, че болките ще отшумят. Прекарал нощта в тежки болки, които дори аналгитиците не го успокоили. На сутринта бил откаран до личния му лекар, който го насочил към ортопед, който констатирал счупване на дясна подбедрица, в следствие на което бил гипсиран от средата на бедрото до основата на пръстите. Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневни. Прекарвал дните сам, изпитвайки тежки физически болки, но и множество притеснения относно повторно тежко увреждане на същия крак и последиците, които ще има в бъдеще. От предходното счупване чувствал, че това му е слабото място и сега кошмарът с повторното счупване се повтарял. За трите месеца на имобилизация, твърди, че жизненият му ритъм бил нарушен – сънят му бил неспокоен; затруднения изпитвал при придвижването и поддържането на ежедневната хигиена, както и изпитвал опасения, че няма да се възстанови. Наложителната чужда помощ предизвикала у него чувство на малоценност и безпомощност. 3 месеца бил неработоспособен.

След инцидента не бил подходящ за работа като дограмист и от тогава бил в невъзможност да си намери работа. Към настоящия момент изпитва болки в десния крак като същият се е скъсил, не можел да вдига тежки предмети. Кракът му е отслабнал и при влажно и студено време болките се засилват. Твърди, че собственик на пътя, на който се намира шахтата е Община Варна. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесната шахта не е конкретизирана и индивидуализирана. Заявява, че поддържането и ремонтирането на мрежата е задължение само и единствено на експлоатационното дружество, поради това следва да се установи кой е собственик на шахтата, така дали същата съществува. Не са наведени твърдения, които да обуславят невъзможност ищецът да възприеме неравността, т.е. че капакът на шахтата липсва и да предотврати попадането си в същата. Счита, че поведението на пешеходците следва да бъде съобразено с особеностите на пътния участък. Моли исковата претенция да се остави без уважение, а в условията на евентуалност да се редуцира нейният размер, тъй като същият е прекомерно висок. Счита, че е налице принос на ищеца относно настъпването на увреждането, именно поради неспазване на дължимата грижа. Твърди, че началният момент, от който се дължи законна лихва е датата на депозиране на исковата молба. Моли за постановяване на решение, съобразно изложените обстоятелства в отговора на исковата молба.

Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното от фактическа страна:

Като писмени доказателства по делото са приети амбулаторни листи № 1898/11.07.2016 г. и № 2430/13.09.2016 г., издадени от д-р Ч.М.на В.Ж.Р., от който е видно, че на 08.07.2016 г. е получил травма и болки в областта на дясна подбедрица. От амбулаторни листи № № 2825/21.12.2016 г. и 2187/12.10.2016 г., издадени от проф. К. се установява, че В.Ж.Р. е с имобилизиран десен долен крайник в гипсова имобилизация от средата на бедрото до основата на пръстите, както и че на 25.10.2016 г. се е предложило сваляне на имобилизацията и контролна снимка. От извлечение от личен картон се установява, че на 08.07.2016 г. е налице счупване на дясна подбедрица, в резултат на което следва имобилизация на същия. Видно е, че е изпращан на ЛКК за определяне на временна нетрудоспособност. Приети като писмени доказателства са извършени изследвания от 11.07.2016 г., 12.07.2016 г. и 18.08.2016 г., а именно рентгенографии на дясна подбедрица. От болнични листове от

19.08.2016 г. и от 13.09.2016 г. и личен картон се установява, че В.Р. е във временна неработоспособност от 11.07.2016 г.

Приета като писмено доказателство е етапна епикриза от 12.10.2016 г., издадена от проф. К. в полза на В.Ж.Р., от която е видно, че десен долен крайник е имобилизиран от средата на бедрото до основата на пръстите. От експертно решение № 509/01.02.2016 г., издадено от МБАЛ „С.М.“ ЕАД е видно, че на В. Р. му е определена 50% неработоспособност в резултат на ПТП от 1989 г., при което получава счупване на дясна подбедрица.

От заключението по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че на 08.07.2016 г. В.Р. е получил счупване на костите на дясната подбедрица като травматичните увреждания могат да бъдат получени по описания начин – пропадане на десния долен крайник в шахта като е налице причинно следствена връзка между травматичното увреждане и механизма на получаване. Вещото лице посочва, че е налице болка и нарушена функция на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца. Имайки предвид предходното счупване, развилият се остеомиелит, оформераната лъжлива става, периодът на възстановяването може да бъде удължен като към настоящия момент са налице белези в областта на десния долен крайник и накуцваща походка.

Наличните предходни увреждания – лъжлива става и остеомиелит способстват да по-лесно получаване на уврежданията от 08.07.2016 г. като включително и при внезапно, форсирано извиване на крайника на фиксирано стъпало, под тежестта на тялото да се реализира такова травматично увреждане. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че независимо от предходното счупване от 1989 г. при пропадане в шахта е възможно да получи такова увреждане. Към настоящият момент ищецът не използва помощни средства и функцията на крака е възстановена до степен да се придвижва самостоятелно в пространството и да стои прав. Това е основната функция на крайника, независимо че има накуцваща походка. Последната не може да се каже дали се е засилила в резултат на второто увреждане, тъй като той още след първия инцидент е имал накуцваща походка. Вещото лице уточнява, че за настъпилото процесно увреждане е предприето консервативно лечение чрез имобилизация.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене на страната на ищеца. От показанията на свидетеля Н.П.се установява, че познава ищецът от малък, тъй като са съседи и живеят в един блок. Заявява, че в началото на месец юли 2016 г. излезли да се разхождат в Морската градина и късно вечерта при прибиране към дома на кръстовището на ул. „Н.К.“, точно където се разклонява пред „С.“ бл.12, В.Р. пада и започва да стене. Уточнява, че кракът му бил в шахта, точно до тротоара. Заявява, че същата е с размери 50 на 50 и около половин метър дълбока щом му пропаднал крака. Посочва, че ясно я е видял, тъй като е помогнал на В. да излезе от нея. Предположил, че бърза помощ няма да се отзоват и викнал свой приятел, който му помогнал да го заведе до дома му като през цялото време Р. стенел от болка. На следващата сутрин се обадила майка му с молба да го заведе на доктор, тъй като не е спал от болка. След извършения преглед се установило, че кракът е счупен в резултат на което бил гипсиран от бедрото до върха на пръстите. Свидетелят заявява, че ищецът се е притеснявал какво ще се случи след като кракът му е отново счупен. Посочва, че е ходел след работа да му помага да ходи до тоалетна, да се движи и да не се залежава. Твърди, че е бил в гипс повече от три месеца като след това не се е възстановил веднага, а сега няма опората на крака – изморява се бързо. Посочва, че след инцидента спрял да иска да вижда когото и да било, станал избухлив и затворен в себе си. Разказва за ден, в който влязъл в стаята му и го заварил отпуснат на леглото, брадясал, а вътре - непроветрявано. В. преди инцидента се занимавал с монтаж и демонтаж на дограми, но в последствие си изгубил работата. Твърди, че е пробвал да се върне, но усещал слабост в крака като дори отново навехнал същият крак. Твърди, че след първия инцидент В. е имал една клатушкаща се походка, а след втората вече си куца.

От разпита на свидетелката В.В.Р., майка на ищеца, се установява, че преди 30 години синът й е бил със счупен крак и през 2016 г. пак го е счупил. Посочва, че нощта на 08.07 няма да я забрави, тъй като вечерта след 22 часа две момчета довели синът й в дома им като последният й заявил, че си е счупил крака след падане в шахта, която се намирала на тъмна, неосветена улица. Посочва, че през нощта му е давала аналгитици, които не му помогнали и затова на сутринта звъннала на Найден, който го завел в болница и след като го върнал кракът на сина й бил гипсиран от бедрото до пръстите. Твърди, че три месеца е бил в гипс и наложило да се премести в неговата стая да спи, за да го обгрижва – да го обръща, да му помага за тоалет, за къпане.

В началото не е можел да става като е ходил до тоалетна с уринатор.

Изпаднал в дълбока депресия и не искал да вижда никого, да се къпе. Твърди, че три месеца е била при него неотлъчно, а след това му дали болнични шест месеца.

В последствие решил да се върне на работа като дограмист, но не се чувствал стабилен, тъй като кракът му бил отслабнал. Заявява, че към момента не работи. Посочва, че след първия инцидент е накуцвал малко, а след втория много.

С оглед установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми съдът възприема следното от правна страна:

Отговорността на ответника по предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложила извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.

Общинските пътища, в т. ч. всички пречиствателни съоръжения, каквото е и шахтата, разположена на уличното платно, съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал.

3 вр. с чл. 5, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. С оглед гореизложеното неоснователни са възраженията, изложени в отговора на исковата молба, а именно, че шахтата е собственост на трето за спора лице. Съдът ясно и точно е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал конкретни указания на ответника, че не се сочат доказателства затова, че шахтата е собственост на трето за спора лице, на основание чл. 146, ал.2 ГПК.